Да израснеш без братя и сестри: Споделено от вече пораснали единствени деца

Една от тенденциите на новото време е семействата да имат все по-малко деца. Вече е норма двойките да имат само едно дете. Въпреки това, много родители се питат дали единственият им наследник няма да расте самотен? И дали е честно спрямо него да е единственият отговорен за родителите си, когато остареят и имат нужда от грижа?

Това са само малка част от притесненията. Ето още какво споделят хора, които са били единствени деца в семействата си. 

На въпросът „Проблем ли е да си единствено дете?“, публикуван в социалните мрежи, са получени над 700 коментара на родители с едно дете или на вече пораснали единствени деца. Изненадващо, повечето от тях оценяват преживяванията си в детството като положителни.

Например, една възрастна жена написа: „Аз бях единствено дете. Родителите ми са се оженили по-възрастни и са решили, че могат да се справят само с едно дете. Ходих в общинско училище и се научих да общувам с други деца и с възрастни. Често са ме набеждавали, че съм „глезено единствено дете“. Дълги години това ме измъчваше, докато не осъзнах, че всъщност са ми завиждали за предимствата, които родителите ми са могли да ми осигурят: добро образование, повече внимание, собствена кола. Не мисля, че като единствено дете съм срещала затруднения в живота. По-скоро смятам, че бях привилегилирована.“

Друга дама излага предимствата и недостатъците от гледната точка на възрастен: „Аз съм единствено дете. Предимствата са, че израснах лидер, доста независим човек, че не се плаша от уединението, уверена съм и мога да се забавлявам сама. Като недостатъци бих посочила, че не съм достатъчно дипломатична.

Единствените деца имат привилегията цялото родителско внимание и средства да за тях, защото нямат конкуренция. Лично аз намирам децата с братя и сестри за емоционално по-зависими. Те са по-склонни постоянно да търсят чуждо внимание и компания.“

В друг коментар четем: „Виждам почти само позитиви. Родителите ми ме пазеха като зеницата на окото си и ме стимулираха да общувам повече с възрастни от ранна възраст. В следствие на това аз получих добро образование, развих увереност и независимост. Не бих сменила за нищо на света това да бъда най-добрата приятелка на родителите си. Те копнееха за повече деца, но за съжаление две бременности завършиха със спонтанен аборт.“ 

Друго пораснало единствено дете разказва: „Бях много щастлива. Идеята, че да бъдеш единствено дете е наказание, е абсурдна. Получавайки цялата любов и внимание на родителите ти, води до по-здравословна емоционална връзка. И въпреки всичко, мога да деля с други. Аз съм много независима и мога да живея сама, без да се чувствам самотна. Като дете винаги са ми идвали приятели на гости и тези приятелства са много силни и до днес. Родителите ми реално имаха енергията да ме научат на много неща. Вкъщи беше много спокойно. Сега имам само една дъщеря. Вече е на 17 и е благодарна, че е едно дете.“ 

Единствените деца имат по едно дете

Проучване за книгата „Случаят Единствено Дете“ (The Case for the Only Child) показва, че единствените деца в последствие имат по едно дете. Една жена обяснила, че със съпруга й били единствени деца. На тях това толкова им харесало, че те желали същото за тяхното дете. „Ние сме наистина щастливи да сме нямали брат или сестра и вярваме, че това наистина ни е помогнало в живота“. 

Реакциите във Facebook са поразяващо подобни. Например изразът „Аз съм единствено дете и имам само едно дете“ се повтаря често с леки вариации: „Аз съм единствено дете, което има едно дете, което също има само едно дете. И тримата станахме човеци“. 

