Игри за свързване с детето

Какво пък са тези игри за свързване?

Поредната задача в и без това безкрайния списък със задължения на родителя? Вероятно си мислите, че ще ви убеждавам да седнете на земята и да играете с детето на кукли или на колички. Нали? Представете си сега, че натискам един бутон, който издава онзи дразнещ звук: дззззъъъ за „грешен отговор!“. Всъщност, радвам се да ви уверя, че не е работа на родителите да забавляват нон-стоп детето, напротив, нека то само намери начин да си играе и да се занимава.

Имам предвид игри за свързване. Като боричкане (roughhousing, rough and tumble play), дивеене, кикотене, притихване, сгушване, свързване. И се обзалагам, че ВЕЧЕ ги играете и вероятно са сред любимите на всички ви мигове. Познах ли?

Какво представляват?

Те са спонтанни, не подлежат на много ясни правила и най-вече носят радост и забава за всички. Избавят ни от напрежението и лошото настроение, от желанието да контролираме и да влизаме в битки „кой е по-голям инат“. Задействат инстинкта на привързаността…

Тези игри може да приличат на боричкане, на телесни техники за изразяване на емоции, на пълен хаос, на смешно разпускане. Безопасността е на първо място, но често има и висока доза риск. Много интересни идеи за подобни игри има таткото от анимационното филмче за деца “Bluey”.

Какви са правилата?

Д-р Лорънс Коен задава няколко правила:

• Осигурете безопасността.
• Търсете всякакви възможности за установяване на контакт.
• Търсете всякакви възможности да укрепите детската увереност и усещането им, че са силни и способни.
• Използвайте всяка възможност, за да изцелите чрез играта старите травми.
• Съпротивлявайте се на детето точно колкото му е необходимо.
• Внимавайте.
• (Обикновено) оставяйте детето да победи.
• Спрете, ако някой пострада.
• Не се позволява гъделичкане. Може да „заплашваме“ с гъделичкане.
• Не позволявайте на собствените ви чувства да се намесят и пречат на играта.

Какви видове игри има за свързване?

Д-р Алета Солтер (Aletha Solter) пише за 9 вида игри.

Свободна игра

Изцяло насочвана от детето. Например сядаме на пода с детето и го наблюдаваме, включваме се само ако то ни даде задача или попита.

Символична игра със специфичен реквизит или теми

Играем на животни, използваме маска на злия вълк или шал за пелерина на супергерой и т.н.

Игри с повторение

„Подай и върни“; „ела си – иди си“ и т.н. Целта е да повтаряме едно и също действие след знак или дума от детето. Тези игри дават сигурност и спокойствие: винаги се случва едно и също, мнооого забавно за детето.

Игра на „глупости“ и „лигавене“

Свободна игра на въображението, децата се забавляват особено много, имитирайки всякакви телесни функции и глупости, напр. да се преструват, че си духат носа или хълцат и така нататък Или да изпеем някоя песен с преиначен глас или изменен текст. Да си сложим чорапа на детето на ръката и да го гоним из апартамента като една пираня на целувките

Игри за раздяла

Особено важни при някаква житейски промяна и раздяла, като тръгване на ясла на детето или връщане на работа на родител, от „ку-ку-дзак“ до това да стоим на вратата, да я отворим, да кажем „чао“ и после да се върнем, защото имаме още 1000 целувки за детето.

Игри за размяна на ролите

Много ценни, когато имаме нужда да „събудим инстинкта на привързаност“ и да разчитаме на сътрудничество от детето. Напр. то е великан, а ние сме малка мишка. Може да се използва внимателно и при страхове – напр., ако детето се страхува от паяци, да се направим, че то е паяк или да нарисуваме паяк и да се правим, че се страхуваме от него. Или още по-добре: оказва се, че паякът ужасно много се страхува от детето. Или детето да ни поставя безброй инжекции, ако се притеснява от ваксината, а ние пищим ужасено и много забавно.

Игри с регрес/връщане назад

Особено ценни при раждане на по-малко братче или сестриче, при загуба на придобито вече умение (напр ползване на тоалетна). Да увием детето в топло одеяло (като повиване) и да му кажем, че колкото и да е пораснало, то винаги ще си е нашето малко бебе. Че помним това малко носле (целувка), тези малки пръстчета (целувка) и винаги ще ги обичаме, без значение какво се случва. Или, ако детето предпочита единия родител, двамата родители да се борят на шега кой има повече целувки за детето и да спорят: „Не, аз ще целуна крачето“, „Тогава, ръката е моя и аз ще я целувам“. Това буквално препълва резервоара на любовта в сърцето на детето!

Телесни игри

Всяка свободна физическа игра, от превръщане на детето в самолет, който лети във въздуха, до увиване на детето в одеяло като ролка суши и ахааа да го изпуснем от леглото. Тук татковците обикновено инстинктивно измислят страхотни игри. Може да надникнете и в книгата  „Тялото чувства, сърцето расте. Психомоторни техники за осъзнато движение, дишане и релаксация“ за още идеи.

