Дора Прангаджийска: родителите не са виновни за всичко

Дора Прангаджийска е неорайхиански аналитичен психотерапевт съм, магистър по педагогика и психология. Преподавател по Динамична психология в Българския Институт по Неорайхианска аналитична психотерапия. Занимава се с индивидуална и групова психотерапия. Води множество лекции, семинари и психотерапевтични работилници на различни теми. Специалист е в работата с осиновени хора и родители, осиновили деца. Автор е на книгите „Благодаря ти, мамо! Пътят на осиновения от гнева до прошката“ и „Не за всичко са виновни родителите ни“.

През 2018 г. е номинирана за „Златна ябълка“ за принос към правата и благосъстоянието на децата в България, връчвана от „Национална мрежа за децата“. През 2019 г. получава награда на Mila.bg и в. „24 часа“ „Вдъхновителки на годината“.

Защо избра да се занимаваш с психология и психотерапия?

От полето на работата си като психотерапевт мога да дам много рационални отговори – че нараненият човек става лечител, че най-ранните ми детски травми ми са подходящ терен за тази професия, че обичам да помагам на хората. Но истината е, че има неща в живота, които с цялото си същество усещаш, че са твои. За мен психотерапията е това. Не просто професия, а нещо което усещам с клетките си. 

Какво те мотивира да ставаш сутрин?

Това да се чувствам жива, реализирана, правеща, даваща и получаваща. 

Кой според теб е най-големият мит за родителството?

Че родителите са виновни за всичко, което сме сега. Има много фактори, които ни формират – цялото психично наследство, което носим още преди идването ни тази земя, както и личната ни отговорност за това как избираме да живеем като възрастни вече хора. 

А кое е най-голямото предизвикателство на днешния родител и как ти би го разрешила?

Да намерят здравата граница между свободата на детето и нуждата му да има авторитет в лицето на родителя. От едната крайност на авторитарното и много забраняващо родителство, като че ли се мина в другата – крайно позволяващо и овластяващо детето до степен, в която то не може да се справи и минава всякакви граници.

Не за всичко са виновни родителите

Коя е най-запомнящата ти грешка като родител и на какво те научи?

Очаквах от дъщеря ми да постигне и реализира неща, които аз не съм могла. А това е огромен товар за всяко едно дете. Научи ме, че ако аз имам потребност да постигна нещо, то отговорността да го направя е моя, не на детето ми. 

Ако трябва да дадеш само един съвет на родителите?

Чувайте и говорете с децата си.

Според теб има ли книга, която всеки родител трябва да прочете?

„Поправителен за родители“ на Мадлен Алгафари.