Как децата развиват социални и емоционални умения?

Автор: Teach Parents Emotional Intelligence, Save the children

Превод: Анна-Мария Димитрова, Ася Ценова, Александра Николова, Мария Сомлева, Ива Димитрашка

Децата научават повече от това, което виждат да правят родителите, и по-малко от думи.

Децата наблюдават и копират нашето поведение. Чрез своите действия, начинът, по който изразяваме емоциите си и разрешаваме конфликти, влияем върху поведението на децата. Нашето поведение насочват социалното и емоционалното развитие на децата и осигуряват рамка за развитие на самочувствието им. Ние учим децата си да си сътрудничат и да разрешават конфликти с други деца и да изразяват гнева си по подходящ начин. Това се случва, като постоянно практикуваме поведение, на което искаме да ги научим по време на реални житейски ситуации. Съветите не работят! Формираме поведението на децата си чрез своето собствено.

Постъпките на родителя са моделът, от който детето учи как да има здравословни взаимоотношения със себе си и с другите.

Например, способността да се чувстваме съпричастни с нуждите на други хора е вродена, но тя ще продължи да съществува и да се развива у детето само ако родителят демонстрира емпатия. Това умение не може да се развие по изкуствен начин, чрез външни награди – например, когато„детето получава играчка, когато показва загриженост за другите и споделя играчките си с други деца“.

През първите години от живота си, детето изцяло зависи от възрастния. С времето то се научава на самостоятелност и независимост. Но до този момент детето се нуждае от възрастен, за да формира поведението си и да се научи да се доверява на себе си и на другите. То трябва да усеща, че възрастният осигурява безопасност.

Детето трябва да знае, че когато има емоционална нужда – грижа или внимание, или насока как да достигне до желаната играчка, то може да разчита на подкрепата на родителя. Това е от съществено значение за психичния баланс и здраве. Така детето се научава на доверие към света и околните. Научава се да иска помощ и че е нормално да има нужди и да ги изразява. Научава още, че другите обръщат внимание на неговите нужди.

Децата, които са научени да обръщат внимание на емоционалните си нужди, обръщат внимание и на нуждите на другите. Това умение е от съществено значение за сътрудничеството с другите, например при игра. Децата, които знаят как да разпознават и управляват гнева си, ще знаят и как да преговарят с други деца, без да ги нараняват или да се отказват от своите собствени нужди.

Способността да управляваме емоциите си е от решаващо значение и за качеството на взаимоотношенията с другите.

Когато някой не умее да контролира емоциите си, той се опитва да контролира останалите чрез критика, физическа агресия или избягване на всяка ситуация, която може да създаде дискомфорт.

Обикновено и контролът, и бягството влошават ситуацията. Важно е, когато формират поведението си, родителите да обръщат внимание на емоциите на детето. И обратно, когато подкрепят детето в управлението на емоциите му, трябва да формират и правилното поведение.

Децата се научават да изживяват емоциите си въз основа на начина, по който родителите им реагират на ситуациите, които причиняват дискомфорт.

Отношението на родителите към собствените емоции и тези на детето е мотивирано от определен начин на мислене. Когато децата изразяват емоции – особено ако те са интензивни, понякога родителите се опитват да поемат отговорност, вместо просто да проявят разбиране. Тъй като искат да предпазят децата си, родителите често имат трудности в споделянето на чувствата си или напълно избягват тази тема. От подобни реакции децата могат да изградят грешна представа, че емоциите са нещо опасно и за тях не е редно да се говори.

Въпреки това емоциите, независимо дали са положителни или отрицателни, винаги ще са част от живота ни. Важно е да научим себе си и децата си, че не трябва да се страхуваме от емоции, а да намираме подходящи начини да се справяме с тях и да се учим от тях. Първата важна стъпка във формирането на поведението на детето е то да се научи да разпознава емоциите си и да ги управлява правилно.

Децата, както и възрастните, трябва да познават разликата между изпитването на емоция и изразяването ѝ. Да изпитваме една или друга емоция е напълно нормално. Няма грешни и правилни емоции. Това, на което трябва да обръщаме внимание, е, че под влиянието на емоциите си можем да действаме по подходящ или неподходящ начин.

Например: здравословно е да изпитваме гняв, но не е правилно да използваме гнева като оправдание да ударим някого.

Много възрастни не разбират собствените си емоции, тъй като се страхуват от действията, които тези емоции провокират. Например: много хора не признават, че се чувстват нещастни, защото се страхуват, че ще трябва да направят промени, за които не са готови. Вместо това те потискат емоциите си на подсъзнателно ниво.

Този рисков модел на отричане се копира и от децата.

Това е откъс от Практически наръчник за деца и родители. Цялата електронна книжка можеш да изтеглиш ТУК.

Материалът е част от Дни на емоционалната интелигентност, които се проведоха с подкрепата на Бочко,Reach For Change България и Фондация Лъчезар Цоцорков.

Проектът Социално-емоционално образование за родители е финансиран от семейна фондация „Лъчезар Цоцорков“. Изявленията и мненията, изразени тук, принадлежат единствено на Академия за родители и не отразяват непременно вижданията на семейна фондация „Лъчезар Цоцорков“ или нейните партньори.