Семейни игри за сътрудничество без съревнование

Игри, които поощряват сътрудничеството. Важно е, особено между братя и сестри, да не поощряваме съперничество. Затова всяка игра, която призовава за семеен тимбилдинг, е повече от добре дошла. Може да опитаме да попроменим правилата, така че да отговаря на основното условие. Например, вместо да се съревноваваме кой ще стигне пръв, да се състезаваме като семейство спрямо предния ни подвиг.

Имат ли недостатъци игрите за свързване?

Важно е да спазваме правила за безопасност и да следим забавлява ли се детето. Щом ние или то не изпитваме радост – трябва да прекратим играта. Същото важи и ако детето или ние не се чувстваме в безопасност.

Играта има своята терапевтична роля, но ние, родителите, не сме терапевти. Ако се притесняваме, че детето минава през труден момент, играта ще помогне, но вероятно няма да е достатъчна – най-добре да потърсим професионална помощ при терапевт.

Тъй като свободната физическа игра превъзбужда детето, е добре да играем така до поне час преди лягане.

Д-р Лора Маркам предупреждава – понякога в боричкането и играта с родителя се стига до сълзи. Това всъщност може да е добър знак, че детето търси начин да се освободи от натрупаните през деня емоции. Често след това, то е много по-спокойно и по-склонно да сътрудничи.

Как да създадем игри за свързване за нашето семейство?

Няма рецепта. Може да попитаме изкуствения интелект (ама сериозна съм!). Можем спонтанно да пробваме, да предизвикаме себе си. Важно е да се водим по смеха на детето, по езика на тялото и лицето му. Ако му идва в повече – ще разберем.

Ето някои от нашите любими игри:

Залепнали

В моменти, когато усещам, че децата стават „прилепчиви“, отивам до едно от тях, гушвам го и залепвам: „Олеле, толкова си сладка, като мед. Залепнах! Сега няма отлепяне! Завинаги сме си заедно, урааа!“. Както се досещате, на децата толкова им трябва, за да ни отхвърлят

Назад-напред

Ако децата не искат да седнат на масата, за да вечеряме, понякога играем на следното: Заставаме на 10 крачки от масата. Един от нас брои във възходящ ред и всички правим стъпка напред. Ако, обаче броим назад, тогава правим стъпка назад. Добре е на един етап да се включи някой от родителите, за да зачести броенето напред

Изчезналото дете

Друго, което все още забавлява даже и 8 годишните, е „изчезналото дете“: „Ама къде отиде Марти пък сега?! Току-що го видях до мен! Къдеее сииии, Мартиии? Как сега да му дам лекарството?“. А той през цялото време е до мен и се кикоти доволно.

Мама-вещица

Аз съм чудовището или злата вещица (напоследък Баба Грани или Айс, дъщерите ми имат съученичка, която им показва игри, които играе на телефона си, а тези герои плашат моите деца, за жалост). Трите деца са върху спалнята. Аз нямам право да се качвам върху спалнята, а трябва да ги хвана. Те винаги играят заедно срещу мен, никога не ги поставям в конкуренция. И разбира се, винаги печелят.

Гушкащо чудовище

Аз съм жалкото гушкащо чудовище, което се моли за още една целувка, още една прегръдка, още малко време с детето. Тъкмо да успея да хвана детето и в последния момент то ми се изплъзва

Пица

Детето е тесто за пица, първо мажем доматен сос, после слагаме гъби, добавяме кашкавал на ренде, пъхаме в печката и изпичаме. Получава се доста добър масаж

Дъжд

Детето е легнало, гръбчето му е поляна, върху която вали дъжд – „кап-кап-кап“ падат нежно капките, „шшшшшшш“ вали дъждът, после растат гъбки и внимателно ги берем, след това поникват цветя и политат пеперуди – всичко това са нежни докосвания по гърба на детето. Може да ги правим и като римушка с по-малките.

В този брой на списание Академия за родители събрахме на едно място:

• полезна информация от подбрани специалисти.
• интересни идеи и практически съвети, приложими в ежедневието с детето.
• най-важните митове и истини за родителството.

Изтегли и прочети безплатно.

Автор:

Ели Мантовска е дипломант-магистър Психология на развитието, втора година специализант по системна терапия и психолог в столична детска градина. Тя е майка на 3 деца, които я мотивират да търси родителски отговори и да учи за себе си всеки ден. Ученичка на д-р Лора Маркам, д-р Лорънс Коен, д-р Даниел Сийгъл, д-р Гордън Нюфелд и д-р Ким Джон Пейн. Основател на консултантска практика „5под5„, създател на „Сладки думи“ – онлайн видео самообучение за проговаряне и общуване с малкото дете. Съосновател на „Читателски клуб Детето и ние„.

Източници:

• Лорънс Коен, „Децата, родителите, играта. Тайните на игровия подход“, Издателство „Изток-Запад“, 2012
• Д-р Лора Маркам, „Спокойни родители – щастливи деца“, Издателство „Изток-Запад“, 2019
• Д-р Лора Маркам, „Спокойни родители – щастливи братя и сестри“, Издателство „Изток-Запад“, 2019
• Aletha J. Solther, Ph.D. “Attachment Play. How to solve children’s behavior problems with play, laughter and connection”, Shining Star Press, 2021, Third Edition
• Anthony T. DeBenedet, Lawrence J. Cohen, „The Art of Roughhousing Paperback“, Quirk Books, 2011
• Playful Heart Parenting