Пристрастено ли е детето ви към видеоигри?

От забавление към пристрастяване. Как да се справите с манията на детето към видеоигрите?

Представете си следния ужас – поглеждате над масата към 12 годишния си син и внезапно осъзнавате, че без съмнение се взирате в безизразните очи на пристрастен. Връхлитат ви куп мисли. Как се е случило това? Как не съм забелязал преди? Защо точно моето дете? Какво да правя сега?

По-късно, когато се качва на автобуса за училище, къщата е тиха и още куп въпроси започват да ви заливат. Не са наркотици – това поне го знаете много добре. Не искате да си помислите, че дори е опитал алкохол. Няма лоши приятели и негативно влияние в живота си. Дори всъщност е леко дръпнат спрямо другите. Дори ви се иска да има повече приятели и да излиза навън. Ти и съпругът ти харесвате това, че той е привлечен от компютърните технологии и има високи оценки. Ето защо, когато е поискал видеоигра и всички периферни гейминг устройства, не сте се поколебали да му ги подарите за рождения ден. Поглеждайки назад осъзнаваш, че детето прекарва всеки свободен час у дома в стаята си на компютъра. И тогава оценките му са се влошили.

Предната вечер си обявила правило, при което няма игри, докато не се напишат домашните

Тогава и осъзна проблема. Той просто не може да се сдържи да не играе видеоигри. Когато съпругът ти е в стаята, докато детето си напише домашните, то става все по-раздразнително с всяка изминала минута, в която не може да играе. Дори съпругът ти забелязва как несъзнателно посяга към мишката, за да цъкне на иконата. Почти като зомби.

Знаци посочващи пристрастяване, на които до сега не си обръщала внимание

Натрапчивото поведение по отношение на компютъра. Раздразнението му, когато не може да се включи в играта и неспособността му да се спре, когато знае, че има домашни също са показателни. Когато сядате заедно с вашия тийнейджър и го питате, защо прекарва толкова време на компютъра, всичко се изяснява. Дванайсет годишния ви син започва да плаче и да обяснява, че това е нещо, което е трябва да прави всяка вечер. Обяснява как цял ден чака да дойде времето, в което да се прибере и да поиграе. Сега това е единственото, което го кара да се чувства жив и щастлив. А във времето между игрите се чувства нетърпелив и незаинтересован от нищо друго.

Но защо твоят син?

Винаги си правила най-доброто, за да го предпазиш от нещата, които често се асоциират с пристрастяването – наркотиците. Винаги си проверявала приятелите му, за да се увериш, че са добри деца. От рано и често говорите за наркотиците и не си го хващала в подозрителни дейности. Защо тогава сега той е пристрастен към видеоигрите?

„Пристрастяваща се личност“

Твоят 12 годишен син е със значително затруднения да се справя с разочарованията, заедно с наклонността да се обсебва от нещата, които са му интересни. Замисли се, как той се вглъбява във филм или пъзел часове наред без почивка. Замисли се и за онези пъти, когато синът ти се ядосва, когато се окаже че има липсващо парче от пъзела или семейният излет се отложи. Също така сега осъзнаваш странното поведение на сина си покрай деца на неговата възраст и неспособността му да задържи приятели около себе си, заради оскъдните си социални умения. Чак сега виждаш как всички тези неща дават предпоставките за това детето ти да е застрашено от пристрастяване.

Какво от тук нататък? Как може да помогнеш на сина си?

Сега вече знаеш, че веднъж категоризиран като „пристрастяваща личност“ ще трябва да се справяте с това цял живот. Не е нещо, което може да се израстне. Трябва да предадеш на детето си умения, които да са за цял живот.

За щастие има много проучвания за това как може да се помогне на такова дете. Един от окуражаващите съвети е, че такава личност може да бъде предизвикана и към положителни резултати. Много успешни личности също са имали подобно компулсивно-обсесивно поведение, като твоя син.

Всъщност, именно стремежът да създаде изобретение, за създаде и управлява компания, да стане изключителен хирург или ИТ специалист, често може да се причисли към обсесията. Това означава да търсиш начини да предизвикаш сина си да насочи тази своя страст в креативни начинания, които да го предизвикат интелектуално, отколкото да се отдаде на еднотипната повторяемост на игрите.

Но също искаш той да е пълноценна личност с приятели и семейство.

Това значи да развие умения за справяне в различни ситуации, които очевидно му липсват. За да постихне това може да се наложи и помощ извън семейството. Някой запознат с когнитивна поведенческата терапия може да окаже подкрепа в това синът ти да се научи на методи, с които сам да се саморегулира.

От полза са и упражнения, спорт и други дейности на открито, особено занимания, които включват и други хора и че те могат да са чудесни методи за прекъсване на тези обсесивни компулсии. Това да запишеш 12 годишния си син на уроци по карате или спорт, който му харесва,Прист също може да е добро начало.

Пристрастеността не може лесно да се поправи. Но има много неща, които могат да помогнат.

Източник psy-ed.

Благодарим за доброволния превод на Христина Калиманова-Бехар!

С маратона “Общувай градивно с тийнейджъра у дома” ще опознаеш спецификите на този сложен период. Ще се научиш как да показваш на детето си, че има всички ресурси, за да е успешно. Ще знаеш как да разбираш какво е важно за него и да градиш отношения на доверие и разбирателство.