Занимания за деца на закрито, които насърчават децата да си помагат, а не да се конкурират

Във всеки дом, в който има повече от едно дете, присъстват много шум, забавления и силното желание на родителите децата да спрат да се конкурират. Децата имат неизчерпаем източник на енергия и, когато към нея се включи въображението им, те могат да бъдат истинско изпитание за търпението на възрастните.
Конкуренцията между две и повече деца в семейството е нещо съвсем естествено и не винаги е свързано с негативни последици.
Има някои ползи от конкурентните взаимоотношения между децата и те са следните:
- Децата се учат да се борят и да побеждават;
- Децата се научават, че загубата също носи своите уроци;
- Стимулира се растежът на децата, както и потребността им да се изявяват;
- Научават се в какво докъде могат да стигнат;
- Развиват умения за решаване на проблеми и конфликти;
- Учат се да работят в екип.
„Как да намалим съперничеството между децата?“ е въпрос, който вълнува хиляди майки и татковци по света. Възможно ли е това наистина.
Има някои правила и, ако ги спазваме, бихме могли да изградим по-емоционални и трайни връзки между децата. Ето някои от тях:
- Ежедневно учим децата да се уважават взаимно, като за това даваме личен пример. Избягваме сарказъм, ирония и подигравки;
- При конфликт между децата е необходимо родителят да остане безпристрастен;
- Всеки от родителите остава насаме с всяко дете и изгражда свои ритуали с всяко от децата;
- Опитваме се да не сравняваме децата и постъпките им;
- Родителят се старае да насърчава силните страни на детето, като по този начин самото дете повишава собствената си самооценка;
- Порицаваме децата насаме, а ги хвалим пред всички;
- Насърчаваме ги сами да се справят, а не постоянно да бъдем съдия в техните отношения;
Родителите често се опитват да задоволят нуждите на децата и, в стремежа си да се справят, забравят за истински значимото.
Опитват се да направят всичко, на което са способни, само и само у дома да има мир и спокойствие. Децата, обаче, имат нужда не от материални стимули, играчки, технологии и т.н., а от внимание и уважение. Те имат силна нужда да се чувстват свързани, да знаят, че са приемани и принадлежат някъде. Имат потребност да се чувстват способни и притежаващи умения. Децата имат нужда да усещат, че техният принос към семейството е значим и необходим. Малчуганите често възприемат себе си като герои, които са смели и биха моли да се справят с всяка ситуация. Ако се стремим към това да задоволим тези потребности, ще успеем да намалим и конкурирането между братята и сестрите. В тази ситуация децата няма да имат какво да делят, а ще се чувстват достатъчно значими, уверени и с нужната доза внимание.
Често допускана родителска грешка е да обградят децата с разнообразни играчки, за да им осигурят интересни занимания. Голямото количество играчки пречи на детето да се съсредоточи, да се фокусира и играе, защото пред очите му постоянно има стимули, които го разсейват. Това не му позволява да прояви изобратателност и креативност. Друга родителска постъпка, която може да попречи на заниманията между децата, е възрастният да се намеси в играта и да покаже кой е „правилният“ начин за игра с дадена играчка. По този начин родителят, без да иска и осъзнава на момента, разваля удоволствието от играта.
7 основни стратегии за управление на съперничеството между братя и сестри
Работата в екип е ефикасна в това да насърчим децата да си помагат, а не да се конкурират.
Можем да им помогнем да разберат, че, когато са в отбор, са много по-силни, отколкото ако са индивидуални „играчи“ на семейното поле.
Тук ще изброя няколко различни дейности и игри, които могат да бъдат полезни в тази насока:
1. Задължения у дома
Давайте на децата задачи, в които да си помагат. Например, събирането на изсъхналите дрехи – едното дете събира дрехите, а другото прибира щипките.
Събиране на играчките – едното дете сортира играчките по вид, а другото дете ги прибира в конкретните кошове и кутии.
Идеята тук е, че, когато децата си помагат, успяват да свършат по-бързо работата. Така след това ще им остане повече време за игра или семейни забавления. Може тези задачи да се дават преди да играете настолна игра семейно, за да се чувстват максимално мотивирани.
2. Подреждане на пъзел
Това е дейност, която много силно развива уменията за работа екип. Докато децата подреждат пъзела заедно и си помагат с откриването на различните елементи, виждат как усилията им ги водят към целта и накрая картината става все по-пълна.
3. Рисуване и апликиране
Ако приготвим голям лист, на който децата да творят по обща тема, и им дадем бои, лепило, цветна хартия, брокат, стикери и т.н. е много по-вероятно да стане всеобща веселба, отколкото караници и желание за надмощие.
4. Игри на отбори
Тук може да се играят различни игри, но отборите винаги са едни и съши и са родители срещу деца. Децата се „съюзяват“ срещу родителите и в основната си цел да победят противника забравят да се конкурират, а се стремят да си помагат.
5. Готвене
Децата обожават да се цапат, да смесват различни съставки и да наблюдават как се променят. В тях е вродено желанието да бъдат изследователи. Ако решите да направите бисквити, може да разделите отговрностите между децата – едното дете да смесва сухите съставки, а другото дете да разбърка мокрите съставки. Готвенето е любима дейност на малки и големи и, докато я изпълнявате, ще се потопите в спокойни разговори и ще изградите трайни връзки помежду си.
Има много занимания, които да насърчават децата да си помагат. Има една основна съставка в тях и тя е търпението на родителя. Ние, като възрастни, трябва да свикнем с това, че понякога децата ни ще се делят, понякога ще се карат, понякога ще са сърдити. Но това ще носи своите уроци със себе си и със сигурност ще им донесе много опит.
Търпението има ключова роля в цялостното отглеждане и възпитание на децата.
Ако притежаваме повече от него, ще успеем да проявим нужния толеранс към отношенията им и ще дадем шанс да се развият.
За да помогнем на децата да се конкурират по-малко, е също толкова необходимо да прекарваме времето си с тях по качествен начин. За да се случи това, е нужно да им дадем цялото си внимание в поне 15 минути на ден. През това време ще им позволим да бъдат себе си. Да споделят, да се смеят, да се шегуват, да бъдат слаби, да бъдат честни и да бъдат такива, каквито са. Именно в тези моменти ще успеем да задоволим потребностите от горните редове и ще отгледаме уверени личности, които не изпитват нужда да се конкурират със своите братя или сестри.
Автор: Марина Тодорова е слухово-речеви терапевт, съпруга и майка на две шумни момчета. Обича да прекарва време с децата си и се старае да запомни всеки момент. В професионален план от 13 години въвежда децата в света на звуците и ги учи да говорят. Основната цел на Марина е да покаже на повече родители, че времето с децата може да бъде прекарано по качествен начин, като едновременно с това да бъде приятно и полезно. В личен план нарича себе си колекционер на щастливи моменти и активен участник в живота на децата си. Може да научите повече за нейните идеи като я последвате в социалните мрежи: Facebook, Instagram




