Мързелът като терапия: защо ни е нужен

Защо понякога най-полезното нещо, което можем да направим, е абсолютно нищо

Има една дума, която трудно приемаме. Особено когато станем родители.

Мързел.

Почти винаги я използваме като обвинение. Към себе си или към децата си.

• „Цял ден мързелува.“
• „Станах късно и нищо не свърших.“
• „Пропилях си деня.“

Дори когато сме във ваканция, продължаваме да мислим по същия начин. Ако сме на плажа, трябва да сме активни. Ако сме на екскурзия, трябва да видим всички забележителности. Ако сме си вкъщи, трябва да отметнем поне няколко задачи. Сякаш всяка минута трябва да бъде оправдана и почивката е нещо, което трябва да заслужим.

Много хора изпитват истинско напрежение, когато просто седнат и не правят нищо. Посягат към телефона, започват да подреждат шкафове, да отговарят на имейли или да планират следващата седмица. Причината е, че сме свикнали да измерваме стойността си през продуктивността.

Още като деца сме чували, че човек трябва да е полезен, активен, зает. Че успехът идва с усилие. И това до голяма степен е вярно.

Времето за нищоправене и неговата незаменима стойност

Проблемът е, че никой не ни е учил как да си почиваме.

Не как да излезем в отпуск. Как да си починем. Това са две различни неща.

Не е случайно, че много родители се връщат от почивка по-уморени, отколкото са тръгнали. Опитали са се да съчетаят почивка, семейни преживявания, организация, снимки, социални мрежи и всички неизпълнени задачи от последните месеци.

Мозъкът обаче не се интересува колко километра сме изминали или колко места сме посетили. Той има нужда от пауза.

Невролозите отдавна знаят, че когато не сме фокусирани върху конкретна задача, в мозъка се активира т.нар. Default Mode Network. Това е система, която участва в обработката на преживяванията, в саморефлексията и в емоционалното възстановяване.

Казано по-просто: понякога мозъкът върши най-важната си работа именно когато привидно не прави нищо. Затова често най-добрите идеи ни идват под душа, на разходка или когато просто лежим и гледаме в тавана.

Същото важи и за децата.

През последните години започнахме да се страхуваме от скуката. В момента, в който детето каже „Скучно ми е“, започваме да търсим решение. Организираме занимание, игра, екрани и сложни програми, активности.

Какво могат да научат децата от наличието на повече свободно време

Скуката, всъщност, е много важна.

Тя е пространството между стимулите. Моментът, в който започваме да творим. Забелязали ли сте, че много от игрите, които децата измислят сами, точно когато им е най-скучно, се раждат имeнно от липсата на готово забавление?

Интересно е, че едни от най-силните спомени от детството рядко са свързани с организирани активности.

По-често си спомняме безкрайните летни следобеди, миризмата на асфалт след дъжд, кюфтетата от кал и пържените филии на баба. Нищо кой знае какво, но точно онова време, в което сме били просто деца.

Днес дори почивката се е превърнала в проект.

Планираме я месеци предварително и изискваме от нея да ни направи щастливи. Да компенсира умората, да оправи отношенията, да създаде спомени.

Твърде голяма задача за няколко свободни дни, когато най-доброто решение е съвсем различно. Да оставим един ден без програма, цели, очаквания.

Може би най-трудният урок за съвременния човек е, че стойността ни не зависи от това колко сме свършили днес. 

Не сме по-малко добри родители, ако един ден не сме организирали забавление. Не сме по-малко успешни хора, ако сме прекарали следобеда в хамак, вместо в колата по задачи. Не сме мързеливи, когато си почиваме. Понякога сме просто уморени, а друг път сме просто достатъчно мъдри, за да го признаем.

Автор: Елеонора Симеонова