Как да възпитаваме без наказания?

„Децата трябва да бъдат учени да мислят, а не какво да мислят!“, казва известната антроположка Маргаред Мийд.

Как да го постигнем без да използваме похвати като наказания и забрани? Всички родители искат да създадат такова поведение, че да отговаря на техните представи, на представите на обществото, но все пак отговаря и на потребностите на тяхното дете.

Как действа наказанието?

Наказанието има влияние заради неизбежността си, на това, че се случва сега и веднага след станалото, а не заради суровостта си.

Това означава, че има някакво наложено наказание, но то да не е прекалено строго или силно ощетяващо детето. Родителите имаме набор от различни видове наказания, които са с различна тежест и важно да бъде избрано такова, че да не травмира детето. Нека наказанието да показва на детето, че има винаги възможност да започне наново. Да го учим, че си заслужава да опита отново, независимо, че сега е сбъркало.

При суровите наказания, детето губи смисъл и желание да опитва пак. Само по себе си, наказанието не поправя лошото поведение. Наказанието няма смисъл, когато няма послание – как може да е по друг начин, какво може да е по-добре направено.

Дисциплина и манипулация

Наказанието трябва да е:

• Справедливо – това предполага, че лично сте видели постъпката му
• Пропорционално по тежест спрямо провинението
• Без контраобвинения – не включвайте и минали провинения

Добре, наказанието върши работа за момента и ние сме удовлетворени (дали?), но следващия път виждаме, че всъщност на нищо не сме научили детето. И ако наказанието е инструмент на родителя, но реално не върши работа и не променят поведението на детето си, то тогава какво да правим?

Използваме дисциплина. Да, тя носи желаната промяна у детето, но пък за нея се иска от родителите да положат усилия. Дисциплината носи промяна у детето, но пък изисква от родителите да направят усилия, да са постоянни, да вземат решения ежедневно.

Детето ми не слуша! Как да се справим с нежеланото поведение?

Какво всъщност е дисциплина?

• Умения за поставяне на ясни правила и граници – кажете кратко, ясно и без излишни обяснения “Това не може“, но задължително кажете –“Но може това“.
• Изисква последователност и постоянство – изгражда стабилност у детето. Така вие ще станете авторитет за него и то ще започне да се самодисциплинира.
• Задължително да има поощрения и награди – похвалете го за това, което е направило, без да използвате празното от информация „Браво!“. Напр. „Браво, много добре си подредил стаята си.“

Обърнете наказанията в игра. Играта съчетава всичко – правила, граници, последователност и си има и финал – наградата. А така дисциплината се учи лесно. От всички.

„Децата никога не са били много добри е слушането на родителите си, но те никога не са се проваляли в това да им подражават” казва Джеймс Болдуин, известен писател и социален критик. Добре е да осъзнаем тази мисъл и работим със себе си, за да бъдем добър пример за нашите деца.

Ако искате да научите поевче за темата за наказанията и дисциплината, включете се в нашите общностни срещи през декември.

Автор: Милувка за сън

Наръчник: Как правилно да хвалим детето