Страхът от тъмното

Страхът от тъмното обикновено започва да се проявява на около 2-годишна възраст.

Докато съзнанието на малките деца узрява, паметта им се увеличава и въображението им се развива.

Като възрастни ние имаме достатъчно опит, за да осъзнаем, че тъмното  по същността си  не е страшно и опасно. Малкото дете, обаче, няма спомени, които да го уверят, че е на сигурно място, след като светлините угаснат.

Така че първият ми, и най-важен съвет, когато адресирате страха на детето си от тъмнината, е този… Не го пренебрегвайте!

Това може да е малко труден етап за навигиране. От една страна, искаме да покажем съпричастност и разбиране, когато нещо плаши децата ни. От друга страна, не искаме да сипваме масло в огъня. Ето защо не съм голям фен на „спрейовете за чудовища“ или нощните проверки в килера, за да ги уверим, че там няма нищо.

Грешки при справяне със страх от тъмното

Когато казваме на децата си: „Не! Тук няма чудовища! Поне аз не забелязах, така че всичко е наред”, това съвсем не е толкова успокояващо, колкото си мислим. Обикновено децата интерпретират това като, “Да, абсолютно има такова нещо като чудовища, те са много страшни, и обикновено живеят в килерите на децата, но не виждам чудовище в момента, така че … Сладки сънища!“

Затова не съм фен и на спрейовете против чудовища“ (Monster spray). Това означава, че им потвърждаваме, че има чудовища и този спрей ще ги изгони. Вместо това, препоръчвам „спрей за сън“ (sleep spray). Това е обикновена вода с добавени няколко капки лавандулово масло (Lavender essential oil). Може да прибавите пръскането му към ритуала преди лягане, ако прецените.

Страх от тъмното и възраст

Когато вашето дете стане малко по-голямо, може да въведете и worry monsters, които „изяждат“ страховете на децата. Всичко, което го тревожи, го написвате на листче и го пускате в устата на worry monster.

До тук обобщих това, което считам за грешен начин за справяне със ситуацията. Но да кажем и за няколко съвета за правилния начин.

Правилен подход

Както казах по-рано, отхвърлянето на страховете на вашето дете като нерационални или неоснователни не е толкова полезно, затова му задавайте конкретизиращи въпроси.

Вникването в неговите притеснения е полезно по няколко причини. Това му дава да разбере, че го приемате насериозно, което е много успокояващо. В същото време, ще можете да прецените какво точно в тъмнината го плаши и да адресирате конкретното нещо.

Например, ако ви каже, че вижда неща, които се движат из стаята, това може да е причинено от сенки. Фаровете на автомобили, които се движат навън, често могат да светят достатъчно силно през завесите или щорите, за да хвърлят сенки в цялата стая. В съчетание с въображението на малко дете, това може да създаде някои сериозно плашещи сцени. В тази ситуация, плътни щори биха могли да се окажат бързо и ефективно решение. 

Както вероятно вече знаете, да получите ясен и кратък отговор от малко дете за каквото и да било, е сложно. Вероятно ще трябва да работите с малко по-неясна информация, но това, че проявяваме загриженост означава много за тях.

За много деца лягането в леглото е единственото време на деня, през което остават сами. Те или играят с приятели, или са около родителите си, или биват контролирани по някакъв начин или форма от възрастен. Времето за лягане също е единственото време, когато са изложени на тъмнина, така че можете да видите как двете неща заедно лесно биха могли да предизвикат безпокойство.

Един възможен (и супер забавен!) начин да намалите този страх, е да прекарате известно време заедно на тъмно.

Четенето на книги под одеяло със слабо фенерче е страхотно занимание. Играта на криеница на изгасена лампа също е много забавна, но трябва да се уверите, че всякакви опасни предмети са извън зоната, в която ще играете. (Не трябва да е супер тъмно. Просто искаме да създадем някои положителни асоциации при ситуации със слабо осветление.) Театър на сенките е също чудесно забавление. Може да потърсите и други игри в Google, сигурна съм, че ще откриете десетки идеи, така че изберете две или три, които смятате, че вашето дете ще хареса, след което го оставете да избере една от идеите, които му предлагате.

Страхът му вероятно няма да изчезне за един ден, но бъдете търпеливи, спокойни и последователни.

След като обърнете адекватно внимание на страховете на вашето дете и то научи, че тъмнината е по-забавна, отколкото плашеща, ще започнете да виждате повече консолидиран сън и по-малко събуждания посред нощ.

И един последен съвет! Изгасянето на светлините постепенно с наближаването на времето за лягане на вашето дете, е добър начин да го улесните да свикне с тъмната обстановка и също така спомага за стимулиране на производството на мелатонин, което ще им помогне да заспят по-лесно.

Миналият месец работих с едно момченце на 2 години, Филип. С него за първи път се запознахме когато беше на 8 месеца и не спеше добре. От тогава родителите му нямаха никакви проблеми, докато не се появи страхът от тъмното на 2 години. И те ме потърсиха отново. След прилагането на някои от стратегиите, които ви споменах по-горе, Филип преодоля страха си от тъмното и сега спи отново спокойно сам в стаята си. 

Анелия Лазарова е майка и професионален консултант по детски сън.