Основни факти за социалната и емоционалната интелигентност
Автор: Teach Parents Emotional Intelligence, Save the children
Превод: Анна-Мария Димитрова, Ася Ценова, Александра Николова, Мария Сомлева, Ива Димитрашка
Какво е емоционално и социално развитие?
Всички деца понякога имат трудни моменти и трябва да се научат как да се справят с тях. Да умеем да разпознаваме емоциите си, да ги разбираме, да ги приемаме и изразяваме по подходящ начин, без да нараняваме себе си или другите, е важно умение. То ще позволи на детето да се изправя пред неприятни ситуации и да ги решава по-лесно. Да се справя със стресиращи моменти в живота си, които са нормални и с които всеки от нас се сблъсква понякога.
Децата с добре развити социални и емоционални умения са способни да:
- разпознават и назовават своите и чуждите емоции;
- изразяват страх и гняв по здравословен начин, без да нараняват себе си или другите;
- разпознават как други деца биха реагирали в определена ситуация;
- се сприятеляват лесно и да поддържат приятелски отношения;
- започват и провеждат умело разговор;
- изчакват реда си;
- спазват социалните правила и норми;
- се включват в игрите на други деца;
- правят и приемат социални комплименти;
- разрешават конфликти с други деца по подходящ начин (чрез преговори и разумни компромиси);
- си сътрудничат с другите;
- молят за помощ и помагат на другите, когато е необходимо.
Какво се случва, когато детето не притежава тези умения?
Реагира импулсивно в ежедневни ситуации и изразява усещанията си на дискомфорт по редица агресивни начини – удря, хапе, плюе, бута, обижда, използва неприлични думи, когато е уплашено или тъжно. Когато е около други деца, за него е характерен широк спектър от неадекватни действия, с които се опитва да задоволи нуждите си. Например, грабва играчки, вместо да попита за тях, бута хората, вместо да изчака реда си, отказва да споделя играчките си с други деца, решава конфликтните ситуации с агресивно поведение.
Кога хората развиват социалните и емоционалните си умения?
Социалните и емоционалните умения се развиват основно през първите седем години от живота. В този период, поради пластичността на мозъка, децата научават 80% от уменията, които ще използват в живота си като възрастни.
Неврологични изследвания върху развитието на централната нервна система и изследвания относно психологията на развитието очертават значението на първите години за развитието на тези умения и компетенции.
Според тези проучвания, при раждането мозъкът не е напълно развит от структурна гледна точка: невроните са правилно оформени и разположени, но връзките между тях все още не са налични. Всички тези невронни връзки се формират в резултат на преживявания – външни стимули (светлина, звуци, различни текстури) и много важното взаимодействие с други хора.
Емоционалното развитие, социалните компетенции и когнитивните умения са в основата на човешкото развитие
Човешкият мозък е орган, чиито взаимносвързани структури изпълняват функции, които също за свързани помежду си. Придобиването на езикови умения например, зависи не само от добрия слух, способността за разграничаване на звуците или способността за установяване на връзка между значението на различни думи, но и от от умението да се съсредоточиш и да се включиш в определено социално взаимодействие.
Като резултат, емоционалното здраве, социалните умения и познавателните и езиковите умения, които се формират през първите години от живота, са много важни предпоставки за успеха на бъдещия ученик и възрастен.
За правилното развитие на мозъка е много важно да се обърне внимание на емоционалните и социалните потребности на детето в същата степен, в която обръщаме внимание на когнитивното му развитие.
Стресът през първите години от живота е рисков фактор, който може да доведе до влошаване на състоянието на мозъчните функции
Стресът при малките деца има негативен ефект върху нервната и хормоналната им система. Това може да доведе до влошаване на развитието на мозъка и в дългосрочен план – до появата на многобройни проблеми, свързани с ученето, поведението и физическото и психическото здраве.
Не всички стресиращи преживявания през първите години от живота обаче са вредни. Някои от тях могат и да са благотворни. Разликата се състои в интензитета и продължителността на излагането на стрес, от индивидуалните особености на детето и от степента на подкрепа, оказана от възрастните.
Това е откъс от Практически наръчник за деца и родители. Цялата електронна книжка можеш да изтеглиш ТУК.
Материалът е част от Дни на емоционалната интелигентност, които се проведоха с подкрепата на Бочко,Reach For Change България и Фондация Лъчезар Цоцорков.
Проектът Социално-емоционално образование за родители е финансиран от семейна фондация „Лъчезар Цоцорков“. Изявленията и мненията, изразени тук, принадлежат единствено на Академия за родители и не отразяват непременно вижданията на семейна фондация „Лъчезар Цоцорков“ или нейните партньори.