Децата и емоционалните кризи

Да си родител, да отглеждаш дете и да не си се сблъсквал с тръшкане е равносилно на това „да влезеш във водата и да останеш сух“. Като детски психолог често ме посещават родители, които започват консултацията с думи като: „Моето дете е много умно и послушно, но в последно време какво му стана не знам. Сърди се и се тръшка за всичко. Умолявам, обяснявам, наказвам, но нищо не работи. Може би някъде бъркам, но не знам къде.“ Звучи ли ви познато? Детето и тръшкането е тема, която вълнува всички.

Често се заричаме като възрастни, че няма да позволим на нашия бъдещ наследник да се сърди, пищи и лежи на улицата или на пода в магазина, защото сме му отказали лакомство или поредната играчка. Но там някъде нещо се обърква и винаги може да се намери ситуация, в която нашият послушен мъник да недоволства в най-неподходящото време и по най-неподходящия начин. 

Как се стига до там? Направили ли сме като родители нещо неправилно? 

Бързам да ви отговоря: „Не, не сте!“. Не сте направили фатална грешка, заради която сега да се тревожите. Но определено има особености в детското психично развитие, за които родителите следва да сме подготвени. 

От раждането си детето е зависимо от нас възрастните в много отношения. Ако не е помощта на мама, бебето няма как да задоволи основните си нужди за храна, сън, хигиена, спокойствие и забавление дори. 

За няколко месеца от малък вързоп нашето дете се превръща в ходещо любопитно човече. Въпреки индивидуалните разлики в развитието на малките деца, при типично развитие около година и половина детето вече може да ходи и да изкачва леки препятствия. Да се качи на стол или на дивана вкъщи, или смело да изпробва съоръженията на детската площадка. 

С прецизирането на фината моторика започва да манипулира с различни предмети, като често най-интересни са такива от бита и околната среда, които не винаги са подходящи за неговата безопасност. Любопитството и желанието на детето да опознава света се засилва и тук идва един интересен етап в детското развитие! Първоначално е възможно желанието и любопитството да надделяват над физическите му възможности и то да недоволства, че мама не помага. А в последствие да се окаже, че помощта на мама съвсем не е необходима. 

С времето все повече стават дейностите, които детето може да извърши само, като се покатери някъде или просто изтича в желаната посока. Съответно не е задължително мама да го занесе до определено място или да подаде даден предмет. И точно това е моментът, когато родителските желания и тези на детето се разминават! 

Как се стига до тръшкането?

Независимо дали става въпрос за дете или за възрастен, когато желанията ни не са задоволени, ние сме разочаровани, обидени, ядосани. Усещате ли докъде стигаме в такава ситуация? Точно така! До момента с тръшкането. И не, не мислете, че ако се аргументирате добре, дете на около 2-3 години ще приеме и ще се съгласи с вас без да е задоволило желанията си. 

Тръшкането се явява съвсем нормален и естествен етап на осъзнаване, че аз (детето) и те (възрастните) не сме едно цяло. Всеки е отделна личност с отделни желания и нужди и всеки се стреми неговите желания и нужди да бъдат задоволени. 

Като родител и психолог с опит долавям как се надига една вълна с контра въпроси. Добре, сега трябва да го оставя да се тръшка ли? Нищо ли не може да се направи по въпроса с детето и тръшкането?

Напротив! Може да се направи много и тук следват няколко основни идеи като за начало:

• Режимът като позната последователност от дейности 

Една от основните разлики при малките деца е, че все още трудно се ориентират във времето и пространството. Знаете, заспиват на едно място, а изведнъж се събуждат на друго. Кога е времето за игра и кога е времето за задължения (хранене, къпане или сън) зависи от това какво мама ще каже.

И все пак, вътрешната необходимост на човек да се ориентира и да търси смисъл на случващото се е заложена и у децата така, че те търсят ориентири спрямо повтарящите се дейности. Например: Сутрин като се събудим първо има тоалет, после е преобличането, след това има закуска, след закуската се обуват обувките, а след обувките отиваме на площадката. Тази позната последователност от действия дава на детето спокойствие, че то знае какво и кога ще му се случи. 

