Популярни митове за децата и екраните

Дигиталните технологии могат да донесат със себе си много ползи, когато биват използвани с умисъл и ясна цел. Но когато се използват от твърде ранна възраст и твърде продължително, могат да оставят много негативни последствия върху най-скъпото ни – децата. Затова масово специалисти от цял свят апелират отлагането на екрани до минимум 2, по-добре 3 годишна възраст. А след това устройствата да бъдат въведени по балансиран начин, с ясни здравословни ограничения от наша страна.

Този апел поставя нас, родителите, пред голямо предизвикателство и събужда в нас много въпроси, критики и тревоги. Лично според мен голяма част от притесненията са неоснователни, затова в следващите редове ще разгледаме някои от най-популярните митове за екранното време и децата.

„Съвременните деца имат по-различни нужди от тези от предишните поколения, защото живеят във време на технологичен разцвет.”

Въпреки че устройствата се превърнаха в неотделима част от нашето ежедневие, малките човечета около нас продължават да се нуждаят от същото внимание, любов, връзка с нас, техните родители, и възможности за развитие. Да, дигиталното може да променя начините, по които те учат и играят. Но не могат да отменят нуждата от активно движение, социализация навън, изследване на околния свят чрез преживяване и развиване на най-човешките умения.

Потребностите са същите, но моделите в семейството и грижата за децата се променят. Темпото на живота се забързва, възможностите пред нас, които можем и избираме да преследваме, са в пъти повече, а подкрепата на разширеното семейство е намалена често поради стотици или дори хиляди километри разстояние. Поради това ние като родители сме много по-преуморени, стресирани или често прегорели.

В резултат все по-силно изпитваме нуждата от спокойствие, тишина, нещо, което да намали стреса. Търсим дори за кратко възможност да си вземем почивка от задължението да откликваме на детските нужди и желания и въвеждаме екраните и свързаните с тях “образователни” забавления. Това обаче често се оказва капан, тъй като децата впоследствие реагират с по-бурни реакции, а регулирането на емоциите е силно затруднено. Без да осъзнаваме 15 минути “тишина” понякога правят ежедневието ни в пъти по-трудно.

Вместо това би било добре да приоритизираме съня си и, доколкото е възможно, да си подсигурим редовни почивки. Независимо от количеството задачки, които искаме да отметнем, посвещението на възможно най-много и най-качествен сън ще донесе със себе си много ползи за нас и здравето ни, включително ще ни направи по-устойчиви на стреса от напрегнатото ежедневие с малко дете. Подсигуряването на редовни почивки може да ни предпази от изтощение или прегаряне.

Електронните устройства и сънят

„И ние израснахме пред екраните и нищо ни няма”

На пръв поглед е нормално да си помислим това. Но е важно да си дадем сметка за няколко неща.

• Щом си спомняме, че сме израснали пред екраните, значи най-вероятно сме били малко по-големи, а не точно в бебешка или ранна детска възраст.
• Имахме възможността да гледаме единствено от отдалечен телевизор, където нямахме особен контрол върху това, което ще се гледа. Съдържанието беше предоставено от ограничен брой канали или видео касети, които родителите ни избираха за нас.
• Любимите ни канали бяха в определен часови интервал, а след това излизахме навън и правихме какво ли не с приятелите часове наред. В съвременния свят дигиталните устройства са навсякъде около нас, включително в задния джоб. Почти невъзможно е да си починем от тях и постоянните нотификации, които ни напомнят какво “изпускаме”.
• Съдържанието, което достига до децата ни сега, е много по-различно от това, което достигаше до нас. Неподходящи за тях сцени (стряскащи, сексуални и насилствени), неприемливи реклами и примери за подражание (расизъм, хулиганство, вулгарен език) или новини за тревожни събития, предназначени за възрастни, са много лесно достъпни. Влиянието, което имат върху тях, е съответно и много по-различно.
• И може би най-важното, в момента гейминг индустриите и други технологични гиганти процъфтяват, имайки зад себе си екипи от най-добрите специалисти в света, разработващи изключително привлекателни и създаващи пристрастяващи навици игри.

