Всяко дете е различно!

Tози израз може да бъде както много верен, така и изключително подвеждащ. Все по-често може да бъде чут като успокоение между родителите, че може би не е дошло времето тяхното дете да прояви дадено умение. Например:

„Моето дете…

• не е проходило;
• не е проговорило;
• не може да оцветява;
• не може да стои мирно;
• не обича да спи/ да реди пъзели/ да чете книжки и пр.“

И отговорът на близки и роднини на този коментар да бъде:

„Не се притеснявай! Всяко дете е различно, ще проходи, ще проговори и т.п.“

Разбира се, между децата може да има вариации кога дадено умение се проявява. Но като общ биологичен вид, ние всички хора си приличаме и има периоди, в които се очакват да се случат определени промени. Любимата фраза, че всяко правило си има изключения, може да бъде актуална и за децата. Въпреки това, години на опит и еволюция при хората показват, че има моменти, които са най-подходящи за развитието на дадени способности.

5 причини за забавяне в детското развитие + 5 начина да се справим

Сензитивни фази.

Тези специфични периоди се наричат сензитивни фази. Те могат да бъдат открити във всяка една от основните области на развитие. Това са, образно казано, „прозорци от време“, през които детето е достигнало до конкретен етап и притежава необходимата биологична, физиологична и неврологична основа, на чиято база да се развие ново умение. Съответният период се свързва и с по-голяма пластичност, както в неврологично, така и в поведенческо отношение. Това предоставя възможност за моделиране, оформяне и коригиране.

Нека си послужим с няколко примера. Те нямат за цел да дадат най-изчерпателната информация за сензитивните периоди в отделните области на развитие, а по-скоро да онагледят едни от най-често задаваните въпроси.

Двигателно развитие.

След шестия месец бебето започва постепенно да се завърта и изправя в седеж. След това постепенно се научава само да се изправя и в стоеж. За да може да се случи всичко това, то трябва да има вече добре развит опорно-двигателен апарат и най-вече стабилна опора на врата и гърба. Оттук произтича и сензитивният период за прохождане. Основно умението за прохождане се наблюдава между 10 и 14 месеца. Обикновено около първия си рожден ден бебетата вече правят първи плахи стъпки. Както казахме, всяко правило може да има изключения и по-активни бебета да проходят значително преди навършване на годинка. Но това не е правило, а специфика при самото дете. Тя може да се дължи на други изменения, включително и дефицити.

На същия принцип и късното прохождане, след 16 или 18 месеца. То често може да бъде свързано с различни дефицити в двигателното развитие (като неврологични проблеми, слаб мускулен тонус и др.). Това не значи задължително, че детето не може да навакса самостоятелно забавянето. Но прозорецът, през който очакваме това умение, ще бъде надскочен.  Казано по друг начин, детето ще е „заето да се справя“ с прохождането в следващия прозорец. А той ще е свързан с други умения като баланс и координация, за да се научи да изкачва стълби, да подскача на два крака и пр. Навременната намеса на специалист по двигателно развитие като рехабилитатор, кинезиолог или ерготерапевт, може да подпомогне детето да развие даденото умение възможно най-близо до очаквания сензитивен период.

Речево развитие

Още в края на първата година бебето започва да имитира и да произнася отделни звукови съчетания и кратки думи. Всеки родител няма търпение да чуе първото съзнателно „мама“ или „тати“. В края на втората година детето вече прави словосъчетания от две и повече думи с комуникативна цел. До тригодишна възраст, макар и все още с трудности в произношението, се очаква малкото дете да води кратък разговор с родителите си. Също така се очаква да може да следва инструкции, да задава въпроси и да отговаря смислено с няколко думи. Разбира се, има деца, които на три години могат да разкажат цяла история или да си съчиняват приказки, но тук са изброени само основни моменти.

Сензитивният период за проговаряне е относително обширен. Затова могат да се срещнат много големи диапазони между най-ранното и най-късното възможно проговаряне. И все пак, ако в края на втората година, между 24 и 30 месеца, детето няма минимален речников запас от поне 150 до 200 думи и не се опитва да прави фрази, обърнете се към логопед за по-обстойно изследване. Различни фактори могат да окажат голямо влияние върху езиковото развитие. Това може да е заради многоезичност на средата, комуникативна стимулация от страна на родителите или орално-моторни проблеми и детето следва да бъде подпомогнато.

Фина моторика и подготовка за писане

Фината моторика не е самостоятелен процес. Тя се развива успоредно заедно с други умения, които децата надграждат. Тя може да бъде свързана както с умението на детето да седи самостоятелно на столче, така и с речевото развитие, когато искаме от детето да пресъздаде чрез рисуване даден обект. Например, да ни нарисува слънце или къщичка. Все по-често може да се чуят реплики между родители, че дадено дете не желае или не му се отдава рисуването и няма нужда да бъде принуждавано да оцветява или да пише.

Сензитивният период за боравене с графичен материал е между 3 и 4 годишна възраст. От една страна, това е моментът, когато детето вече е изградило предпочитания за доминантна ръка, т.е. ръката, която му е по-удобна за фини дейности. В общия случай това предпочитание е биологично заложено. От друга страна, все още няма установени навици. Т.е. ако държи неправилно молива, бихме могли да го коригираме, без това да изисква големи усилия от страна на детето. Родителят може да няма очаквания детето му да се научи да рисува красиво, но всеки родител очаква от детето си да се научи да пише поне четливо.

Умението, свързано с писане

То следва да бъде автоматизирано добре, за да може детето да не изпитва трудности, когато трябва да си припомни как изглежда и как се изписва всеки елемент от кръгчета или ченгелчета. За да се постигне това автоматизиране обаче, ръката е необходимо многократно да се е упражнявала. Т.е. детето да може, без да се замисля, да държи правилно молив, да може да го движи уверено по листа, да не използва твърде голям или твърде малък натиск. Подробна информация и подходящи игри може да потърсите при специалистите по ранно детско развитие – психолог, логопед или педагог. И задължително потърсете съвет, ако до края на четвъртата година детето не може да държи молив и да се справя с прости геометрични фигури като кръг, триъгълник и квадрат.

Играта и ранното детско развитие

Познавателно развитие

Знанията, които децата трупат в ранното детство, са изключително разнообразни и могат да варират в големи граници. Те се предопределят до голяма степен и от възрастния, който най-активно общува с детето.  Повечето деца, които посещават детска градина, се предполага, че са подходящо стимулирани да изследват света около себе си и да развиват своите логически, математически и творчески умения. Затова в тази област на развитие е хубаво да споменем два основни фактора, които могат да окажат влияние на познавателните умения при малките деца. А именно внимание и памет. Колкото и да са познати тези термини на родителите, сложно е те сами да преценят дали децата им изпитват трудности или не.

Макар че често се очаква, че тези умения се тренират като част от учебния процес, то това съвсем не е задължително. В домашна обстановка децата също могат да приложат уменията си за памет и внимание, например, като им зададем инструкция от няколко стъпки. „В детската стая на рафта до прозореца има малка зелена кутийка. Отвори я и ми донеси червеното топче!“. Помислете колко елемента трябва да запомни детето и колко действия трябва да извърши. Тук в зависимост от поставената задача можем да имаме различни нива на трудност и само специалист би могъл да определи доколко детето изпитва значими затруднения.

Подходящ период за изследване на памет и внимание при най-малките е между 3 и 4 годишна възраст. Но ранната детска възраст може да бъде и доста противоречива в резултатите си. Затова в някои от случаите е препоръчително изследването да се повтори отново на 5 и на 6 години, за да се изключат дефицити преди започване на училище.  Консултация относно уменията на детето в познавателната област може да направите с логопед и педагог. Най-често в практиката двата фактора се изследват от психолози.

Социално-емоционално развитие

Разбирането за своите и чуждите емоции, и за това, че изразяването им влияе на обкръжаващата среда, започва още с първата усмивка и гукането в бебешка възраст. Значим скок в детското емоционално развитие обаче и, съответно, сензитивен период за заучаване на емоционалните изражения и разпознаването на собствените и чуждите емоции е във възрастта между 3 и 4 години. Това не значи, че детето не може да научи думичка като „тъжен“, „весел“ или „ядосан“. Но все още може да ги използва некоректно спрямо социалната ситуация и, съответно, невинаги определя правилно чуждите емоционални състояния.

Един от специфичните моменти е невъзможността детето в по-ранна възраст да се постави на мястото на друг човек. Често родителите се опитват да обяснят различни конфликти между децата – взимане на играчка, удряне или хапане – с  реплики като: „Помисли какво му е на другото дете!“. Подходът е правилен и следва да го прилагаме. Невинаги обаче можем да очакваме, че детето разбира причинно-следствените връзки преди тригодишна възраст. Но категорично може да сме изпуснали момента на заучаване, ако детето и след 5 годишна възраст продължава да не отчита чуждите емоционални състояния относно своите действия. Консултация в областта на социалното и емоционалното развитие на детето следва да се направи с психолог.

Кога да се обърнем към специалист?

На фона на всичко изброено дотук нека обобщим, че всеки от посочените специалисти в различните категории ще даде с готовност информация по време на консултация. Консултациите са неангажиращ еднократен и многократен разговор със специалист относно въпроси, които ви интересуват по време на отглеждането, възпитаването и обучаването на вашето дете. Не е задължително да потърсите специалист при наличието на конкретен проблем. Можете да зададете и множество общи въпроси, на които до момента не сте намерили подходящ отговор. Специалистът може да ви предложи да направи „скрининг“ с тест или други тестови форми, с които да оцени къде се намира детето ви спрямо очакванията за възрастта.

Тестът може да насочи към това, дали е необходимо да се подкрепи детето в дадена област. За да може максимално бързо да влезе в зоната на развитие, типична за възрастта. За да е по-ясно и да избегнем чуждицата „скрининг“, можем да я сравним с познатия термин от медицината „профилактичен преглед“. Използването на специфичен тест сам по себе си не значи поставяне на диагноза. Както кръвната картина не е достатъчна, но е предпоставка да се направи по-задълбочен преглед от страна на лекар, ако стойностите са извън очакваните норми. При значимо отклонение вече може да се потърси и специализирана диагностика. Важно е да се отбележи, че в България диагноза се поставя само от медицински специалист – най-често невролог или психиатър.

И така, още веднъж за финал! Невинаги чакането е от полза, когато говорим за детското развитие.

Това, че даден проблем може да се реши във времето от само себе си, не означава, че докато се справяме с него, не изпускаме друго, което е важно. Срещата и разговорът със специалист могат да ви дадат навременна информация, която да ви помогне по-спокойно и уверено да минете през етапите на детско развитие!

Автор: Радостина Стоянова, детски психолог

---

Тази тема е част от списанието Академия за родители, посветенo на емоционалната интелигентност.

Изтегли и прочети безплатно.