Защо плачат бебетата?

Новородените деца прекарват в плач почти половината от времето, в което са будни. Водени от своите инстинкти, ние ги взимаме на ръце, започваме тихо да им говорим и да ги полюшваме. В повечето случаи това успокоява бебетата, но понякога плачът продължава дълго, след като сте проверили всичко, което ви е хрумнало като възможна причина.

Плачът при бебетата и малките деца

В началото бебетата използват плача като единствено средство за комуникация с родителите си. Постепенно в своето развитие усвояват и други механизми за общуване, което ни помага да ги разбираме малко по-добре. Но плачът остава константа и сякаш предпочитано средство за въздействие от страна на децата спрямо техните родители. Изследователите на ранното детско развитие и поведение разграничават две основни групи плач: при физиологични и при емоционални нужди. Към физиологичните отнасяме нуждата от храна, от подобряване на външните условия, от комфорт и от почивка. Към емоционалните нужди отнасяме нуждата от докосване, защита, прояви на привързаност/внимание и от емоционално разтоварване.

Плач при физиологична нужда

Новите родители най-лесно се научават да откликват на плача при физиологична нужда, но не винаги успяват да установят причината за плача от пръв поглед. Австралийката Присила Дънстън развива теорията за петте основни вида плач при децата от раждането до края на третия месец от живота им. Ето какво споделя тя:

„Всички бебета, независимо от своя пол или националност, използват комбинация от звуци непосредствено преди да заплачат. Ако родителите се вслушат внимателно, могат да разберат каква е причината за плача на детето им.“

Според нея петте основни вида плач и комбинациите от звуци към тях са:

• Neh – непосредствено преди плач поради глад
• Owh – имам нужда от почивка/сън
• Heh – при дискомфорт ( смяна на позицията на тялото или нужда от чиста пелена)
• Eair – дълбок звук при нужда от помощ за справяне с натрупани газове. Обикновено се съчетава с ритмични движения на краката, подобни на избутване, и гримаса, която изразява цялостен дискомфорт.
• Eh – при нужда от потупване/изправяне, за да се оригне

В периода от 3. до 18. месец бебетата все още изразяват своите силни и най-вече негативни емоции посредством плача. За изразяване на положителните емоции те разчитат на усмивката, бъбленето и след първата година – на думите. Изследователи от университета в Мурсия (Испания) провеждат изследване, в което включват двайсет бебета в тази възрастова група. Освен това те проверяват и способността на възрастните да реагират адекватно на детския плач, като разпознават първопричината за него: гняв, страх или болка. Според резултатите, публикувани неотдавна в Испанския журнал за психология, основните различия се проявяват в очната активност и динамиката на плача.

Гняв, страх и болка

Когато се ядосват, по-голямата част от бебетата държат очите си наполовина затворени или гледат неподвижно в далечината. Устата им е отворена или полуотворена и интензивността на вика им нараства постепенно.

В случай на страх очите остават отворени почти през цялото време. Освен това понякога бебетата преместват главата си назад. Техният плач изглежда експлозивен с постепенното увеличаване на напрежението.

На последно място, плачът при болка се проявява с постоянно затворени очи. Когато очите се отварят, то е само за няколко минути и погледът остава неподвижен. В допълнение се наблюдава високо ниво на напрежение в областта на очите и челото остава намръщено. Плачът започва с максимален интензитет,  внезапно и непосредствено след стимула.

Любопитното в резултатите от това проучване е, че възрастните невинаги разпознават причината, но най-бързо откликват на плача при болка. Според водещите на изследването това е инстинктивна реакция за нужда от защита, която сме наследили от предците си.

Плач при емоционална нужда

Към емоционалните нужди отнасяме нуждата от докосване, защита, прояви на привързаност/внимание и от емоционално разтоварване.

