„Аз не искам да бъда търпелива майка“

За натиска да сме спокойни, когато всъщност горим

Има една версия на майчинството, която се продава много добре. Майката е спокойна, говори тихо, обяснява за пети път, приема емоциите на детето, поставя граница с мек тон и никога не казва „Стига вече!“.

Само че реалните майки понякога са ядосани. Понякога са на ръба. Понякога детето за седми път отказва да си обуе обувките, докато часовникът показва 8:14, телефонът звъни, кафето е изстинало, а някой току-що е разлял вода върху пода. И тогава майката не иска да бъде търпелива.

Профилактика на менталното здраве за родителите

Търпението не е същото като потискането на гнева

Това е една от най-важните разлики. Да бъдеш емоционално зрял не означава да не изпитваш гняв. Означава да можеш да изпитваш гняв, без автоматично да го превръщаш в поведение, което наранява другия.

Гневът е сигнал. Той може да означава, че сте претоварени, че границата ви е била прекрачена, че сте недоспали, че твърде дълго сте поемали повече, отколкото можете да носите. 

Проблемът започва, когато вярваме, че добрата майка няма право да се ядосва. Тогава вместо да разпознаем сигнала, започваме да се обвиняваме. „Защо пак се ядосах?“ „Нали знам как трябва да реагирам?“ „Другите майки се справят.“ И така към първоначалния стрес добавяме и вина.

Понякога проблемът не е липсата на търпение, а липсата на ресурс

Когато човек е спал пет часа, работил цял ден, организирал домакинството, отговорил на десетки въпроси и не е имал нито 2 минути самота, неговата способност да регулира емоциите си е различна.

Саморегулацията не е безкраен ресурс и затова е напълно възможно в понеделник да реагирате спокойно на същото поведение, което в четвъртък ви кара да крещите. Детето не се е променило, а вашият собствен ресурс е различен. Това е важно, защото иначе започваме да търсим проблема единствено в себе си или в детето, вместо да погледнем към условията, в които се случва поведението.

„Не ме ядосвай“ всъщност рядко работи

Когато кажем на детето „Не ме ядосвай“, му даваме отговорност за нашата емоция. По-здравословната формулировка е: „Ядосана съм и имам нужда да спра за малко.“ Това не е слабост, а работещ модел на емоционална отговорност. Детето вижда, че мама може да бъде ядосана, без да обвинява него за самото си чувство.

Може дори да кажете: „Толкова съм ядосана в момента, че ако продължим да говорим, ще започна да крещя. Ще си взема пет минути и после ще се върна.“ Това е много по-реалистично от изискването да говорим спокойно, докато вътрешно сме готови да избухнем.

Мързелът като терапия: защо ни е нужен

Има и още една неудобна истина

Понякога търпението се превръща в оправдание да не поставяме граници. Търпим детето да прекъсва, да ни говори грубо, да не изпълнява уговорки. Търпим шум, хаос, постоянно настояване и се чудим защо после в един момент избухваме. Това не е истинска търпеливост, а чисто и просто натрупване.

Здравата граница често изглежда много по-малко впечатляващо:

• „Не, няма да купим това.“
• „Не приемам да ми говориш по този начин.“
• „Сега приключваме с играта.“
• „Можеш да си ядосан, но не можеш да ме удряш.“

Не е необходимо да обясняваме десет минути. Не е необходимо детето да се съгласи. Не е необходимо границата да бъде приятна.

А ако все пак избухнем?

Ще се случва, особено ако сме хора. Въпросът е какво правим след това. Поправянето на връзката е изключително важна част от родителството. Можем да кажем: „Преди малко ти се развиках. Бях много ядосана, но не беше правилно да говоря така. Това беше моя отговорност.“ Това не намалява авторитета ни. Напротив. Детето разбира, че възрастният може да поема отговорност за поведението си.

Важно е обаче извинението да не бъде последвано от „но ти ме накара“. „Съжалявам, че ти се развиках, но ти не ме слушаше“ отново прехвърля отговорността. По-добре: „Бях претоварена и реагирах лошо. Следващия път ще опитам да спра по-рано.“

„Аз никога няма да бъда като майка си!“

Не е нужно да бъдете търпеливи през цялото време

Може би по-добрата цел е друга. Да бъдете достатъчно регулирани достатъчно често, да можете да поставяте граници. Да разпознавате кога сте стигнали предела си и да не изисквате от себе си да бъдете спокойни, когато всъщност имате нужда от помощ, почивка или промяна.

Децата нямат нужда от майка, която никога не се ядосва, а от възрастен, който постепенно им показва какво се прави с гнева. А това е много по-ценно от идеалното спокойствие.

Автор: Елеонора Симеонова, педагог, създател на съдържание и лайф коуч с основна мисия да бъде в помощ на родителите да не загубят себе си след появата на детето. Организира, мотивира и помага на настоящи и бъдещи майки и бащи да преоткрият живота си и да не потънат в капана на битовизмите и тревожността. Сертифициран коуч чрез методите на когнитивно-поведенческата терапия и позитивната психология.