Митове и истини за родителството

9 мита от собствения опит на една майка и специалист

МИТ 1 За да проговори моето дете, е необхдоимо само да ГОВОРИМ с него

Воденето на диалог и общуване не се изчерпва само с думите, които са комуникацията между нас. Когато детето е по-малко, ние общуваме и чрез действия, което наричаме интеракция. По този начин общуваме с всички, дори и с децата си. Двете си взаимодействат и са в контакт. Когато четем с децата си, рисуваме, апликираме, строим, играем с топка, тренираме, разхождаме се или каквото и да, е интеракция. Обикновено когато извършваме дадени дейности, ние говорим и това е комуникация.  Това е и най-ефективният начин за обогатяване на езика и говора, както и други знания и умения – когато правим неща заедно и в същото време си говорим.

МИТ 2 Всички деца, на които се предлага екран, имат проблеми

При някои деца последиците от негативен характер са по-малки, а при други са по-сериозни. Не е правилно да се направи такава констатация, тъй като децата и ежедневието им са много различни. Негативните последици и сериозно изоставане ще се наблюдава тогава, когато детето е отглеждано ОСНОВНО пред екран. При други деца, които имат разрешено екранно време, но през останалата част от деня са активни, тичат, играят, общуват, слушат приказки, играят с пасивни играчки и прекарват качествено ежедневието – последици няма да има.

Популярни митове за децата и екраните

МИТ 3 Бебето е твърде малко, за да общува

Голяма част от родителите вярват в това, че бебето няма нужда да общуваме с него, а е достатъчно само да го нахраним, да бъде сухо и да обслужим неговите физически нужди. С бебетата, обаче, може да се общува. Тук не говоря само за това да говорим на бебето, а да комуникираме. Имам предвид, че е необходимо да изчакаме неговите реакции, дори на новороденото бебе. Не е нужно разговорът да бъде вербален и изпълнен с разнообразни думи. Той може да се изразява в усмивка, изплезване, мигане с очи, погалване и подобен тип интеракция. Това ще даде на малкото бебе сигнал, че комуникацията е значим процес и ние сме щастливи от времето си заедно.

МИТ 4 Малките деца учат бързо

Да, ама не! Нужно им е време, за да усвоят дадено умение или да изградят навик. Трябва им време, за да разберат какво точно им казваме. Важно родителско умение в тази ситуация е родителите да се опитаме да запазим спокойствие, да преброим поне до 17 и да се водим от темпото на детето.

МИТ 5 Интересните играчки са най-полезни

Съществуват най-разнообразни играчки, които светят, бръмчат, говорят, движат се, вибрират, пеят и какво ли още не. Родителят често си мисли и вярва, че подобна играчка ще бъде насърчаваща детското развитие, но това далеч не е така. Тези играчки са интересни, мое мнение е, че дори са прекалено интересни. Те уморяват децата и покачват емоциите им до високи нива. Подобни играчки не влияят развиващо на детето, защото с такъв предмет в ръцете си то е наблюдател, но не и активен участник.

МИТ 6 Конкуренцията между братята и сестрите носи само вреди

Конкуренцията не е никак лоша, ако е в определени граници. Както скуката провокира креативността на децата, така и сблъсъците между децата може да се окажат училище по житейски уроци. Конкуренцията между децата може дори да има ползи и някои от тях са, че децата се учат да се борят и да побеждават, стимулира се потребността им да се изявяват, учат се на граници и докъде могат да стигнат, експериментират с различни роли и накрая се научават да работят в екип. Благодарение на тези умения, когато се впуснат с пълна сила в живота, ще са се научили, както да отстояват себе си и собствените си потребности, така и да се съобразяват с околните.

7 основни стратегии за управление на съперничеството между братя и сестри

МИТ 7 Похвалите – ежедневен инструмент в общуването с децата

Родителите се разделят на два основни типа – такива, които често хвалят децата си, и такива, които по-често ги критикуват. Сега ще говорим за похвалата. Когато похвалата е твърде обобщена, може да окаже по-тежко влияние върху детето.

ЛИЧЕН ПРИМЕР: Когато синът ми беше на 4 години, често му казвах, че е много умен. По никакъв начин не описвах неговите личностни качества, а основно обобщавах. В един момент той повярва силно на думите ми и престана да се старае за високите си резултати, за това да трупа знания и да развива умения.

Похвалата, която му казвах, добра или лоша е?

Детето се нуждае от одобрението на своите родители, както и да не бъде сравянвано с други деца. Похвалата, която е обвързана с конкретни постижения на самото дете, изгражда силна връзка между него и родителите му.

ЛИЧЕН ПРИМЕР: Сега казвам на синовете си следните похвали: „Много съм впечатлена колко напредна с четенето.“, „Ти много се стараеш за тези резултати.“, „Впечатлена съм от уменията, които разви.“ и т.н.

МИТ 8 Аз съм родителят – слушай ме какво ти говоря  

Децата научават това, което виждат. Те са като мокър пясък – всяка дума, всяко действие, което пада върху тях, остава отпечатък. Затова е важно родителите да говорят с децата си по начин, по който да се чувстват спокойни и в безопасност. Родителите задават тона у дома. Тяхната реакция определя дали даден проблем ще се разреши или задълбочи. Каквото и да им казваме, обаче, те винаги ще правят това, което са видели от нас като пример, а не това, което са чули.

МИТ 9 Глухите деца НЕ МОГАТ да говорят

Това е най-голямото клише, с което се сблъсквам ежедневно. Глухите деца не чуват, но могат да говорят. Те проговарят по начина, по който и децата без нарушения на слуха. При тях отнема повече време, ежедневна слухово-речева рехабилитация и изключителна ангажираност от страна на родителите. Важно е да знаем, че те не говорят, понеже не чуват, а не защото не могат. С достатъчно усилия, грижа и търпение децата с увреден слух могат и да имат равен старт със своите връстници.

В този брой на списание Академия за родители събрахме на едно място:

• полезна информация от подбрани специалисти.
• интересни идеи и практически съвети, приложими в ежедневието с детето.
• най-важните митове и истини за родителството.

Изтегли и прочети безплатно.

Автор: Марина Тодорова е слухово-речеви терапевт, съпруга и майка на две шумни момчета. Обича да прекарва време с децата си и се старае да запомни всеки момент. В професионален план от 13 години въвежда децата в света на звуците и ги учи да говорят. Основната цел на Марина е да покаже на повече родители, че времето с децата може да бъде прекарано по качествен начин, като едновременно с това да бъде приятно и полезно. В личен план нарича себе си колекционер на щастливи моменти и активен участник в живота на децата си. Може да научите повече за нейните идеи като я последвате в социалните мрежи: Facebook, Instagram