Вземайки всичко това предвид, осъзнаваме, че екранното време в нашето детство няма нищо общо с дигиталното преживяване на нашите деца. А върху твърдението, че “нищо ни няма”, ще поканя всеки сам да поразсъждава 🙂

Екраните, дигиталната реалност и комуникацията в семейството

„Детето няма да познава героите от анимациите и по тази причина ще бъде изолирано от връстниците си”

Отново напълно неоснователно притеснение според мен. Ето няколко причини:

• Дори да гледа от сутрин до вечер, детето трудно ще познава ВСИЧКИ анимационни герои. Винаги ще има непознати за него, за които ще научи от приятелите в детската градина или на площадката.
• Съществуват на пазара чудесни книжки с любими сюжети от популярни анимации, чрез които може да научи основните. Не просто ще ги научи, но може да полети чрез тях, използвайки въображението си. Можем да поговорим за различните герои, да обсъдим тяхното поведение и да предадем по естествен и чуден начин нашите ценности.
• Има деца, които познават популярните герои, имат техни играчки, тениски и плакати, но пак остават като изолирани от останалите. Социалната тревожност се преодолява чрез социални преживявания и развиване на социални умения. Нещо, което дигиталният свят не може да ни предостави в цялото богатство на живите разговори.
• И последно, мисля, че е полезно да си зададем въпроса, дали наистина е необходимо детето ни да познава ВСИЧКИ герои. Каква стойност би им донесло това в дългосрочен план в сравнение с всички други важни умения, които получават в реалния живот?

Лично според мен предлагането на детски филмчета/умен телефон или каквото и да е било друго екранно време, не бива да става на база страх, а на база увереност в нашите ценности. Да имаме много ясна визия за това какви деца искаме да отгледаме и всяко едно решение, което вземаме като родители, да бъде стъпило здраво на тази основа.

„Децата трябва да са „в час“ с технологиите, за да не изостанат спрямо връстниците си”

Разбира се, децата ни живеят в технологичен свят и е важно да развият дигитални умения. Въпросът е дали анимационните филмчета и видео игрите им дават тази възможност?

Успехът в образованието се определя до голяма степен от правилното функциониране на фронталния лоб, от емоционалната им интелигентност и от подкрепата, която ние като родители им оказваме. Ако искаме детето да се справя добре в училище и с поставените му задачи, би трябвало да инвестираме в развиването на способността за учене. А екраните в ранна възраст се явяват пречка за това. Негативно влияят свръхстимулацията, повлияване качеството на съня и отнемането на време за възможности за преживявания в реалния свят. Част от негативните ефекти се наблюдават в способността ни да се концентрираме, да усвояваме и запаметяваме информация, липсата на интерес и мотивация за безекранни активности, различни поведенчески проблеми и пристрастяване. Това са и нещата, които ще допринесат за изоставане спрямо връстниците.

Компютърните умения се усвояват в пъти по-лесно в сравнение с много други такива, които ще се изискват от него в бъдеще. Дори детето да има идеални компютърни умения, неправилното функциониране на фронталния лоб, причинено отново от ранно или прекомерно екранно време, ще го затрудни по всички учебни дисциплини.

Насоки за дигитално поведение на деца от всички възрасти

Кога екранното време е полезно?

Това е една съвсем различна тема, но може би най-важните критерии са ние самите да бъдем наясно с какво дадено дигитално преживяване обогатява детето. И времето пред устройството да бъде по-скоро като помощно средство в заниманията и комуникацията, а не техен заместител.

Кои са истински важните умения в живота? Не са ли да общуваме свободно, да създаваме връзки и приятелства, да владеем емоциите си, да развиваме емпатия, да бъдем креативни, да се справяме с проблеми, да сме адаптивни, да сме благодарни, да се радваме на малките неща в живота, да вярваме и мечтаем? Струва ми се, че децата, които успеят да развият тези всъщност така ценни умения, ще живеят много повече в мир със себе си и ще надминат много от своите връстници.

В тозии брой на списание Академия за родители събрахме на едно място:

• полезна информация от подбрани специалисти.
• интересни идеи и практически съвети, приложими в ежедневието с детето.
• най-важните митове и истини за родителството.

Изтегли и прочети безплатно.

Автор: Александрина Георгиева, основател на Фондация Офлайн кидс

Александрина Георгиева: един “оффлайн” родител