10 мита за логопедите

Логопедията е сравнително нова наука. Бавно, но сигурно тя става все по-достъпна и изгражда своето място в сферата на подкрепа на детското развитие. Логопедът е специалист, чиято помощ е необходима в случаите на налични нарушения на речта и трудности в комуникацията.

В рамките на тази статия ще имаме възможност да развенчаем някои погрешни схващания по отношение на логопедичната терапия, което ще ни помогне да я опознаем по-добре.

МИТ: Ако ми кажат, че детето ми има нужда да ходи на логопед, значи проблемът е сериозен.

Все по-често се случва учител на детето или личен лекар да препоръча среща с логопед. Важно е да знаем, че това не означава задължително, че има проблем. Единственото, което се изисква на първо време е да се консултира мнението на специалист, да се направи така наречената “оценка”. Но дали става дума за нарушение или за моментна трудност в хода на развитие и дали има или не нужда от терапия, единствено специалист може да каже. Самата аз работя в училище и в нашето училище е практика да се допитваме до мнението на логопед редовно, особено в чувствителните периоди :

• 2-4 години, когато детето навлиза в езика и проговаря.

• 1^ви-2^ри клас, когато детето навлизат в писмения език.

Има тенденция все по-често децата да бъдат насочени към логопед – няколко са причините за това.

• Като цяло българското общество все повече се отваря за помощта, която специалисти като психолога или логопеда могат да окажат. Това е наистина позитивна промяна. Израстването е дълъг и сложен процес, който понякога ни изправя пред трудности, които много по-лесно биха били преодоляни, ако децата и родителите са придружени от специалисти.
• По отношение на нарушенията на речта по-конкретно, нуждата от логопедична помощ все повече нараства като пряк резултат от увеличената употреба на устройства с екрани от съвсем ранна възраст. Научно е доказано негативното влияние на екраните върху развитието на речта и способността за общуване. Като ориентир мога да дам препоръката на специалисти детето да няма достъп до никакви екрани до 3-годишна възраст. След това, употребата на устройства с екрани (телевизор, телефон, таблет, видеоигра) трябва да е ограничена до не повече от 20-30 минути на ден в периода 3-6 години. Това са препоръки, които за съжаление най-често не се спазват.
• Ситуацията на пандемия и социално изолиране неизменно оказва своето негативно влияние върху развитието на комуникативните способности на децата и в частност на развитието на езика.
• Израстването в многоезична среда също не е за подценяване като фактор за известни затруднения в езиковото развитие.

МИТ: Детето ми още е в детската градина, малко е да ходи на логопед. 

Логопедът е специалист, който е подготвен да придружава детето по целия път на речевото му развитие, както на писмената така и на устната реч. В някои специфични случаи, помощта на логопед е необходима още от раждането на детето. Най-често родителите се обръщат към логопед в чувствителните периоди на проговаряне и след това на навлизане в писмеността.

В съвсем първите години от живота на детето, когато то проговаря, логопедът може да е полезен с редица съвети и добри практики, с които да насочи родителят как най-ефективно да помага на детето да развие речта си. Понякога в тези най-ранни години, няколко срещи са достатъчни за да се отблокира нещо и да се компенсира закъснение в развитието на речта, което с възрастта става все по-трудно за преодоляване.

Игри, които стимулират появата на реч

МИТ: Мога да потърся логопед, само ако някой лекар или учител ме насочат за консултация. 

Всеки родител може да потърси контакт и да се свърже с логопед за контролен преглед още при първи знаци на забавяне или затруднение в езиковото развитие. Така той ще получи достоверна информация, специализирано мнение и полезни съвети.

Можете да потърсите логопед, ако детето :

• до 3 години все още не говори или ако говори, то е неразбираемо за околните.
• не произнася правилно някои звукове – нарушена артикулация.
• не говори плавно – запъва се често, повтаря звукове или думи, понякога дори блокира по средата на говорния поток
• пропуска, размества или замества звукове в думата
• с трудност събира думите в изречение и не ги подрежда в правилен ред
• има друга специфичност, която ви прави впечатление.

Важно е да се отбележи, че всяко затруднение в говоримия език има голяма вероятност да се прехвърли след това и в писмения език.

МИТ: Ако водя детето ми на логопед за месец-два и няма подобрение, няма смисъл от терапията. 

В логопедичната терапия човек трябва да се въоръжи с търпение. Най-често затруднението, заради което се обръщаме към логопед, съществува от години и нещата са се трупали дълго, установили са се неправилни навици. Затова и понякога са нужни месеци за да се усети ефектът от терапията.

През първите сесии, приоритет е логопедът да развие връзката с детето, така че детето да може да му се довери, да припознае пространството в логопедичния кабинет като свое и да се отпусне. В някои случаи, първата задача на логопеда е да работи върху мотивацията на детето да идва и да положи усилия за да подобри речта си. Това са важни условия, на които се основава терапията. След това бавно и постепенно започват да се градят уменията за плавна и правилна реч, както и за общуване.

МИТ: Щом детето ходи на логопед, родителят няма с какво повече да помогне. 

Точно обратното, ролята на родителя е ключова в терапията. Ще опиша тук в общи линии как се развива обикновено една логопедична терапия за повече яснота:

• 1^ви начален етап:

През първите 1-2 срещи, родителят присъства изцяло на сеансите и тогава се извършва така наречената оценка на състоянието. С други думи, това е едно време за запознанство между логопеда, родителя и детето. Родителят е човекът, който да разкаже важните елементи от живота на детето. Всеки малък детайл около бременността, раждането, първите години на детето може да се окаже важен за организирането на терапията. Това е много лична информация, затова и ключово в началото е родителят да може да се довери на логопеда.

Важно е да подчертая, че работата с логопед е конфиденциална. Родителят може да е сигурен, че всичко, споделено с логопеда, е защитена информация, която логопедът пази и няма право да разпространява извън рамките на терапията. Ключово е родителят да има доверие в логопеда, защото това ще позволи и на детето да се довери и да припознае логопеда като помощник.

• 2^ри същински етап:

След като минат въвеждащите срещи, по преценка на логопеда и когато детето е готово, идва моментът, в който да започне индивидуалната работа с детето. В началото на всяка сесия, логопедът посреща родителят и детето, събира информация за изминалата седмица, след това индивидуалната работна сесия с детето започва. Накрая на сесията, логопедът обменя с родителя впечатления и описание на изминалата сесия, както и оставя работа за упражнение вкъщи.

Ролята на родителя във този втори етап е много важна също, защото вкъщи логопедичната работа продължава. Родителят е помощникът на детето вкъщи в изпълнението на упражненията и задачите, които логопедът е дал. Нужна е системност и постоянност. Колкото повече време се отделя за упражнения, толкова по-бързо ще дойдат резултатите.

МИТ: Логопедът никаква работа не върши с детето, а само си играят.

Много често чувам родители, които казват, че са се отказали от ходене на логопед или на психолог, защото там детето само си играело и те не виждали каква работа се върши. Истината е, че детето учи най-добре докато играе. Погрешно е схващането, че ученето и работата трябва да са сериозно и сухо занимание. Точно обратното, когато е представено по забавен игрови начин, детето първо запомня по-бързо и лесно, второ то е мотивирано да учи.

Защото в обратен случай, ученето се оказва нещо трудно и скучно, за което няма как едно дете да има вътрешна мотивация. Щом липсва мотивация, и резултатите са лоши, се създава усещането у детето, че не се справя и че е глупаво. Това още повече го демотивира, което завърта един порочен кръг.

МИТ: Ако водя детето на няколко логопеда едновременно, ще се подобри по-бързо.

Напротив, това би могло да обърка и претовари детето. Напълно достатъчно е детето да работи редовно с един логопед, за да може работата да е структурирана и ясна за детето. Детето напредва с темпото, което му е възможно. Колкото повече очаквания и натиск упражняваме, толкова повече рискуваме да получим обратен ефект.

Трудно е да се каже предварително колко време ще е необходимо да продължи логопедичната терапия, защото резултатът зависи от много фактори:

• спецификата на нарушението.
• честотата на срещите.
• дали проблемът е хванат в зародиш или е имал време да се задълбочи.
• работи ли се системно и вкъщи.
• мотивацията на детето да участва в процеса на терапия.

МИТ: Детето ми няма нужда от логопед, просто го мързи да учи.

Често чувам този коментар от родители, както в частната ми практика, така и в училището, където работя. И винаги се опитвам да привлека вниманието на родителите върху факта, че така прочутият “мързел” на децата може да крие зад себе си много различни неща. Трябва да сме внимателни да не пропуснем по този начин нещо важно. “Мързелът” е един от начините, по които детето изразява трудност, която среща и с която не може да се справи по друг начин.

Ще дам тук няколко примера за да илюстрирам това (списъкът далеч не е изчерпателен, а само насочващ):

• Може детето ни да го “мързи” да учи по даден предмет, защото отношенията на детето с учителя са лоши по една или друга причина и с отказа си да учи, детето изразява това.
• Възможно е детето да няма желание да учи и да участва в час, защото отношението на съучениците му е подигравателно и го карат да се съмнява в собствените си възможности.

И много често се случва разбира се детето да се показва “мързеливо”, да отказва да учи и да си пише домашните, защото има нещо в процеса на учене, което му е много трудно, което не може да превъзмогне, колкото и да се опитва и което го обезсърчава до такава степен, че отказва дори да опитва.

Такъв е обикновено случая на деца, които страдат от дислексия, например. За тях достъпът до писмената реч е силно компрометиран и това затруднение упорито възпрепятства детето да постига добри резултати, да се справя в училище и да има самочувствие. В случаите, в които нарушение като дислексията бъде установено от логопед, от една страна, логопедът работи усилено с детето индивидуално за да изгради то начини за преодоляване на трудността. В допълнение към това, логопедът може да даде на училището насоки и препоръки за адаптиране на работата в клас. Така детето да бъде подпомогнато в ученето и в изпитванията, така че да се справя с материала, да има позитивна обратна връзка за резултатите си и да напредва заедно със съучениците си.

МИТ: За какво да водя детето и на психолог като вече ходи на логопед. 

Работата на логопеда и на психолога е тясно свързана. Много често, когато има някакво затруднение от емоционална и психична гледна точка, то се отразява върху развитието на езика и на способността за комуникация. И обратното, когато има езиково или друго затруднение, това неизбежно се преживява на емоционално и психично ниво. Това е особено вярно в детска възраст. Затова и много често се случва така, че едно дете да трябва да посещава едновременно логопед и психолог.

Ако се върнем на случая с дислексия, логопедът ще помогне на детето да се научи да се справя със затруднението си по отношение на писмената реч. Психологът ще работи върху приемането на това затруднение от самото дете. Върху това как детето да приема реакциите на околните спрямо затруднението му. Върху изграждането на самочувствие и позитивна представа за себе си. Често се налага логопедът да опитва да придружава децата и психологически, но в много случаи това не е достатъчно. А друг е въпросът, че ако в работата се включи и психолог, прогресът на детето е много по-бърз.

МИТ: Логопедичната терапия е само за деца.

Много по-често логопедът работи с деца, защото в детството е чувствителният период за развитието на речта и комуникативните способности. Но е факт, че и възрастни могат да се обърнат към логопед, най-често в случаите на останал от детството артикулационен проблем. Например при неправилно изговаряне на сложни звукове като К, Г, С, Ш, Л, Р. Никога не е късно човек да подобри плавността и точността на речта си. Работата с логопед може да се окаже даже много интересно и мотивиращо преживяване.

Автор: Екатерина Шикерова, клиничен психолог и психотерапевт, завършила висшето си образование по психология във Франция, магистър по логопедия.