Отхвърлящите се родители

Отхвърлящите се родители са хора, които независимо дали живеят заедно, или вече са разделени, са подвластни на разочарованието един от друг, на болката, която преживяват, на битката помежду си, на неразрешените конфликти и незатворените ситуации. В този тип взаимоотношения фокусът на вниманието е основно към другия родител, но в негативен план. Той е лошият, нараняващият, причината за страданието – личното и на децата.

Детето расте психически и физически здраво, ако е далеч от проблемите на своите родители. Това не означава проблемите да бъдат крити или да бъде създавана подменена реалност, а да не бъде вплитано детето в тях. То заема детското място в семейната система и е отговорност на родителя да му подсигури това място.

Нерядко обаче родителите превръщат децата в посредник на собствената си незрялост и желание за битка. Прехвърлят върху малчугана субективна си реалност и очакват той да заеме тяхната страна. Но децата обичат еднакво и двамата си родители, независимо какво е поведението и приносът на всеки един от тях. Затова е несправедливо от наша страна и непосилно за децата да искаме от тях да заемат страната на единия родител. Това ги поставя в емоционална преса, а родителите почти не си дават сметка пред каква огромна отговорност изправят детето. В стремежа си да покаже любовта си, да е добро и справедливо, то е принудено да направи избор. Не защото има потребност, а защото е принудено! Но заемайки страната на единия родител, то пренебрегва другия. Под влиянието на единия, отхвърля другия. По този начин единият родител се превръща в отхвърлящ, а другият в отхвърлен.

В тази лекция ще говорим за механизмите по които един родител се превръща в отхвърлящ, често непреднамерено, за последиците върху детето в настоящ и дългосрочен план, за развода, както и за това как да подходим към детето.