Дългият път на трудните емоции е стъпало за емоционална интелигентност

Реактивните прояви в ранна детска възраст като плач, гняв, тръшкане, истерия, смях, радост са най-чистата и неподправена изява на крехкото емоционално състояние в този момент.

Със своята поява на този свят бебето изразява основните си нужди чрез плач. От реакцията на мама и тати зависи дали то се чувства разбрано и подкрепено в адаптивните си усилия. Различен начин на хранене, непозната температура, ново тактилно усещане чрез дрехите, дишане, светлинен поток, аромати – цяла Вселена от новости, към които то опитва да се приспособи. Особено важни са първите два месеца от живота му, когато детето изгражда основно доверие към заобикалящото го.

„Аз плача, те реагират и отговарят на нуждите ми. Значи съм добре, а това е едно сигурно място за мен.“

Кой съм аз и какво ми носи това непознато място?

Когато говорим за адаптация, не можем да очакваме от малките деца спокойствието, че с време и постоянство те ще приемат всяка новост. Защото времето е относително понятие, а рационалната им мисъл все още не е формирана. Когато знаем, че срещу нас стои единствено и само емоционално крехко създание, ние можем единствено да приемем и подкрепим всички изяви на несигурностите му, особено когато е най-трудно за приемане. В моментите, в които детето се тръшка в магазина; хвърля играчки у дома; крие се от непознати приятели; не споделя вещите си с други деца – това е една малка капка от океана на реактивни емоции, чието овладяване, приемане и подкрепа са ключови за изграждане на по-нататъшна емоционална интелигентност. Представете си, че емоционалната интелигентност е красивото и цъфтящо цвете в саксия, а реактивните емоции са почвата, която трябва да подхраните, и семенцето, за което се грижите до съзряването му. Всеки ден преценявате количеството вода, топлина и светлина, на които да го изложите. И няма установено правило, което да следвате, защото сезоните се сменят точно така, както се променят обстоятелствата около малките хора.

Основни факти за социалната и емоционалната интелигентност

Кои са приятелите на емоционалната интелигентност в по-зряла детска възраст?

Право на изразяване

Първо е свободата на преживяване на базовите емоции в ранен етап. След това е тяхното назоваване, приемане и осмисляне. Колкото повече обясняваме на децата за собствените им  емоции и реакции, толкова по-предвидими и познати ги правим. Помагаме им да разберат себе си, да знаят какво могат да очакват, или какъв различен подход имат възможност да изберат. Мозъкът им работи много по-ефективно, когато вземем нещо непознато като емоцията, облечем я в думи и я направим обяснима. Когато реагираме свободно емоционално на дадено събитие, детето започва да разпознава различните емоции като гняв, страх, тъга, радост. Това е първата стъпка към разбирането на техните собствени състояния. Можем да я наречем: „Имам право да чувствам и реагирам.“

Споделяне

Забелязвам, че прекалено често разпитваме децата, търсим причина защо са или не са направили определено нещо; защо са реагирали така и т.н. По-рядко споделяме с тях, а то е така важно. Колко ли би се впечатлило детето ви, ако му разкажете за своя ден, за успехите или премеждията, които са го съпроводили? За емоциите, през които сте преминали днес, и стратегиите ви за справяне под силен афект. Повярвайте, ако до този момент не сте успявали да споделяте с детето си, бихте били изненадани колко впечатлено ще е то. Ако имаше уменията, би ви казало: „Мамо, тати, страхотно е, че това се случва и на вас. Значи не съм сам/а.“

Аналогично след това малкото човече започва да развива базова емпатия. Разбира се, до определена възраст неговата радост или тъга биха били най-важни, но огледалният образ на чуждите емоции ще му помогне да съчувства.

8 вида интелигентност: Как да определите талантите на вашето дете

Социални взаимодействия

Реактивните емоции играят роля и в социалните взаимодействия. Децата научават социални норми и знаци, като наблюдават реакциите на другите. Например, те могат да научат, че усмивката е знак за дружелюбност и че споделянето на играчки може да доведе до положителни взаимодействия. Разбирането на тези знаци им помага да развият по-добри социални умения.

Разрешаване на конфликти

Изпитването на реактивни емоции често води до ситуации, в които децата трябва да разрешават конфликти или проблеми. Чрез опити и грешки и с напътствия от възрастни, децата се научават как да се справят с тези ситуации, като развиват умения за решаване на проблеми и устойчивост. Не подценявайте важността на конфликтите и разрешаването им, дори тези в пясъчника, на пързалката или на люлката.

Изграждане на връзки

Адаптивните емоции допринасят за динамиката на взаимоотношенията. Децата, които се научават да изразяват и разбират емоциите, могат да изградят по-силни връзки със своите връстници, семейство и учители. Положителният емоционален обмен изгражда доверие и връзка, а това, разбира се, са основни компоненти на здравите взаимоотношения.

Както споменах, няма установени закони за това как реагираме, подкрепяме и излизаме от ситуации на емоционалната буря в нашите деца, които наброяват 1 милион в България. Това са 1 милион различни книги, написани от различни автори. Понякога ще се налага да прелиствате една и съща страница отново и отново.

Най-ценният ресурс сме ние, възрастните. Ние, които правим средата на детето безопасна. Които го слушаме внимателно и валидираме чувствата му. Семейството, което го подкрепя да изразява себе си по различни начини в приемливи и здравословни маниери.

Автор: Николета Николова, монтесори педагог, създател на Монтесори ключ

Тази тема е част от списанието Академия за родители, посветенo на емоционалната интелигентност.

Изтегли и прочети безплатно.