Постарайте се детето ви да се чувства защитено – създайте му усещане за сигурност.

Независимо дали е бебе или тийнейджър, в подобна ситуация всеки има нужда от повече прегръдки и окуражителни думи. Това успокоява. 

Проявете хладнокръвие.

След травмиращо събитие децата разчитат на помощта на  родителите си. Не им разкривайте своите страхове и не ги обсъждайте с тях. 

Доколкото можете, поддържайте семейните навици и рутината, която сте изградили.

Те допълнително ще им дават увереност в ситуацията на хаос, предизвикан от стресиращото събитие. Опитайте да вечеряте и да лягате по едно и също време. Ако сте без дом или временно настанени, установете нови навици, но се придържайте към същите семейни правила и традиции.

Помогнете на децата да правят неща, които им доставят удоволствие.

Окуражете ги да пробват различни активности и да играят с другите. Хубаво е да се разсеят, защото това им дава чувство за нормалност. 

Поговорете за травмиращото събитие.

За децата е по-добре да научат детайли за събитието от възрастен, на когото имат доверие. Бъдете честни, а също- позволете на децата си да задават въпроси. Не предполагайте, че те се притесняват за същите неща като вас. Изберете подходящо време и удачно начало на разговора.

Предотвратете или намалете достъпа до новини.

Това е особено важно за малки деца и деца в училищна възраст, които виждайки травмиращи събития по телевизията, във вестника или по радиото, могат да решат, че това се случва в момента. Деца, които вярват, че лошото е минало, ще се възстановят по-бързо.

Приемете, че начните на децата да се справят със случващото се са различни.

Някои имат нужда да прекарат повече време с приятели и роднини, а други имат нужда да останат сами. Дайте на детето да разбере, че е нормално да изпитва гняв, вина или тъга и че е съвсем нормално да го изразяват по различни начини. 

Бъдете добри слушатели.

Важно е да разберете как детето гледа на ситуацията, какво го притеснява. Не назидавайте – просто слушайте с разбиране. Покажете на децата, че е безопасно да споделят с вас как се чувстват по всяко време. 

Покажете на децата как да се справят със стреса и тревогата с упражнения за дишане.

При стрес дишането е плитко. Дълбоко вдишване от корема може да помогне на децата да се успокоят. Може да поиграете като сложите перо или малко памук пред детето и го накарате да го духне като издиша бавно. Също така, може да кажете “Нека да вдишаме бавно, докато броя до три, а след това да издишаме докато броя до три.” Може да поставите плюшена играчка или възглавница на корема на детето и да го накарате да вдишва и издишва бавно, гледайки как играчката или възглавницата се издига и спуска. 

Приемете чувствата на детето.

Ако то ви каже, че е притеснено, не отговаряйте “О, не се притеснявай”! Така ще се почувства критикувано и че прави нещо нередно. Вместо това, потвърдете, че разбирате като отговорите:“Да, виждам, че ти е притеснено.”

Отговорът “Не знам” е съвсем нормален.

Децата имат нужда от доверен човек, който да изслуша техните въпроси, да приеме техните чувства, да бъде наоколо, когато имат нужда от подкрепа. Не се притеснявай, че може да не знаете всички отговори.

Как да помогнем на децата да се възстановят по най-здравословния начин?

Имайте предвид, че въпроси относно травмиращото събитие могат да продължат да са актуални още дълго време.

Това е така, защото последствията от събитието може да включват непрекъснато променяща се ситуация, която да кара детето да задава все повече и нови въпроси. Уверете го, че сте готови да поговорите по всяко време. Децата имат нужда да преосмислят информацията сами и в тяхно си темпо. 

Окуражете семейството да говори за загубата на любим човек.

Когато близките споделят тъгата си, това помага на децата по-лесно да се справят с  чувствата си. 

Не натоварвайте децата с прекалено много отговорности.

Важно е да не им давате твърде много задачи. Вместо това, за известно време ги “освободете” от обичайните им домашни задължения.

Проявете специални грижи и внимание за деца със специални нужди.

Те може да имат нужда от повече време, подкрепа и насоки. Може да се наложи да опростите обясненията, да повтаряте по-често. Може да се наложи да обясните събитието в зависимост от това, какви са способностите на детето; например, ако детето има проблем с говора, по-добре е да използвате визуални методи на общуване.

Следете за признаци за травма.

В първите месеци след събитието повечето деца изглеждат добре. Не след дълго обаче притъпените чувства започват да се проявяват и децата изпитват различни симптоми. Това е в сила особено когато детето е било свидетел на наранявания или смърт, загуба на близък роднина или преживяват една и съща травма няколко пъти.

Трябва да знаете кога да потърсите помощ.

Потърсете помощ от специалист, ако детето продължи да се страхува твърде дълго, ако започне да чува гласове или да вижда неща, които всъщност не съществуват. Задължително потърсете помощ при параноя, паник атаки и самонаранявания.

Погрижете се за себе си.

Най-добре ще помогнете на детето си, ако първо помогнете на себе си. Споделяйте своите притесненията с приятели и близки. Може да ви помогнат също и посещенията на група за взаимопомощ. Ако сте член на местна общност, продължете да бъдете активни.. Опитайте се да се храните правилно, да пиете достатъчно вода, да спортувате и да се наспивате. Физическото здраве ви предпазва от емоционална уязвимост. За да намалите стреса, правете дихателни упражнения. Ако страдате от силен стрес, потърсете помощ от специалист. Приемете, че може да имате нужда от помощ – ако не заради себе си, то заради детето.

Материалът е част от Наръчник в помощ на родители при травмиращи събития.

Какво да предприемем, ако детето изживее травмиращо събитие

Признаци за травма при деца и подрастващи

Травми при деца на възраст от 0-2 години

Как да помогнем на дете на възраст между 2 и 5 години след травма

Как да помогнем на дете между 6 и 11 при травмиращи събития

Как да помогнем на дете между 6 и 11 години да се справи със смъртта на обичан човек

Как да помогнем на тийнейджър при травмиращо събитие

Как учителите могат да помогнат на учениците при травмиращи събития

Наръчникът е съставен с подкрепата на Фондация Лъчезар Цоцорков.

Проектът Социално-емоционално образование за родители е финансиран от семейна фондация „Лъчезар Цоцорков“. Изявленията и мненията, изразени тук, принадлежат единствено на Академия за родители и не отразяват непременно вижданията на семейна фондация „Лъчезар Цоцорков“ или нейните партньори.