Бебетата са изключително чувствителни към всички стимули, които идват от външната среда. Излагането на новородените на прекалено силни сетивни дразнения им причинява дискомфорт и често предизвиква плач. Като превантивни мерки можем да ограничим шума и силното осветление в помещението, в което детето прекарва по-голямата част от деня. Избягвайте и местата, в които се събират много хора или има силна музика. Техният слух е изключително добре развит и подобни дразнения могат бързо да ескалират до плач поради емоционална нужда.

Ако бебето продължава да плаче, а вие сте изключили всички гореизброени причини, то може би детето ви наистина има нужда да си поплаче. Плачът е един достъпен за децата начин да се разтоварят от натрупаните емоции. Дори бебето да има нужда да си поплаче, не го оставяйте само. То се нуждае и от вас, за да завърши този процес с успокоение. Ако просто го оставите някъде да се наплаче, саморазтоварването ще се преобрази веднага в плач поради нужда. И така ще се озовете в един омагьосан кръг на непрекъснато незадоволена нужда. А това означава непрекъснат плач.

Задоволяването на физиологичните и на емоционалните нужди на децата от страна на родителите постепенно научава бебетата, че могат да разчитат на тях и че няма пряка опасност за оцеляването им. Увереността, че живеят в благоприятна среда, ще им позволи да се насочат към опознаване на околния свят. Неглижирането на нуждите на бебето води до промени на неврологично ниво и има трайни негативни последици за неговото развитие.

Кой е по-добър в успокояването на детския плач?

Дълго време се е смятало, че единствено майката може да успокои своето дете. Жените, които преимуществено се грижат за децат, развиват по-добри умения да разпознават видовете плач при бебето, особено в периода на кърменето. В някои проучвания се посочват по-високите нива на окситоцин като възможна причина за това. Окситоцинът е хормон, чиято проява зависи от емоционалното състояние на майката. По време на раждането женският организъм достига едни от пиковите стойности на този хормон. Прегръдките и кърменето също влияят на нивата на окситоцин в кръвта и предизвикват проявите на родителско поведение. Смело можем да кажем, че майките са много добри в успокояването на бебетата, но дали са по-добри от бащите?

Един експеримент на френски учени реабилитира бащите и показва, че те могат да реагират на детския плач точно толкова добре, колкото майките, ако прекарват същото време със своите деца. Бащите, които прекарват четири и повече часа със своите деца, разпознават техния плач в близо 98% от случаите. Тези от тях, които прекарват по-малко от четири часа на ден с детето си, успяват в 75% от случаите. Резултатите от това изследване говорят по-скоро за придобит опит при разпознаване на детския плач, отколкото за вродено умение. Това дава шанс на бащите да се опитват да развият своите умения за успокояване на бебетата, както и на всички останали хора, които полагат грижи за децата.

Как бързо да успокоим плачещото бебе?

Най-бързата и ефективна реакция на детския плач е взимането на ръце и тихото, почти напевно говорене. Това дава знак на бебето, че човекът, ангажиран с неговото оцеляване, е наблизо и е готов да отговори на неговите нужди. Този бърз отговор променя на неврологично ниво реакциите на бебето, намалява напрежението и дава възможност на възрастния да открие причината за плача. Прегръдката и близкия контакт повишават нивата на окситоцин и имат силен положителен ефект върху организма на бебето. За да бъде достатъчно ефективно, добре е прегръдката да продължи поне десет секунди.

Внимателното наблюдение на бебето в първите месеци от живота им заедно позволява на възрастните да натрупат опит и да се научат да разпознават повечето жестове, гримаси и звуци, използвани от него. Бързата и адекватна реакция на плача ще ви донесе спокойствие и увереност в собствените сили и ще ви позволи да имате повече щастливи моменти заедно.

Автор: Ива Александрова

Ива Александрова е бакалавър и магистър по логопедия от Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Специализира ранно детско развитие и има изявени интереси в областта на ранното въздействие при комуникативни нарушения. Терапевт с десет годишен опит и автор на десетки публикации, свързани с ранното детско развитие.