Емпатия или симпатия?

Различие между Симпатия и Емпатия. Разбиране на две важни емоционални понятия.

Симпатия и емпатия са две често използвани думи, но те съществуват в различни контексти и представляват различни аспекти на човешките емоционални взаимодействия. Симпатията и емпатията, въпреки че са подобни, са различни подходи към разбирането и реагирането на чуждите емоции. Всяка от тези емоционални качества има своето място и значимост в междуличностните взаимоотношения, предоставяйки богатство и разнообразие в начина, по който изразяваме съпричастност и грижа за другите.

Симпатията се описва като способността да се съчувства на болката или трудностите на другите. Това обаче не включва необходимостта за преживяване на същите емоции. Например, ако приятел преживява труден момент, вие може да чувствате съчувствие и да имате желание да му помогнете, без да изживявате неговите чувства напълно.

Пример за симпатия. Когато колега ви преживява загуба, вие изразявате съчувствие, защото сте преживели същата загуба в миналото.

Емпатията, от друга страна, е по-широко понятие, което включва не само разбирането на чуждите емоции, но и активното им преживяване. Това е способността не само да осъзнаем чувствата на другите, но и да ги усещаме, като си представяме себе си в техните обувки. По същество тя е способността да се поставяме в положението на някой друг и да чувстваме това, което вероятно чувства той.

Терминът „емпатия“ (empathy) е въведен за първи път през 1909 г. от психолога Едуард Б. Тиченер в превод на немския термин einfühlung (което означава „чувство“).

Пример за емпатия. Когато приятел има проблеми в отношенията, вие не само разбирате неговата болка, но и усещате своята собствена версия на тази болка, като си представяте как би било да сте на неговото място.

Важно е да се разбере, че и симпатията, и емпатията са важни в човешките взаимоотношения, но те се използват в различни ситуации. Симпатията често се използва като начин за изразяване на подкрепа. Eмпатията може да бъде по-интензивна и лична, като дава възможност за по-дълбоко вживяване в емоционалното състояние на другия. 

Симпатията ни позволява да осъзнаем чуждите емоционални състояния, предизвикващи тревожност за техните проблеми и разбиране на обстоятелствата, през които те преминават, без да се възприемаме емоционално към тях. Този вид емоционална реакция може да насърчи предлагането на съвети или изразяването на съчувствие, особено когато другият изпитва неприятности. Въпреки това, ако връзката с този човек не е особено близка, симпатията може да се окаже неадекватна, а понякога дори да бъде усетена като студена и/или неуместна.

Емпатията, от своя страна, не само включва разбирането на чуждите емоции, но и активното участие в тях. Това означава поставяне в положението на другия и споделяне на неговите емоции. Сложни механизми, като огледални неврони, допринасят за тази способност, позволявайки ни да усещаме и разбираме другите на по-дълбоко ниво. Емпатията е способността да се разбира и споделят чувствата и мисли на другите. Това е емоционална интелигентност, която позволява на човек да се постави в положението на другия и да усеща какво е това да бъдеш в неговата кожа. Емпатията не само ни позволява да разбираме чуждите чувства, но и ни насърчава да реагираме по подходящ начин, като предоставяме подкрепа или разбиране.

Емпатията: умението да осъзнаваме емоциите (си)

Емпатията е сложна емоционална и когнитивна реакция, която включва няколко компоненти.

Да разгледаме тези компоненти с помощта на примери.

• Разпознаване на Емоции. Когато ваш приятел е тъжен, вие бързо улавяте този сигнал от израза на лицето му и тонът на гласа.
• Разбиране на Емоции. След като разпознаете тъгата на приятеля си, вие се стараете да разберете причината за нея, питайки го дали има нещо, което му причинява безпокойство.
• Споделяне на Емоции. Ако приятелят ви споделя, че се чувства самотен, вие можете да кажете простичко: “Разбирам, сигурно много ти е тъжно и самотно в тази ситуация.”
• Използване на Перспектива. Когато приятел има проблем в работата, вие се стараете да видите нещата от негова гледна точка, като му казвате: „Мисля, че бих се чувствал по същия начин, ако бях на твоето място.“
• Реакция и Подкрепа. Ако приятел преживява тежък момент, вие може да предложите конкретна помощ или просто да изразите съчувствие, като кажете: „Аз съм тук за теб, какво мога да направя, за да помогна?“
• Активно Слушане. Когато партньорът ви изразява гнев или разочарование, вие се фокусирате върху неговите думи, показвайки, че ги приемате и разбирате, без да го съдите.
• Невербална Комуникация. Вие използвате своето тяло и израза на лицето си, за да изразите емоционалната си реакция и да покажете, че сте настроени емпатично. 

Комбинацията от тези компоненти прави емпатията мощен механизъм за създаване на дълбоки и свързващи отношения с другите.

Емпатията, като ключов елемент в междуличностните връзки, дава възможност за по-добро разбиране на нуждите и желанията на другите. Този вид взаимодействие води до по-ефективна комуникация и по-силни междуличностни връзки. В сравнение със симпатията, емпатията представлява по-голямо и по-дълбоко влияние върху взаимоотношенията между хората.

Материалът няма претенции за изчерпателност, няма обучителен характер и примерите са спрямо личната интерпретация на автора.

Пепи Цанкова, сертифициран консултант по детски сън. Завършила курс Ненасилствена Комуникация при dr. med. Irmtraud Kauschat, Zeynep Arkan, Christiane Welk. Комуникация родители и дете от 0 до 7 години, Марте Мео при Анита Гергова.

Ключови стратегии, с които да научите децата си на емпатия