Кои са маските, които носим като родители?

Може би сте чували фразата “Колелото се завърта”? Използвам го, за да илюстрирам нагледно как взаимоотношенията между нас и нашите родители постепенно заемат позицията – “ние и нашите деца”. Думите, фразите, действията, които не сме харесвали като деца, сега стават неизменна част от лексиката и действителността ни.

Засичали ли сте се да правите нещо и/или да казвате нещо и в същото време да знаете/разбирате/съзнавате, че това сте го чували/виждали да го правят вашите собствени родители? 

Семейните модели и влиянието върху децата

Как моделите ни изкривяват взаимоотношенията?

Да, това са моделите-поведението, които сме унаследили и ползваме назаем от родителите си, защото не познаваме друго. Не знаем друг начин за справяне със ситуацията. Дори не успяваме видим ситуацията под друг ъгъл.

Другият вид модел, който се нарича – механизъм за справяне – се формира по време на нашето детство (като бебета, тодлъри, ученици, тийнейджъри) поради факта, че не сме успели да бъдем нашето автентично АЗ. Не сме успели да се почувстваме изслушани както ние искаме, не сме били видяни, чути, зачетени, обичани и прочие по начина, по който сме имали нужда. В следствие на това, за да запазим връзката с родителите си – загубвайки вече достъпа до автентичното си аз, ние формираме защитни механизми. Механизми за справяне, които ни дават възможност все още да сме близо до и да усещаме връзката с родителите си, защото като деца, за да уцелеем, имаме нужда от тази връзка!

Времето минава. Порастваме и ние самите ставаме родители. Ще кажете – възрастни, които всичко знаят и могат! Могат да се справят, силни са, може би и мъдри? 

Тук, ще ви опровергая – не, ние не сме мъдри. Ние не сме дори възрастните, за които се мислим, че сме. Ние сме едни пораснали деца, които са приели формата на големи хора. Хора, които носят в себе си все още раните от – не съм разбран, чут, обичан. Хора, на които все още им е нужна връзката, за да изразяват и бъдат себе си. Под себе си имам предвид – душата си, автентичното АЗ. Хора, които вместо да търсят в себе си, търсят навън… признание, обич, връзка, топлина и пр. Истината е, че ако тези неща не дойдат отвътре, няма как да ги получаваме отвън. Истината е, че ще бъдем винаги зависими от външни фактори, за да се почувстваме отвътре АЗ. 

Истината е, че в момента, в който станем родители, колелото се завърта и сега нашите деца искат от нас това, което ние сме искали от нашите родители. Истината е, че докато ние не се вгледаме в собствените си реакции и моделите си за оцеляване, няма да успеем да бъдем този родител, който всички търсим да бъдем за децата си. Истината е, че докато не надникнем в автентичния си АЗ, докато не се върнем назад за малко и не изпитаме болката от това отново да бъдем автентични, така напълвайки се и лекувайки се, моделите ще се въртят и при всяка лична провокация ще реагираме вместо да отговаряме. 

И не, това не е лигавене от страна на децата. (Та, нали така говореха и за нашето поколение – как нямало да стане нищо от нас!?) 

Това е бунтът, с който новите души ни казват да се погледнем и да се “лекуваме”.

Бунт, който е насочен към свободата да бъдеш такъв какъвто си. Бунт, който някои възприемат като неподчинение, неуважение, незачитане и пр. И можете ли да познаете защо? Защото те самите са искали да се бунтуват, не са срещали уважението и зачитането и сега копират същото поведение понеже отново не знаят как. 

Бунт, който съдържа в себе си сбълсъка между възрастни-деца с нелекувани рани, които крещят за справедливост и деца-деца, които копнеят да бъдат видяни, зачетени, напътствани. 

Но, за да видиш другия такъв какъвто е, е нужно ти самият да приемаш себе си, да се разбираш напълно, да бъдеш толерантен и състрадателен. Няма как, когато се самокритикуваш, да не критикуваш и отсрещния! Няма как, когато вътре в теб нещо ти “казва”, че си недостатъчен, да не търсиш повече от детето си, за да напълниш собственото си аз!

Това е бунт, който съдържа в себе си модели, които ние родителите е нужно да прогледнем и да променим в работещи. Като казвам работещи, имам предвид такива, които идват от душата и креативността. Тук няма място за шаблони, темлейти и стъпки. Да, разбира се, можете да поемете от знанието и техниките на известните личности, които пишат за родителството, но всичко това е нужно да бъде адаптирано и пречупено към семейната действителност.

А моделите? Те могат да бъдат различни и разнообразни и да преливат един в друг в зависимост от ситуацията и нашето лично състояние през деня. Моделите се задвиждат от провокация, но провокация, която “работи” само за нас. Провокациите ги вижда само този, който притежава съответния бутон. 

Какво е нужно първо да излекувам, за да съм Родителят с пълен потенциал

Ето и верижната реакция, по която вървим, когато влизаме в модел на поведение. 

Друг – Провокация → Аз – Реакция/Модел на поведение/Дисфункция → Функция на поведението → Тяло – чувства/усещания/вярвания/ценности/вътрешно дете/болково тяло 

Най-често срещаните модели на поведение, в които влизаме могат да бъдат сведени до: 

1. Избягващ конфликти – “разсейвам” другия чрез действия и правене, за да избегна конфликт.
2. Угодник – използвам емоционалната манипулация, за да избегна истината. Опитвам се да се харесам, да угаждам, глезя, разрешавам проблеми, за да си “купя” оценка и любов.
3. Контролиращ боец – за да бъдат чут, видян, признат, гневът ми помага да придобия власт и доминирам над другите. Контролът ми помага да се чувствам стойностен.
4. Отсъстващ/бягащ – нямам какво да дам и/или допринеса и затова бързо излизам от дома и ме няма дълго време.
5. Притежавам идеалния образ за пред хората и търся внимание. Вълнува ме: “Какво ще си помислят хората?”. Всичко се върти около мен.
6. Апатичен и замръзващ – просто стоя и не правя нищо. 

Всеки модел е свързан с определено действие, което извършваме и реакции, в които влизаме, за да се защитаваме. Някои, от които са:

• Свърх контролирам живота на детето.
• Изпитвам фобии към конфликтите и се стремя винаги към помиряване.
• Прекалено правя и давам на детето и така създавам зависимост.
• Излишно спасявам детето вместо да го оставя само да посрещне уроците си.
• Презадоволявам дори и за сметка на себе си.
• Оправям всички проблеми и измислям решения.
• Твърде отговорен и грижовен съм, което прави другите мързеливи.
• Само аз правя, само аз планирам, само аз премислям.
• Винаги мисля за лошата страна на нещата.
• Все се оплаквам.
• Не намирам в нищо радост.
• Нагнетявам атмосферата със страх и съмнение.
• Имам пари и ги използвам, за да си купи привързаност, внимание, валидация, похвала, лоялност
• Следвам принципите: децата трябва да следват родителите; децата е нужно да бъдат наказвани, когато не се подчиняват; децата се учат чрез награди и наказания; когато децата нарушат правилото, родителят трябва да внесе поправка.
• Когато нещо стане, първо реагирам с изблици на гняв/ярост.
• Не успявам да наложа собствените си граници, както и не успявам да ги удържа. 
• Трудно казвам “Не”.
• Няма синхронност между това, което казвам и това, което реално изпитвам.
• Налагам личните си вярвания и стандарти.
• Заплашвам, принуждавам, изисквам → “ако … ако”.
• Критикувам и осъждам себе си и другите постоянно.
• Успявам да намиря грешка във всичко.
• Търся/виждам само отрицателното и/или това, което е нужно да се поправи/изправи.
• Приемам нещата лично и ги превръщам в лични.
• Срянявам се и се съпоставям с другите постоянно.
• Никога не съм напълно доволен от ситуация или човек.
• Чувствам се по-висш посредством спорове.
• Използвам логиката, за да спечеля дискусии вместо да изградя връзка.
• Хипер фокусиран съм върху данните.
• Интересувам се само от факти без да гледам контекста и нюанса.
• По-важно ми е да спечеля отколкото да разбера и постигна съгласие.
• Изпитвам нужда да покажа, че съм прав.
• Не умея да слушам другия.

Повече за моделите можете да прочетете в книгите на д-р Шефали: Карта на родителството и Осъзнатост в семейството.  

С какво да започна, за да успея като родител и човек?

Как да се справите с моделите? 

1. Първо е нужно да признаете и приемете, че носите модели на поведение, които вече ви пречат.
2. Разберете кои са тези модели и кога влизате в тях.
3. Направете си листа със ситуациите, на които реагирате.
4. Към всяка ситуация запишете кой какво прави или какво става, за да ви накара/предизвика вие да реагирате. Кои са точните действия на другото лице и/или какво точно е казал.
5. Отговорете: С какво точно другият (това, което става) ме наранява/кара да изпитвам негативни чувства?
6. Към всяка ситуация напишете какво точно правите, каква точно е вашата лична реакция.
7. Дайте си СТОП – съзнателно. Опитайте се да не казвате, да не правите нищо. Просто останете така. И наблюдавайте. Наблюдавайте себе си. Слушайте, гледайте, чувствайте. Опитайте се да доловите неща, които досега не сте виждали, чували, усещали.
8. Запишете на лист хартия всички мисли, които ви идват. Тези от вътрешния ви глас. Какъв точно е вътрешният ви разговор? Какво мислите за себе си? Какво мислите за другия? За случващото се…?
9. Продължавайте да стоите в случката…
10. Запишете си как ви кара да се чувствате тази случка/действие/изказване. Избройте възможно най-много чувства, като се опитвате да стигнете до първоначалното чувство.
11. Преминете към тялото си. Усетете къде/коя част усещате по-различна от стандартния начин, по който се познавате. Запишете на листа усещанията и къде точно са. Останете с тях. Обърнете им внимание.
12. Потънали в себе си, потърсете отговор на въпросите: Колко малък като години ме карат да се чувствам тези чувства и усещания? Коя отдавнашна случка “копира” случващото се сега? По кое двете си приличат?
13. Вече събрали цялата информация, върнете се в сегашния момент и бъдете отново в случката. Какво ново има в нея за вас? Какво иска другият реално да направи/постигне? Какво вие реално искате да направите/постигнете?
14. Сега си запишете какво различно можете да направите следващия път, когато се изправите пред същата ситуация. С каква лична промяна можете да започнете?

Какво е съзнателен (осъзнат) родител

Автор: Лидия Аврамова, Сертифициран Коуч Съзнателно Родителство, Лайф Коуч, Инструктор – Трениране на успешни родители