Децата като огледало на родителя

Всеки от нас иска детето му да е щастливо, и в същото време да е самоуверена и отговорна личност. Много често, стремеейки се към щастието на децата си, когато видим, че те са изправени пред някакво предизвикателство или проблем, дори преди детето да е помислило че има проблем, ние се втурваме и оправяме проблема вместо него и се чувстваме много горди с това.

Искаме децата ни да израстват самоуверени, а сещаме ли се редовно да им даваме позитивна обратна връзка дори и за малките неща? Или повече изискваме, критикуваме, обвиняваме, омаловажаваме техните занимания, мечти и успехи. Всеки родител може избере своята роля.

А какво мечтаят децата за себе си?

Постоянно ангажираме децата си с нашите очаквания, а те постоянно се стремят да отговорят на тях. 

Нека да вдъхновяваме децата

Какво се случва когато детето прави нещо, което не ни харесва? Започваме да му се караме. А когато това, което прави му е любимо занимание? По този начин отнемаме възможността те да гледат от нас, да се вдъхновяват и да решават сами след това.

Конфликтите са неизбежни в едно семейство и в това няма нищо страшно

Това, което е по-съществено е как реагираме в конфликтни ситуации. Много често, когато родителят се чувства неуверен и налага готови решения, действа от позицията на властимащ, със заплахи и наказания. Когато родителят действа по този агресивен за детето начин, той всъщност изисква подчинение вместо да възпитава свободолюбие.

Децата са най-добрите ни учители

Когато детето действа по начин, който е неудовлетворителен за нас, би ни било полезно да си зададем въпроса: От къде е усвоило това умение? Най-вероятно от от нас!

Когато има повтарящи се конфликтни ситуации, е хубаво да се замислим и да погледнем на тях като за шанс да развием и себе си и детето, като му даваме пример за това.

Темата за родителството и изграждането на щастлива семейна среда са сред най-важните теми за Елена Анастасова в последните 11 години. Когато става съпруга и майка, нейната 100%-това самоувереност, че всичко знае и може, и че никога няма да допусне грешките на своите родители, се оказва въздух под налягане. През годините не спира да търси изход от задънените улици, да експериментира, да участва в обучения по темата за родителството, да извучава и прилага нови и нови подходи. 

Силвия Андреева се занимава с обучение на възрастни от повече от 15 години. С родителството се сблъсква с раждането на големия ѝ син през 2004 г., когато изведнъж започва да гледа света през очите на едно дете  и още тогава започва да се интересува от различните подходи в родителството и да търси отговори на стотиците въпроси, които изникват по пътя на опознаването на детския светоглед.