Как да овластяваме децата, когато изпитват трудности

Когато бях учител, редовно получавах имейли от родители. Имейли, чрез които те оспорваха оценката на детето си, искаха допълнително време за задание, молеха се за копия на формуляри, които детето е загубило – списъкът е дълъг.

Това не е толкова необичайно, но ето интересното: преподавах на гимназисти в последен курс на обучение. Млади хора, които са готови да превземат света, но които не знаеха как да отстояват себе си, да се учат да са отговорни или да решават собствените си проблеми. Това беше страшното!

Все пак не критикувам и не осъждам тези загрижени родители. Аз също съм майка. Разбрирам. Като родители, инстинктът ни е да се втурнем на помощ, когато децата ни са затруднени. Искаме да кажем: „Не се притеснявайте! Ще го оправя! „

В дългосрочен план обаче това „полезно“ поведение само вреди на децата ни. Ако вместо това оставим децата си да се борят, а след това ги овластим да се борят упорито, можем да отгледаме устойчиви деца, които са готови да преборят света.

Защо родителите трябва да оставят децата си да се борят

Представете си, че вдигате тежести във фитнеса. При първите признаци на борба или напрежение, добронамерен наблюдател вдига тежестта вместо вас. Всеки път.

Ще станете ли по-силен? Ще откриете ли някога колко силни можете да бъдете? Без значение колко чисти са нашите намерения, същата концепция се прилага, когато отказваме да оставим децата си да се борят.

Ако винаги решаваме проблемите на децата си, те никога няма да се научат да решават проблемите сами. Предполагаме, че те не са в състояние да преодолеят препятствията или да успеят сами, което ги кара да се откажат при първите признаци на трудност.

„Важното е, че когато видите как детето ви да се бори, трябва да го оставите да се мъчи малко по-дълго, отколкото може би ви е удобно.“ – Анджела Дъкуърт, авторът на „Хъс. Силата на отдадеността и постоянството“.

Тези няколко момента на дискомфорт учат детето ви да упорства, вместо да се отказва или да чака други да се притекат на помощ. То научава, че е способно, което му позволява да развие твърдост, устойчивост и мисловна нагласа към растеж.

Стратегии за овластяване на децата 

Както предполага Дъкуърт, това да гледате как детето ви се бори и фрустрира не е лесно. За родителите дори е неудобно, а понякога и агонизиращо. И така, какво можете да направите, за да овластите детето си да продължи да се опитва – без да вършите цялата работа сами?

1. Слушайте и съпреживявайте

Понякога децата не очакват да помогнем, и всичко, от което се нуждаят е някой, който да ги чуе. Упражнявайте се да слушате, когато детето ви иска да сподели даден проблем. Ако е необходимо, поемете дълбоко въздух, докато се борите с желанието да предложите решения.

Следващият път, когато детето ви дойде при вас с проблем, пробвайте с един от следните отговори.

• Предоставете възможности за избор, като например „Искаш ли да продължиш да опитваш, вземи си почивка или помоли за помощ?“
• Валидирайте чувствата на детето си: „Изглеждаш фрустриран/ a. Разбирам защо се чувстваш така.“
• Задайте на детето си отворени въпроси като: „Как мислиш, че можеш да разрешиш това?“ или „Какви решения си пробвал? Какво друго би могъл да опиташ? “Направете брейнсторминг заедно, но оставете детето си да поеме водещата роля. Не въвеждайте дневния ред.
• Ако детето ви наистина не може да се справи, можете да опитате да го подканите с въпроси като: „Какво мислиш, че би се случило, ако опиташ ________?“
• Можете също така да попитате: „С какво мога да съм полезен?“ Това показва на детето ви, че вие ​​сте там за него в поддържаща роля, но освен това му предоставяте власт и свобода на действие.

2. Моделирайте отношението, което искате да видите

• Когато се сблъскате с предизвикателства, моделирайте същия език и отношение, които бихте искали да видите у детето си.
• Използвайте фрази като: „Това е трудно. Имам нужда от почивка “или„ Това е трудно. Ще продължа да опитвам. “ Можете също така да кажете: „Това е трудно. Ще ми помогнеш ли?“
• Помолете детето си да ви помогне да размислите за вашия проблем или предизвикателство.
• Избягвайте да изразявате негативно мнение за себе си или да правите коментари като „Не мога да направя това.“ Поемете дълбоко въздух и си кажете: „Мога да се справя“, ако губите самообладание.
• Съсредоточете се върху положителното. Научихте ли си урока? Подобрихте ли се? Преодоляхте ли борбата – и колко страхотна беше тя?

Тези стратегии учат децата да приемат, че понякога нещата са трудни и понякога сме фрустрирани и това е ок. Не става въпрос за това да си перфектен или да разбереш нещо от първия път. Всъщност е още по-голямо постижение да се придържате към нещо, да изпробвате различни стратегии и в крайна сметка да постигнете напредък.

3. Изградете самочувствие с подходящи за възрастта задачи

Колкото е възможно по-рано, повишете чувството на увереност и способност на детето си, като му позволите да изпълнява подходящи за възрастта задачи само. Това може да включва обличане, събиране на играчки, приготвяне на храни като зърнени храни или препечени филийки, оправяне на леглото или други задължения, в зависимост от възрастта.

Да, често е по-бързо да изпълняваме тези задачи сами. Но бидейки търпеливи и оставяйки детето да овладее тези умения самостоятелно, му показваме, че може да прави трудни неща.

4. Напомнете му за минали борби и постижения

Запомнете: Колкото повече децата се борят по пътя си към напредък или успех, толкова по-готови ще бъдат да се справят с предизвикателствата в бъдеще. Полезно е да им напомните за предишни препятствия, които са преодолели, и за проблеми, които са разрешили. Напомнете на детето си за задачи, които някога са били трудни и са станали по-лесни с времето. Кога детето ви се е борело, но в крайна сметка триумфира или се подобрява?

Какви са силните страни на детето ви? Как изгради силни си страни?

Можете също така да говорите с детето си за моменти, в които вие сте се борили и в крайна сметка сте били възнаградени. Напомнете на детето си, че всички се борят. Това е естествено, нормално и дори е ок! С борбата идва и растежът.

Когато детето ви успее, затвърдете преживяването с изявления от рода на: „Успя! Не спря да опитваш и ___________! “ Говорете за гордостта, радостта или облекчението, което изпитват, и споменете разговора следващия път, когато детето ви се изправи пред трудна задача.

5. Научете ги на умения за решаване на проблеми

В допълнение към брейнсторминга и задаването на отворени въпроси, можете директно да преподавате умения за решаване на проблеми. Научете ги на елементарен процес като следния:

Стъпка 1: Какво чувствам? Помогнете на детето си да определи как се чувства относно ситуацията. Разбирането на чувствата разсейва заряда им, позволявайки на детето ви да се отдръпне и да се съсредоточи върху по-голямата картина.

Стъпка 2: Какъв е проблемът? Помолете детето си да опише проблема. В повечето случаи се уверете, че детето ви поема отговорност за своята роля, вместо да сочи с пръст.

Стъпка 3: Какви са решенията? Потърсете потенциални решения чрез брейнсторминг. Те не трябва да бъдат „добри“ идеи; ще ги уточните на по-късен етап.

Стъпка 4: Какво би се случило, ако …? Обсъдете какво може да се случи, ако детето ви опита всяко решение. Ролевата игра също е подходяща. Безопасно ли е решението? Честно ли е? Как ще се чувстват другите?

Стъпка 5: Какво ще опитам? Нека детето ви избере едно решение, което да опита. Ако не работи, обсъдете ЗАЩО и изберете друго. Насърчавайте детето си да продължава да опитва, докато проблемът не бъде разрешен.

Използвайте този процес последователно и също така не забравяйте да го моделирате. Може дори да искате да направите табелка или плакат, които да напомнят на детето ви за стъпките.

6. Знайте кога да подадете ръка

 Разбира се, това не означава, че никога не трябва да помагате на детето си. Намесете се, когато:

• Имате опасения за безопасността.
• Вашето дете е фрустрирано от задача, която не е подходяща за нивото на развитието му.
• Трябва да усвои умения, преди да успее да изпълни задачата.
• Детето ви упорито е опитало множество стратегии, но все още се бори. В този случай предложете насоки и помощ. След това обсъдете наученото от вашето дете и го похвалете за усилията / напредъка.

Успехът и постиженията не са непременно свързани с таланта. Всичко е свързано с готовността да се борим и да продължаваме. Добрата новина е, че можете да научите някой на тази съществена способност!

За съжаление, има само един начин да научим нашите деца на този ценен урок: Нека се борят! Не е лесно, но с шестте стратегии, които споделихме тук, можете да оборудвате детето си с много полезни умения и инструменти за справяне.

Направете смяна от „Дай на мен!“ към „Ще се справиш!“ и вашето устойчиво, изобретателно и целеустремено дете ще ви благодари.

Източник Big Life Journal.

Благодарим за доброволния превод на Анна Базелкова!