Антропология на съня

Какъв е правилният начин за сън? Много от съветите за спане които намираме в книги и списания са основани на културни разбирания относно какво прави съня пълноценен. В някои западни страни например от хората се очаква

• Да спят в продължение на едно и също време всяка вечер
• Да спят непробудно през нощта
• Да избягват кратките дрямки, и
• Да настояват техните деца да спят сами

Погледнато от страната на друга култура, тези очаквания са по-скоро необичайни. Ако добавим и усложняващи фактори като презагрята стая или изложение на изкуствена светлина и електроника преди лягане и става напълно ясно, че много хора се опитват да спят по начини напълно различни от тези на предците ни.

Ако се бориш с проблеми със съня и се опитваш да прецениш кои популярни съвети са добри, то добра идея е да погледнеш на съня от биологична и междукултурна гледна точка.

Нормално е да се будиш през нощта

Здравите хора не спят непробудно. Те преминават през различни етапи на съня и често се будят през нощта. Понякога е за кратко, докато в други случаи продължават по-дълго време. Новородените и малките бебета обикновено се будят защото са гладни. Целта не е да се елиминират тези пробуждания, а да се избегнат нежеланите нарушения които причиняват.

Предците ни не са имали препълнени графици или самоунищожаващия навик да следят часовника.

Лягането по едно и също време изглежда много важно когато хващаш един и същ автобус всяка сутрин. Но в прединдустриалната култура хората са имали по-гъвкави графици, както и са заспивали по-бързо. Един от най-често срещаните причинители на инсомнията е склонността да се тревожим за часът на заспиване и ефекта от липсата на сън на следващия ден. Хората търсещи храна в прединдустриалните времена – които не са можели да следят часовника – също са се будели през нощта и са лягали по различно време всяка вечер. Но тези хора докладват много ниски нива на проблеми със съня. Всъщност, когато антрополози са ги попитали за това, се сблъскали с езикова бариера: хората дори не са имали своя дума за ‘инсомния’!

Телата ни са еволюирали за да използват промените в осветлението като сигнал за съня.

Светлината е важен естествен сигнал за регулирането на вътрешния часовник на тялото, затова излагане на слънчева светлина през деня предизвиква умора когато стане време за лягане.

От друга страна, излагане на изкуствена светлина вечерта – особено от синия спектър, каквито се излъчват от много осветителни тела и електронни екрани – са особено вредни за съня. Този тип светлина пречи на мозъка да произвежда мелатонин, хормонът който предизвиква чувството на умора след залез слънце. Също така забавя началото на парафоксалния сън или така начерената РЕМ фаза, характеризираща се с бързи очни движения, и така съкращава общата продължителност на съня.

Каква е цената която плащаме за съвременната употреба на изкуствена светлина? Вероятно прекалено висока. В проучване, учени открили, че електричеството има силно влияние върху продължителността на съня на местните хора в региона Чако в Аржентина. Тези които са имали достъп до електричество заспивали по-късно и спели средно с около 45-60 минути по-малко от тези които разчитали на естествената слънчева светлина.

Тревогата на предшествениците ни е била оцеляването през нощта и избягването на хичници, натрапници и други опасности.

Хората, които спели непробудно или на които странните звуци през нощта не им правели впечатление са имали доста по-малки шансове за оцеляване и предаване на своите гени. Хората които спели сами – без привилегията да бъдат пазени от други очи и уши – също са били в подобна ситуация. Търсейки безопасност, предците ни са спели на групички.

Поради тези причини, децата, най-уязвимите членове на семейството, не са били оставяни да спят сами.

И ако някое дете се разплаче през нощта – привличайки вниманието на хищници – е било напълно логично родителите да се опитат да го успокоят максимално бързо.

Какво значи това за вас и вашето семейство?

• Хората не спят непробудно през цялата нощ. В най-добрия случай, прескачат от един етап на съня в друг и преминават през няколко кратки момента в полубудно състояние.
• Излагането на изкуствена светлина може да повлияе на естествения ритъм на съня.
• Предците ни не се чувствали длъжни да заспят в определено време, и в резултат на което шансовете сами да си предизвикат инсомния са били значително по-малки.
• В по-голямата част от историята на човечеството, способността да се будиш лесно е била напълно нормална и адаптивна. Същото важи и за притеснението при непознати шумове през нощта, както и бързото отговаряне на нуждите на детето когато се разплаче.
• Децата не спят сами. Това е било равносилно на изоставяне, раняване или дори смърт.

Това значи ли че трябва да живеем като ловци за да спим добре? Не. Но това трябва да ни накара да поставим под въпрос културните разбирания и практики които се разминават драстично с моделът на предците ни. Също така, това предлага няколко полезни съвета за справянето на проблеми със съня при децата.

Първо, много от проблемите със съня при децата не са патологични, в смисъл на ‘неествествени’ или биологично нередни. Когато децата страдат от вечерни страхове или не искат да си лягат сами, може би изразяват психологични здравословни и нормални реакции.

Второ, без значение какво някой учен, педиатър, или любопитен роднина може да каже, желанието ти да успокоиш детето си докато заспи е биологично нормално. Родителите трябва да помнят това, ако се опитват да прилагат тактики за трениране на съня, които са в разрив с техните родителски инстинкти.

Трето, много от проблемите със съня могат да бъдат породени от несъвместимост между културните практики и нашите нужди. Западните деца, например, често се противят на приготвянето за лягане вечер. Отчасти, това може да е породено от фактът, че детето спи само, което пък може би задейства чувство на изоставяне още от ранна възраст.

Преди да приемеш който и да е съвет като истина – или да позволиш на някой да те убеди че начина по който спите във вашето семейство е грешен – покажи известна доза здравословен скептицизъм.

Антропологичен подход към съня може да ни помогне да открием кои аспекти от съня са задължителни и кои подлежат на културни вариации.

Източник. Благодарим за доброволния превод на Виктория Громова!

Материалът е част от Наръчник за съня на бебето и детето.