Теория за цялостното развитие на детето

Идеята за цялостност произлиза от факта, че много аспекти на човешкия потенциал не могат да бъдат измерени с оценки. Освен любопитство и интелект, децата могат да развиват креативност, страст, устойчивост, интуиция, увереност, щедрост, съсредоточеност, хумор и много, много други важни черти.
Идит Акерман създава теория за „Цялостното развитие на детето“, която идентифицира четири естествени порива. Според нея, те белязват порастването на децата.
Тези четири порива са:
- Да бъда себе си
- Ние
- Светът
- Човешките творения
Всеки един от тези четири импулса може да бъде разделен на подкатегории. За да разберем теорията по-добре, ще я разгледаме от перспективата на малко момиче.
Да бъда себе
Това означава да се науча да съм в контакт с тялото си и да изследвам ума си. Способността да контролирам тялото си ми позволява да изучавам света и като резултат – да разбера кой съм и къде е моето място. Когато владея тялото си, мога да използвам и петте си сетива. Така се научавам да ходя, да говоря, да слушам и да развивам здравословни навици.
Скоро ще изненадам възрастните с ясната си реч, добра стойка и други физически възможности. Познаването на себе си ми помага да заявя за себе си и да намеря своето място в света. Мога да изследвам какво харесвам, какво не харесвам и какъв е моят потенциал. Знаейки кой съм, мога да разбера собствената си субективност и да формирам идентичност, с която се гордея.
Ние
Тя е свързана с отношенията ми с приятели, семейство и непознати и разбирането ми за техните мисли, чувства и поведение.
Като дете търся любовта, вниманието и уважението на родителите си. Но също така, имам основен природен порив да взаимодействам с другите. Това означава, че трябва да се науча да споделям и да се грижа, за да мога да имам принадлежност към другите. Един ден искам да стана уважаван член на група, като същевременно запазя собствената си идентичност.
Да разбирам другите е нещо различно. Искам да науча повече за приятелите си и техните емоции. Искам да изследвам намеренията, начините на мислене и поведението на другите. Искам да се науча да приемам друга гледна точка и да интегрирам перспективата на различните от мен, за да развия по-дълбоко разбиране за морала и социалните проблеми.
Светът
Да осмисля света означава да разбера как работят нещата. При децата това се случва чрез играта. Когато изследваме, утоляваме жаждата си за търсене на логика и изучаваме Вселената. Възрастните го наричат изследване и изучаване. Децата го наричаме игра. Така учим! Понякога става объркано, но като играя, осъзнавам, че някои неща се променят, докато други не. С други думи, научавам как работят нещата. Когато порасна, мога да стана учен, който играе с големи идеи и теории и обяснява механизмите на този свят.
Търся логика през цялото време. Ние, децата, не искаме просто да откриваме кое как функционира. Ние търсим последователност там, където тя почти липсва. За да осмислим този свят, ние филтрираме, интерпретираме и реконструираме в умствени модели това, което преживяваме. Възрастните ги наричат „схеми„. Този порив за ред ми помага да реорганизирам наученото, да изведа правила и да прилагам основните закони в реалния живот.
Човешките творения
Свързани са със способността ми да си представям различни варианти. Ако мога да си представя нещо – мога да опитам и да го създам. Въображението е едно от най-висшите постижения на човека. Без въображение всички иновации биха били случайни. Ето защо са ми нужни фантазия и много свободно време за игра. По този начин ще се науча да мисля нестандартно.
Чрез творения мога да изразявам мислите си и да съживя въображението си. Има стотици начини да го направя. Мога да създавам атмосфера с гласа си, идеи с ума си и картини, които рисувам с ръка. Ако ми бъде дадено пространство, мога да създам уютни стаи под кухненската маса или един ден, когато съм голям, да проектирам цяла къща.
Идит Акерман е родена в Швейцария през 1946 година. След дипломирането си тя става асистент на Жан Пиаже. В MIT Media Lab, където прекарва по-голямата част от кариерата си. Посвещава се на изследвания на взаимодействията между игра, обучение и дизайн.
Цялостното детско развитие, известно също като холистично образование, се стреми да ангажира децата в пълния им потенциал.
Благодарим на доброволния превод на Ваяна Качакова.