Твърде малка е вероятността да се събуди и обуе обувките за разходка преди да е посетило банята и да е закусило. Затова една от най-често срещаните причини за детското недоволство и тръшкане е, когато графикът е твърде хаотичен. Няма ясна последователност на действията и детето е буквално в недоумение кога какво да очаква. 

• Подготовка за всичко важно и различно

Това, че при децата е желателно да има конкретен и постоянен режим на дейностите, съвсем не значи, че не може или не трябва да се въвеждат промени в графика. Ние възрастните правим планове понякога с месеци напред, например семейна почивка, посещение при лекар или започване на детска градина. 

За такива съществени промени е желателно детето да се подготви предварително. Ако се замислите, и за възрастните е така. Представете си ситуация, в която съвсем неочаквано ви уведомят, че трябва по време на официален празник да сте на работа. Подобна е и ситуацията с малкото дете, когато се окаже, че след обуването на обувките всъщност не тръгва към детската площадка, а към рутинен преглед при педиатър.

Желателно е ден-два предварително и съвсем целенасочено преди въпросното посещение да сте изговорили всички подробности с детето: как точно ще премине въпросният ден, когато няма да се случи това, което по принцип то очаква. Не е задължително промяната да му хареса, но със сигурност няма да го разочаровате толкова силно в последния момент пред вратата на лекаря.

• Физически потребности и основни нужди

Друга основна причина за емоционалните кризи и тръшкането е наличието на основна физиологична нужда от сън, храна, вода, почивка или подкрепа. Малкото дете, особено в ранна детска възраст преди третата година, много трудно би могло да охарактеризира точно своите нужди. Разбира се, че би могло да каже много съм жаден или уморен съм, но често улисано в различни игри и интересни дейности, не отчита така прецизно физиологичните си потребности.

Това са моментите, в които децата обикновено започват да се сърдят за дреболии, а родителите започваме да ги убеждаваме, че тези неща не са толкова важни точно сега. Често се стига до тръшкане и особеното при тези ситуации е, че мрънкането не отшумява. Дори и да се съгласите с искането на детето. След броени минути ще изскочи следващият каприз за задоволяване, където вашите рационални аргументи отново няма да подействат. 

В тези случаи родителите обикновено казват „то самото не знае защо плаче.“  Отговорът е, защото всъщност зад тези на вид елементарни желания, стои физиологична нужда, която ние родителите трябва да решим.

• Правила превърнати в навици

Най-очевидните ситуации, в които детето се тръшка, са тези, в които се опитваме да въведем конкретни правила. Например: „Не може всеки път шоколад от магазина!“, „Не може постоянно да гледаш телевизия/телефон!“, „Всеки път като се приберем след разходка мием ръцете!“.

Правилата са необходимост и възможност да осигурим подходяща среда за нашето дете. Те обаче изискват усилия и ограничения, с които малкото дете трудно се съгласява, защото все още не може да рационализира предимствата на тези правила. Възрастните можем да изтъкнем много причини, защо е важно да се спазва дадено правило, например защо е важно вечер да се мият зъбите. Основанието, защото ще се развалят, за едно двегодишно дете, не е съвсем разбираемо, дори и да се опитате да го онагледите. 

Както споменах и по-рано, ориентирането във времето и осъзнаването, че нещо може да се случи напред в бъдещето е меко казано непосилно за толкова малко дете. Това обаче не значи, че не трябва да мие зъбите си. В тези случаи на помощ ни идват навиците, заученото поведение. Наша задача е, докато детето все още е неспособно да направи логичен избор на база предимства и недостатъци, да въведем задължителните дейности, които са част от неговото добруване (здраве, възпитание, образование) под формата на навик. И най-важното, за да е успешно въведен този навик, следва да няма компромиси спрямо него.

Обобщение и заключение по темата детето и тръшкането

С добре структуриран режим, който да съблюдава естествените нужди от сън, храна и почивка, позитивни навици, които включват заучено поведение на основни правила в ежедневието, и с добра подготовка за важни дейности и събития, няма да предотвратим детските емоционални кризи, защото те са важен етап от детското развитие. Но със сигурност бихме могли да преминем по-плавно и с увереност през тях.

Автор на материала “Детето и тръшкането” е Радостина Стоянова-Ширяев, детски психолог и създател на РадостИ – школа за емоционално развитие.

Материалът е част от дигитално списание на Академия за родители. Можеш да го изтеглиш безплатно в удобен формат: