Психологически проблеми при осиновените деца

Повечето от проблемите, с които осиновените деца се сблъскват, докато растат, почти не се различават от предизвикателствата на биологичните деца. Но някои осиновени деца изпитват също и трудности, които са пряко свързани с факта, че са осиновени.

Понякога тези проблеми са относително леки или временни, резултат от приспособяването на детето към нова среда. В други случаи те могат да станат сериозни и с хроничен характер, което налага професионална намеса. Това е възможно по-скоро по време на юношеството, тъй като тогава детето започва да изследва своята самоличност и да поставя под въпрос своето място в света. Ако не бъдат разгледани навреме, тези проблеми могат да се превърнат в сериозни проблеми с психичното здраве.

Въпросите, свързани с осиновяването обикновено имат следните форми:

Оспорване валидността на вашата родителска роля

Това обикновено се прави чрез изказвания от рода на: „Ти не си истинската ми майка!“ или „Истинската ми майка никога не би ми причинила това!“, например в отговор на наказание, което детето счита за несправедливо.

Въпреки че подобни думи могат да бъдат много болезнени, важно е да запомните, че детето обикновено не ги мисли, то просто има емоционален изблик. Детето често се чувства безсилно, когато осъзнае, че не може да постигне неговото си (че ще бъде наказано, че няма да му купите новата джаджа, от която „се нуждае“ и т.н.). Затова се нахвърля с остри реплики, може би представяйки си алтернативна фантазия на родител, който би угаждал на всяка негова прищявка.

Ако това се случи, отстъпете назад и анализирайте ситуацията, като прецените дали всъщност сте сурови или несправедливи. Ако не сте затруднени в наказанието или решението си, бъдете твърди, независимо какво казва детето. В края на краищата, ако му позволите да ви манипулира, използвайки тази тактика, то ще научи, че тя работи и по този начин вие ще чувате такива думи много по-често – независимо дали са верни или не. Не забравяйте, че осиновените деца не се различават от биологичните по това, че дълбоко желаят да постигнат своето по собствен начин.

Вместо да „захапете” стръвта, потвърдете, че наистина сте „истинската“ майка на детето си и че като всяка истинска майка сте стигнали до решението да отстоявате дадено правило или граница, защото това е хубаво за вашето дете. Защото го обичате и искате най-доброто за него. Напомнете му, че то е добре дошло да обсъди въпроса цивилизовано с вас по-късно, след като се успокои.

Става прекалено разглезено

Добронамерените родители понякога сами създават проблеми с осиновеното си дете, като му угаждат повече, отколкото биха го направили с биологично. Като се отнасят към него, сякаш то е „специално“ по природа, защото е осиновено. Обикновено родителите правят това от съчувствие или защото им е жал за детето, или защото осъзнават, че осиновяването може да създаде допълнителен страх, безпокойство и тъга за детето им.

Освен това, понякога родителите са просто толкова развълнувани, че най-накрая успешно са осиновили дете, че се отнасят с него, сякаш е прекалено ценно, за да го дисциплинират, когато неизбежно се държи лошо. Родителите може да не се чувстват така, сякаш имат пълното „право“ да дисциплинират дете, което не е биологично свързано с тях. Или се притесняват какво биха си помислили истинските родители при всеки път, когато се развикат на детето или го изпратят в неговата стая.

В действителност, обаче, прекаленото угаждане детето – осиновено или не, всъщност води до това то да се чувства по-тревожно и разстроено. За да се чувстват в безопасност, децата трябва да знаят, че родителите им държат контрола. Следователно, от съществено значение е да се преодолее желанието да се отнасяме към осиновено дете по различен начин, когато става въпрос за правила и граници. Вашата отговорност е да се уверите, че то ги има и ги спазва.

Реакции при дълбока травма

Понякога осиновените деца ще проявяват странно поведение – може да избягват определени места или неща, в резултат на негативни случки от миналото. Например, известно е, че някои осиновени деца избягват да влизат в автомобили с определен цвят, тъй като ги свързват с отвеждането им от един приемен дом в друг.

Изследванията показват, че травмите в ранна детска възраст могат да доведат до нарушения на психичното здраве по-късно в живота. Така че ако детето ви проявява такова поведение, трябва да го заведете при обучен специалист. Терапевтът може да стигне до корена на проблема и да помогне на детето да го преодолее чрез разбиране и десенсибилизация (процес, който намалява емоционалната реакция на негативен или неприятен елемент след многократно излагане на него).

Трудности с храната

Лишаването от храна в ранна възраст, което се случва с висок процент осиновени деца от бедни нации (и значителен брой деца, които са били в групови домове), може да доведе до странно поведение, свързано с храната. Например:

Изключителна придирчивост.

Може да изглежда контраинтуитивно, че дете, което е лишавано от храна, ще откаже да яде много разнообразни храни, когато те са широко достъпни. То може да се чувства неспособно да се справи с всички нови храни, които се сервират. Дайте му време да свикне с тях – тази придирчивост често отминава.

Преяждане.

От другата страна на спектъра, някои деца, които в миналото са били лишавани от храна, ще ядат твърде много. Макар че това може да е обезпокоително, подобно на придирянето, обикновено е само временно. След като детето види, че запасите му от храна няма да свършат, то ще започне да се храни нормално.

Натрупване и скриване на храна.

Децата, които правят това, се опитват да гарантират, че ще имат продоволствена сигурност в бъдеще. Макар това поведение да изглежда разочароващо, често е най-добре да оставите детето да се занимава с него за известно време, докато научи, че няма причини за притеснение.

Идентифициране на по-сериозни проблеми

Осиновените деца понякога развиват по-сериозни поведенчески и психологически проблеми, в резултат на ранна травма, насилие или лишения. В други случаи, както се случва с осиновените деца, някои от тях могат да се безпокоят без очевидна причина.

Идентифицирането на тези по-сериозни проблеми започва с оценка на тяхната продължителност. Почти всички по-големи осиновени деца ще ви разиграват в месеците след вземането им у дома, тъй като искат да „тестват” новите си родители, като се уверят, че те все още ще бъдат искани, дори ако се държат лошо. Това е нормално и рядко налага участието на терапевт.

Обхватът на признаците, които детето проявява, е друг важен показател за по-сериозен проблем. Ако детето показва само два или три от изброените по-долу признаци, проблемът вероятно е временен, докато излагането на три или повече от тези признаци често означава, че проблемът е сериозен и хроничен по своята същност:

• Внезапни промени в апетита;
• Промени в навиците на спане и сън;
• Необясним спад в оценките в училище;
• Уклончивост;
• Лоша хигиена;
• Засилена тревожност;
• Социална изолация (или внезапна нежелана промяна в приятелското обкръжение на детето);
• Загуба на интерес към любими занимания;
• Повтарящо се поведение, което продължава след бебешките години, като люлеене напред-назад или блъскане на главата;
• Изблици на агресия или асоциално поведение (кражби, палене на пожари, нараняване на животни);
• Забавяне на развитието;
• Самонараняване;
• Злоупотребата с наркотични вещества и субстанции.

Ако детето ви се нуждае от терапевт, от съществено значение е да намерите такъв, който има безпристрастно отношение към осиновяването.

Източник Pys-Ed.

Благодарим за доброволния превод на Кристина Владимирова!

Това видео с Людмил Стефанов за осиновените деца също може да ви е интересно: