За чудовищата под леглото

„Мамо, може ли да спя при вас днес? Моля, моля, моля!!!“

Сънено отваряте очи и в тъмното виждате силуета на малкия си син. Пак ли има кошмари, питате се. Нали уж се бяхте отървали от тях. Позволявате на детето ви да се сгуши при вас и не заспивате дълго, премисляйки всяко едно възможно решение на проблема. Дали не му е рано да спи сам? Или стаята му е от шумната страна на блока? Дали има проблеми в градината? Дали да не му леете куршум – сигурно се е стреснал от нещо и не сте разбрали. Многото въпроси и хилядите вероятности ви идват малко в повече…

Открили сме много начини да се справим до известна степен със страховете на най-малките от тъмнината – оставяме вратата отворена, лампата включена или правим символичен ритуал по „търсене и убиване на чудовища“ преди лягане. Четем им хубави приказки или стоим до тях, докато не заспят.

Но какво наистина се случва в детската глава, когато оставайки само преоткрива тъмния и страшен свят на „нещото“ в ъгъла? Или защо се страхуват от кучета – дори и тези пухкавите и мънички? А как си съчиняват страшни истории с фатални последици – от къде може да са ги чули? Отговорите за формирането на страховете у децата следват по-долу.

Две – три годишните деца обичат познатите неща.

Всяко изненадващо събитие – странен силен звук от сирена или аларма, внезапна среща с животно или стряскаща и неочаквана реакция на човек може да ги доведе до паника. Причината е проста – въпреки, че те все по-активно се включват в реалността на възрастните, все още не разбират всичко, което се случва в нея. Понякога едно такова събитие може да формира бъдещ страх от това неизвестно нещо, което е причинило стресова реакция на организма. Например:

• Клоун, който се е изсмял прекалено високо или е пукнал балон по погрешка, може да формира страх от клоуни или балони.
• Куче, което е скочило на оградата на къщата, която пази и лаейки ожесточено по вас, минавайки покрай него, може да формира страх от кучета.
• Силна гръмотевична буря, която буди детето от спокоен сън, може да формира страх от гръмотевици или внезапни силни звуци.
• И много други подобни сценарии.

Ако детето Ви не може да назове това, което го плаши, опитайте се да потърсите причината сами.

Внимателно сканирайте обстановката и неговата реакция. Може да е нещо тривиално и на вид безобидно, но ако детето все още не е изградило ресурс и модел за справяне със ситуацията – това е достатъчно да го уплаши и то да се почувства в опасност. Две-три годишните деца реагират много добре на визуална стимулация, което може да Ви подскаже начин за преодоляване на техния страх.

Например, ако се страхува от запалени свещи, може да му покажете няколко пъти как може да ги изгаси, а ако се бои да не бъде засмукано във ваната – да му покажете как слагате тапата или парцалче, което да спира водата. Опитайте се да промените перцепцията на децата, относно нещата, които го плашат – четете им приказки за добри буболечки и храбри кучета. Важно е да говорите с тях постоянно и да им обяснявате как работи света – че не боли, когато ни режат косата и когато затворим книжката не убиваме Франклин.

Когато психиката на 4-5 годишните деца започне да усложнява своите функции и започне малко по малко да анализира абстрактните концепти – страховете стават по-сложни.

Те се страхуват от това, което не могат да видят и често въображението им е толкова истинско, колкото и реалността. Тук чудовището под леглото наистина плаши детето, а кошмарите му могат да предизвикат силна емоционална реакция. Въпросите „ами ако…“ се чуват все по-често и понякога отговорите формират основни възгледи за живота и света, в който живеем. Бъдете търпеливи и се вслушвайте в тези запитвания – каква е причината да Ви питат за това и какъв би бил най-правилният отговор?

Уважавайте чувствата на детето си, но избягвайте да преувеличавате, когато детето се страхува от нещо – по-добре не го гушкайте силно при звука на гръмотевицата. Седнете близко до него и му разкажете история за това как природата я създава. Знайте, че децата на тази възраст имат нужда от ролеви модел – лесно ще могат да попият от по-голямо братче или приятелче, а Вие ще бъдете основен пример за подражание. Използвайте креативност и творчество – така след време детето Ви ще подхожда към живота по същия начин.

По-големите деца осъзнават, че неприятните неща се случват понякога, но не разбират защо.

Те могат да задават философски въпроси като „Защо трябва да умрем?“, „Кой решава дали ще има заметресение?“ , „Защо добрите хора биват наказвани?“. Социалните мрежи и телевизията играят огромен фактор в тяхното запознанство с големия свят, но както плюсове в това има и много минуси. Филми на ужасите могат да провокират нереални страхове от духове, демони, кукли; вечерните новини могат да ужасят детето и резултатът да е страх от пътуване, агресия или черногледство. Медиите използват методи на внушение постоянно, към което чувствителните към сигналите от външната среда деца са особено податливи. Важно е да им обясните какво значи вероятност и че не навсякъде има урагани и бедстващи хора.

Най-важното нещо обаче си остава разговора за смъртта и това какво следва след нея.

Всеки родител има собствена философия и религия – негов ще бъде избора какво и как да обясни на детето си за неизбежния край на всичко живо. Ако избягвате този разговор, криете неприятните факти или спестявате на детето смъртта на негови близки – рискувате да развиете в детето си голям страх от неизвестното и от идеята за смърт като цяло. Краят е неизменна част от нашето битие – със сигурност и нещо, с което детето трябва да се запознае – а неговата реакция, отношение и вяра ще се определят именно от Вас. Много от чудовищата под леглото се раждат непосредствено след нечия смърт. Запознайте се с тях – те могат да разкажат истории, след които Вие със спокоен глас, разбиране и трезво обяснение да вдъхнете надежда и оптимизъм във Вашето дете.

Събудете палавника на сутринта и организирайте лов на чудовища вкъщи.

Направете го забавно. Изработете клетки, капани и си сложете рицарски доспехи. След като ги хванете ги занесете на далечно място – хвърлете ги в река или в голяма пропаст. И мислено им кажете благодаря – те са ключ към съзнанието на Вашето дете, голям жокер, който ви подсказва от какво има нужда то. Посрещнете страховете му с търпение, разбиране, емпатия. Така ще посеете семенце мъдрост в детето си, което след време ще разцъфне в здрава и емоционално интелигентна личност.

Екипът на Психология и психотерапия за деца и възрастни „Инсайт”, гр.Бургас е насреща Ви!