Ето как майка на единствено дете подкрепя тази позиция: „Няма нищо лошо в това да си единствено дете. Така ставаш независим. Омъжена съм за единствено дете и имаме само едно дете. И двамата сме социално адаптирани и успешни като възрастни.“

Тревата изглежда по-зелена

Има и пораснали единствени деца, които вярват, че е по-хубаво да си имаш брат или сестра. Една майка пита реторично: „Преживяванията на единствено дете? Нека ви подскажа. Аз си родих 4! И не съжалявам.“

Въпреки това в превес са реакциите, подобни на тази от мъж на 51 години: „Никога през живота се не съм искал брат или сестра. Бях напълно щастлив, получавайки всичко, което исках.“ 

Една дама заключава: „Да бъдеш единствено дете има много повече преимущества, отколкото от недостатъци! Никога не съм го възприемала като нещо лошо.“

В човешката природа е да копнееш за неща, които нямаш, или за връзки, които са или изглеждат по-добри от тези, в които сме. За някои перспективата се променя с времето. 

Кой ще се грижи за теб?

Тези, които имат само едно дете или обмислят варианта да имам само едно дете, не желаят един ден да са му в тежест. Пораснали единствени деца споделят: „нещата стават много трудни, когато родителите ти починат и нямаш брат или сестра, към които да се обърнеш. Тогава разчиташ на подкрепа от твоето собствено семейство и приятели.“ 

Въпреки че родители на единствени деца не желаят да са им в тежест, не е необичайно братя и сестри да си правят оглушки, когато родителите им се нуждаят от помощ. Единствените деца откриват, че в подобни ситуации други подават ръка – братовчеди, близки приятели и половинки – с други думи, семейството, което те са си създали. 

Множество единствени деца отбелязва: „Мразех, че съм единствено дете, когато бях малък, сега обаче е добре. Някои от хората с братя и сестри, които познавам, или не си общуват с тях, или когато го правят, им е неприятно. Някои от тях имат много силна връзка. Мисля си обаче за кавгите, които избухват, когато родителите починат, и се радвам, че мога да ги избегна. От друга страна би било хубаво да имаш подкрепа.“  

Споделяме още едно мнение за братската помощ: „Като единствено дете се грижих за майка си. Имаше самотни моменти, но виждайки неразбирателството на приятели, които имат братя или сестри, относно грижите за родителите, се радвам, че поне това ми беше спестено.“

Майката на единствено дете разсъждава: „Когато баща ми почина, братята ми бяха благословия. Въпреки това братята и сестрите не са гаранция за подкрепа и силна връзка. Адвокатът, който се погрижи за наследството, ме увери, че ние сме по-скоро изключение, отколкото правило. Неговият опит показва, че повечето братя и сестри се карат, като пораснат, особено когато се стигне до делене на наследство. Не мога да си представя да жалея загубата на родител и да се разправям с роднините.“

Преимуществата 

Опасенията на двойките с едно дете и на тези, които обмислят да имат само едно дете, не са малки. Да бъдеш единствено дете – както и първо дете в семейството, ти дава стремеж да се докажеш. Същевременно изследвания показват, че отношенията на единственото дете с родителите остават близки, по-близки отколкото, когато в семейството има повече деца. Идеята за разглезеното самотно дете е почти изцяло отхвърлена от науката. 

Когато решаваш колко голямо да е семейството ти, е добре да помислиш какво и как ти влияе. Не забравяй, че ти като родител имаш много по-голямо влияние върху развитието на детето си,  отколкото броят на братята или сестрите му. 

Едно единствено дете го формулира така: „Моите социални умения както и способността ми да имам приятели, бяха усъвършенствани в най-ранна възраст, защото родителите ми ме насърчаваха да си каня приятелчета вкъщи още преди да тръгна на училище. Предполагам, че това се дължи и на факта, че и двамата ми родители бяха много социални и имаха огромен приятелски кръг.“

Родителският стил на възпитание е водещ при отглеждането на деца, независимо в семейство с колко братя и сестри растат. Най-важно е родителите да знаят границите си и детето да расте с любов и внимание.

Източник.

Благодарим за превода на Елена Михайлова.