Автор на статията за послушното дете: Зори Трифонова, Асоциация Родители

Какво искате да бъде вашето дете сега, когато е малко? А какво искате да бъде, когато порасне?

Често отговорите на тези два въпроса са много различни. Когато са малки децата, родителите искат те да са кротки, изпълнителни, вслушващи се в това което им се казва, съдействащи, да казват по-често „Да“ и рядко или никога „Не“ на молби или заповеди. Когато пораснат, искат да са самостоятелни, мислещи, заявяващи и отстояващи позицията си, уверени, инициативни. Искат да могат да казват „Не“ и да не позволяват на другите да ги командват, манипулират или изнудват. Как обаче послушното дете да се превърне в независим и отстояващ се възрастен?

Истината е, че на нас, като родители и възрастни, ни е много по-лесно, когато децата са „послушни“ и не се налага да ги убеждаваме, обуздаваме и държим в границите на общо приемливото. Също така е истина, че „послушанието“ е дълбоко заложена ценност от поколенията преди нас. Все още може да чуете родител, който се разделя с детето си и го оставя на грижите на някой друг, да му каже: „И да слушаш!”. Както и когато възрастен човек срещне дете, дори и непознато, на улицата първо да го попита: „Ти слушаш ли?“. И колкото и да ни се иска да отглеждаме независими и отстояващи се деца, понякога когато ни дойде в повече, си мечтаем за ден, в който децата ще ни слушат.

Какво стои зад поведението на децата? 

Зад поведението на децата, стоят техните нужди. Не желания, капризи или лиготии, както често ги наричаме, а истински, реални нужди, които ние като родители е добре да се научим да разпознаваме и изговаряме с децата си, за да ни е много по-лесно. Човешките нужди са универсални, всеки възрастен и дете може в определен момент да ги има. Те са различни от желанията, които са нашите идеи за това как можем да се погрижим за нуждите си. 

Според философията на Ненасилствена комуникация, всяко поведение е резултат от потребност, както и всеки човек, без значение дали е малък или голям, се грижи за нуждите си по-възможно най-добрия начин, който му е познат в момента, дори и да е неприемлив за околните или зa социалната среда.

Какви са нуждите на детето?

Послушното дете се нуждае да е прието, харесвано, обичано, закриляно. Непослушното дете от своя страна се нуждае от любов, уважение, приемане. Всички деца се нуждаят от любов, приемане, уважение, изразяване, внимание и грижа от страна на родителите си. Начините, които обаче те избират, за да го постигнат са различни.

Някои деца, го правят през заявяване, отстояване, упорство да бъде по техния начин. Те изследват границите и имат провокативно поведение, противопоставят се, нарушават правилата. Тогава ние ги етикираме като непослушни, непокорни, трудни. 

Други деца се грижат за нуждите си, като следват правилата, съобразяват се с изискванията и реда, които задават родителите, правят това, което искаме и очакваме от тях. Тях определяме като послушни, кротки, добри. 

Без значение какво е поведението на децата, зад него винаги стоят конкретни нужди. Когато родителите разпознават тези нужди, могат да помогнат на децата си да ги удовлетворят по приемлив начин.

Децата ежедневно се нуждаят от любов и внимание. Когато ги хвалим или наказваме, те усещат, че ни е грижа за тях, че са забелязани. За да не се научават да се грижат за нуждите си от внимание и любов единствено през поведението си, е важно всеки ден да им казваме, че ги обичаме, че ги приемаме такива каквито са, че ги харесваме, че са ни важни, че ни е грижа за тях. И няма значение как се държат, какво казват, правят или не правят. Когато децата усещат нашата любов, няма да имат нужда постоянно да ни провокират, за да им я показваме. В този случай те са много по-склонни да избират своите реакции и поведение на база личните си желания, а не на база реакцията, която ще предизвикат у родителя.

Как можем да подкрепим послушното дете?

Когато разбираме, че детето се държи приемливо, за да получи нашето одобрение и любов, можем да говорим с него за това, дали наистина му се иска да се държи така, дали понякога не му се иска да прави нещата по различен начин. Можем да го попитаме дали спазва правилата, защото се страхува от наказание или защото на него също му харесват и разбира техния смисъл. 

Как децата развиват социални и емоционални умения?

Искайте мнението на детето си за дадената ситуация. Попитайте го как би постъпило, ако не трябва да се съобразява с вашето мнение. Насърчавайте го да ви казва какво иска то. Подкрепяйте го, когато изразява различно мнение. Давайте му примери през лични преживявания, случки от ежедневието ви, приказки за това, колко е ценно да заявява мнението си и да го отстоява. 

Уверявайте го в това, че дори когато не е съгласно с вас и има различно мнение, вие продължавате да го обичате. Уважавайте емоциите и нуждите му, дори когато не ги разбирате. Показвайте му, че и неговите нужди и желания са също толкова важни, колкото и вашите. Търсете решения, с които да се грижите както за вашите, така и за неговите нужди. А понякога давайте превес на нуждите на детето. Дайте му свобода да казва „Не!“ или „Няма да го направя!“.

Как можем да подкрепим непослушното дете?

Когато разбираме, че детето търси любов и внимание чрез неприемливо поведение, можем да го попитаме от какво се нуждае и да му предложим други начини да изрази желанията си. Виждайки стремежа му към заявяване и отстояване на себе си, можем да му кажем, че уважаваме различната му позиция и да предложим заедно да потърсим решения, които удовлетворяват и двете страни. 

В спокойни моменти отделяйте време и говорете с детето за правилата и границите, за социалните норми. Разказвайте защо са нужни, как помагат и на него, и на околните. Обсъждайте кои правила могат да са гъвкави и кои са твърди. Търсете неговото мнение по въпроса. 

Когато създавате семейните правила е важно да ги обсъждате заедно с детето и да избирате такива, които то лесно ще изпълни. Нека правилата да не са самоцел или начин да покажете, кой командва вкъщи, а да отговарят на моментните нужди на семейството. 

Показвайте ежедневно любовта и вниманието си към детето извън “трудните” ситуациите. Давайте му алтернатива на поведението, което не одобрявате. Помагайте му да разбира и уважава нуждите на другите, когато изговаряте на глас пред него, какви са вашите нужди в дадена ситуация. Учете го да се грижи за своите нужди, като мисли как изборите му влияят на него и на околните. Търсете заедно баланса между неговите и вашите нужди.

Каквото и да е поведението на вашето дете, едно от ценните неща на които може да го научите е да е асертивно, да изразява и отстоява мнението си по уважителен и зачитащ другите и себе си начин. Така то ще израства уверено, самостоятелно и щастливо, създавайки и поддържайки пълноценни взаимоотношения с другите и силна връзка със себе си.

Текстът е част от дигитално списание на Академия за родители. Можеш да го изтеглиш безплатно в удобен формат: