5 подхода в помощ на детето, когато иска да се откаже

Всички деца са се сблъсквали с някаква задача или дейност, която им доскучава или става все по-трудна и объркваща. В резултат на това, детето се отказва. Може да има няколко причини, защо изведнъж иска да се откажа: изправено е пред нереалистични очаквания на други хора, не се забавляват повече или не се справят толкова добре, колкото връстниците му.

Упоритостта и откриването на ефективни подходи са критични стъпки за преодоляване на трудните предизвикателства. Предизвикателствата, които поставяме пред децата, трябва да са подходящи за етапа на развитието им и да са подкрепени от подходящи познания.

Ето пет подхода, които могат да се използват от децата и техните родители в моменти, в които са толкова разочаровани, че искат да се откажат.

1. Култивирайте начин на мислене, ориентиран към развитие

Американският психолог Керол Двек обяснява, че ограничени начини на мислене възникват, когато хората вярват, че имат вродени дефекти. Те чувстват, че не могат да направят много за подобряването на тези дефекти. Когато хората развиват в себе си начин на мислене, ориентиран към растеж, те целенасочено си избират предизвикателства за преодоляване.

Възрастни хора, работещи с деца, могат да създават контекст, в който да се оформи развиващ начин на мислене. Това може да се постигне чрез ефективно вдигане на своеобразно скеле, като постепенно се премахва помощта при придобиване на определено умение от страна на детето. Пример за това е когато едно дете се учи да кара колело. „Скелето“ играе ключова роля докато детето преминава от карането на триколка или колело за баланс към колело с помощни колела или „колело за големи деца“.

Двек предупреждава родителите да избягват неконкретни, празни похвали. Вместо това, тя препоръчва на възрастните да изградят ефективни стратегии за обучение, които да водят до успех, а след това да обвържат наградата с положените усилия и постигането на измерима цел.

Три подхода, които може да опитате:

• Припомнете на децата събитията, които са преодолели в миналото. Това им помага да се сетят, че са се сблъсквали с предизвикателства и преди и са открили начина да се справят с трудностите. Може да кажете: „Помниш ли си как карането на колело за баланс изглеждаше трудно в началото? И после, с много практикуване, стана много по-лесно за теб!“
• Наблюдавайте полаганите от децата усилия. След което, идентифицирайте успеха им като изрично обявите прилаганата от тях стратегия. Може да кажете: „Видях те как загуби равновесие, докато караше колело. Като падна на тревата, веднага се качи пак върху колелото. Ти опита пак, въпреки че първия път ти беше трудно.“
• Ако децата не успяват, определете какви са проблемите и опитайте да идентифицирате възможните решения. Опитвайте се винаги да включвате децата в търсенето на решение на проблема. Има по-голяма вероятност те да следват определено решение, ако чувстват, че поне частично са автори на идеята. Може да кажете: „Как мислиш, какво може да направиш да запазиш баланс? Преди си опитвал да намалиш скоростта и това работи!“

2. Направете детето си супергерой!

Научете детето си на самодистанциране. Да не се бърка със социално дистанциране. Самодистанцирането е способност за критичен самоанализ. Това е начинът да се установи дистанция между самия теб и някаква задача, и може да бъде полезен както за деца, така и за възрастни, да придобият по-ясна представа за трудна ситуация.

Психологът Рейчъл Уайт и колегите й, помолили малки деца да си припишат качествата на супергероите като Батман, Боб-Строител, Дора изследователката или Рапунцел. След това им задали въпроси като „Батман работи ли усилено?“. Уайт и колегите й открили, че когато децата използват самодистанциране и си присвояват качествата на супергерои, те остават фокусирани върху задачата за по-дълго време, отколкото когато ги питат „Работиш ли усилено?“.

Психолозите предполагат, че това отчасти е заради асоциациите на децата за супергероите, притежаващи качества като упоритост, мъдрост, издръжливост или сила. Освен това, самодистанцирането може да е добър начин за преразглеждане на първоначални възгледи относно трудни задачи за възрастни и децата.

Ето три стратегии за прилагане

• Осигурете костюми и аксесоари на супергерои. Насърчавайте детето си да носи супергеройски дрехи и аксесоари. Това може да вдъхнови децата да виждат себе си като въплъщение на желани положителни качества. Може да кажете: „Като сложиш пелерината/мантията си на Суперсин, чувам от теб, че можеш да работиш много здраво и се придържаш към задачата. Сложи си я и дай всичко най-добро от себе си!“
• По време на кратка пауза, напишете, оцветете или нарисувайте автопортрета си като „супергерой“. Рисуване, оцветяване и живопис са доказани техники за успокояване. Създаването на собствен портрет в ролята на супергерой може да е вдъхновяващо! Помолете детето си да помисли над списъка с качествата, които смята за важни, и създайте ваш супергерой.
• Избягвайте използването на негативни думи като „не мога“, „няма“ или „недей“. Представяме ви изпробван-но-верен метод да направите тази идея по-конкретна за децата. Напишете „не мога“, „недей“ и/или „няма“ на парчета отпадъчна хартия. След което, смачкайте ги на топки и ги изхвърлете в коша. Бонус точки ако уцелите коша, и бонус смях ако не успеете. Във всеки случай печелите! Може да кажете: „Нямаме нужда от думи като „не мога“, „недей“ или „няма“! Нуждаем се от полезни думи като „мога“, „давай“, „ще (направя)“!

3. Спри се, концентрирай се и опитай пак!

Дори и ако децата ВСЕ ОЩЕ не са експерти, това не означава, че майсторство ще ги заобикаля цял живот. Насърчавайте децата да си пренасочват вниманието чрез най-подходящи за ситуацията почивки. Детето ви може да опита да прекъсне за кратко, например за минута или по-малко. В други случаи, детето ви може да има нужда от по-съществена пауза от заниманията. Например, добра нощна почивка може да помогне на детето ви да реши някакъв проблем. По време на тази пауза, помогнете на детето си да преосмисли алтернативни подходи за успешно решаване на задачата, като например един от следните:

Приложения:

• Ако детето ви практикува някакъв вид спорт като плуване или бягане, опитайте да забавите ритъма. Повечето хора имат нужда да изградят мускулна сила, ловкост или издръжливост, преди да могат да вдигнат темпото. Това може да отнеме значителен период от време и може да се окаже изтощително. Бихте могли да кажете: „Помниш ли как тичаше толкова бързо, че не успя да свършиш бягане на 100 метра в свободен стил? Ако забавиш малко, може би ще успееш да изкараш до края на състезанието. Ще продължаваш да ставаш все по-бърз като градиш мускули.“
• Помогнете на детото си да разбере, че не е необходимо да прави всичко самостоятелно. То би могло да потърси помощ от някой връстник, родител, настойник, приятел, член на семейството или някой друг. Може би някой, когото познавате, се е сблъсквал с подобна ситуация и вече е намерил ефективни решения. Търсене на помощ не означава, че човек признава своята слабост. Необходими са сила и старание за да търсиш активно решение на проблемите. Бихте могли да кажете: „Помниш ли как се загубихме по пътя към новата сладкарница със сладоледи? Наложи ми се да питам за упътвания на една бензиностанция. След което успяхме да намерим заведението и хапнахме вкусен сладолед!“
• Създайте успокояваща рутина за децата в зависимост от техните нужди. Насърчавайте детето си да прави толкова вдишвания, колкото е неговата възраст. Например, шестгодишен би поел шест дълбоки  вдишвания. В допълнение, накарайте ги да си броят пръстите или да пеят или тананикат някаква успокояваща мелодия. Може да кажете: „Нека да направим пауза и да изпеем „Някъде над дъгата“. Знам колко ти харесва да се отпускаш с тази песен.“ 
• За да помогнете на детето да се придържа към задачата, пробвайте да установите таймер за продуктивност. Например, Франческо Чирильйо е разработил техниката „помидоро„. Това е метод разделяне на времето на кратки отрязъци, които се редуват с кратки почивки. Може би детето ви ще има нужда от различно количество време за поставената задача, така че нагодете метода според неговите нужди. Когато децата знаят, че разполагат с ограничено количество време за извършване на определена задача, има вероятност да имат по-силна нагласа да се придържат към нея, защото скоро очакват да имат почивка. Това може да се превърне в много полезен подход, който да включите в рутината на детето.  Може да кажете: „Помниш ли колко ефикасно приключи научния си проект? Нека да настроим таймер и да видим колко работа можем да свършим за 25 минути.“

4. Направете списък! Отговорете на задачата писмено.

Писането в отговор на трудна дейност може да е ефективен начин за бързо сортиране на това, какво върши работа и какво – не. Изброяване на различни подходи, които още не сте опитвали, може да ви помогне да формулирате по-точно идеите си. Децата могат да изброят какво вече са опитали да направят. Отбелязването на това, което вече е изпълнено, ще помогне на детето да развие чувството на удовлетвореност и постижение.

Приложения

• Ако детето ви вече е опитало няколко подхода към задачата, напишете на лист хартия „за“ и „против“ отказването. Ако писането е прекалено досадно, по-знаещ връстник или възрастен, може да съдейства на детето. Бихте могли да кажете: „Добре е да измислим всички „за“ и „против“ на тренирането на футбол. Кажи ми, какво мислиш, и аз също ще добавя няколко идеи.“
• Ако нямате кого да питате, или ако тази опция не е породила приемливо решение, потърсете темата в Гугъл, за да откриете информация  как други хора са действали в подобно положение. Може да откриете неочакван, полезен подход. Може да кажете: „Нека да питаме Гугъл дали някой друг също изпитва трудности при вкарването на гол на тренировките по футбол. Възможно е да са написали за някакви решения, които подействаха.“

5. Променете собствената си перспектива

Не е необичайно, желанието на възрастния детето да постигне определено нещо, да засенчи действителния му интерес към конкретното събитие. Ако вие самите, или някой, когото познавате, е в подобна ситуация, то не сте сами. Независимо от условията, от критично значение е възрастните да положат големи грижи при възлагането на подходящи, управляеми очаквания от децата си. Това ще им помогне да се справят успешно с разочарованията през целия си живот. Дори само четейки тази статия, вие предприемате мерки за подкрепа на децата си.

Предлагаме няколко стратегии, които да ще ви помогнат да разберете какво наистина се случва.

• Помислете какво ви подтиква да насърчавате детето си да успее в определена сфера. Дали това е статус, съобразяване с разбиранията на семейство или приятели, безпокойство, относно бъдещето на детето ви, или е нещо друго? Потърсете източника на мотивацията и помислете дали е наистина необходимо и е от полза за детето ви и за благополучието му в дългосрочен план. Кажете на детето си: „Трябва да има начин всички да са щастливи. Как смяташ, че може да намерим начин всички да са щастливи?“
• Подбирайте внимателно думите си. Например, говорейки за временен неуспех като за провал може да подейства смайващо за детето. Избягвайте да слагате етикети върху действията на детето. Когато обсъждате представянето на детето, говорете за това, какво наистина се е случило на определено събитие. След това, може да обсъдите предложения за последващи действия. Бихте могли да кажете: „Видях колко добре натисна спирачките на колелото преди стоп знака. Натисна ги толкова силно, че загуби контрол над спирачките и падна. Друг път, когато си готов, може да се упражняваш да натискаш спирачките с по-малко сила.“
• Възрастните също може да имат нужда за пауза за самодистанциране. Подобна почивка може да помогне да разсъждаваш и да придобиеш яснота относно ситуацията. Може да кажете: „Нека да пийнем нещо и да се върнем към това след няколко минути.“
• Опитайте се да си представите как ще реагира детето по отношение на определена активност. Гледайки на ситуацията от детска гледна точка, бързо може да се видят възможните изходи от нея. Може да кажете: „Мога да разбера, че се притесняваш когато караш колелото прекалено бързо. Това може да те накара да натискаш спирачките по-силно отколкото е необходимо. Когато се притесниш, направи три дълбоки вдишвания и намали скоростта.“
• Ако детето ви иска да се откаже, можете да поговорите с някой, на когото имате довери. Като се разкриете пред близък приятел или член на семейството, може да получите подкрепа в следващите си стъпки. Може да кажете: „Това е трудно за мен. Бих искала да го обсъдя с теб. Как би подходил в такава ситуация?“

Каквото и да решите да правите, не забравяйте, че психичното здраве на детето ви е от критично значение, не само в конкретния момент, но и в продължение на целия му живот.

Източник BigLifeJournal.

Благодарим за доброволния превод на Альона Пейчева!