Теорията на Саполски за поведенческата биология

Теорията на Саполски твърди, че зад всяко поведение се крие биологичен процес, който е продукт на естествения подбор.

За да разберем истински човешкото поведение, трябва да знаем какво точно се случва в 100 трилиона връзки в мозъка, една наносекунда преди самото поведение да се прояви. И вземете предвид какво се е случило преди около 5 милиона години, когато хората и шимпанзетата са споделяли последния си общ прародител. И всички неща, които се случили междувременно.

Когато виждаме някого да направи нещо прекрасно и алтруистично, или пък нещо брутално и диво. Защо го е направил?

И когато попитаме това, всъщност питаме какво неврони от различни части на мозъка са направили преди частица от секундата. Но също така питаме и какви стимули от околната среда в предишните секунди до минути са задействали тези неврони. И също се питаме какво общо имат нивата на хормоните тази сутрин с това, че тези неврони са повече или по-малко чувствителни към тези стимули.

И тогава често навлизаме в невропластичността, как опитът на този човек е променил тези неврони през предходните месеци. После отиваме назад в юношеството и детството и по целия път назад до неговия фетален живот, който има огромно отношение към това какъв мозък ще имаме като възрастни.

И дори още по-назад се появяват гени и култура, защото начинът, по който сте били отгледани в рамките на минути след раждането, отразява културата, която вашите предци са създавали преди векове. И в дъното на нещата – защо сме се превърнали в този вид, вместо в онзи вид.

Ако се доверите на теорията на поведенческата биология на Саполски, на този етап може би ще осъзнаете, че нещата са много по-сложни.

Докато едно просто „тя направи А, затова той направи Б“ може да изпълни нуждата ви да въдворите ред в този хаотичен свят, вероятно това не е пълното обяснение за нещата.

Саполски е роден в Ню Йорк и прекарва младостта си, четейки и представяйки си, че живее със сребристи горили. На 12-годишна възраст той пише почитателски писма до приматолози и докато е в гимназията, сам се учи на суахили. След това той прекарва двадесет и пет години, наблюдавайки същата група бабуини в Африка всяко лято. След това продължава да учи и преподава поведенческа биология в Станфордския университет.

За тези, които се опитват да разберат другите, Саполски оставя следния съвет:

„Ние сме сложни! Затова по-добре бъдете наистина сигурни и внимателни, наистина предпазливи, преди да решите, че разбирате защо някой е направил нещо, особено ако е нещо, което осъждате строго. Това е все едно да се опитате да прецените как един филм стига до финала си, гледайки само 30 секунди от него.“

Източник Sprouts. Благодарим за доброволния превод на Клементина Милчева!