Бременност и емоции

Бременността и раждането и емоциите, които ги съпътстват, са винаги лично и различно преживяване. Деветте месеца могат да бъдат емоционално стресов период, свързан с противоречеви чувства, с много промени и изпитания. Начинът, по който се изпитват и изразяват емоциите, може да има решаваща роля за усещането за смисъл и пряко да влияе на протичането на бременността. 

Защо бременните жени стават силно емоционални?

Факторите, които влияят върху емоционалността на бременните жени, са различни. НЯКОИ ОТ ТЯХ СА СВЪРЗАНИ С ФИЗИОЛОГИЧНИТЕ ПРОМЕНИ В ТЯЛОТО И ХОРМОНИТЕ, А ДРУГИ – С „ТЕЖЕСТТА” НА ЦЕЛИЯ ПРЕДИШЕН ОПИТ НА ЖЕНАТА. От огромно значение е в какъв контекст се случва бременността, на какъв етап от живота си се намира жената, в какви отношения е обвързана, планирана и желана ли е тази бременност, какви са очакванията за предстоящите промени. Всичко онова, което е било значимо до този момент за жената, не изчезва, то продължава да въздейства върху настоящата действителност.

По някакъв начин емоциите влияят ли се от етапа на бременността, в който се намира жената?

Дори бременността да е планирана и очаквана, когато тя се потвърди, започва период на адаптаци. Период, през който бъдещата майка трябва да осъзнае новата реалност и да се адаптира към нея. Този период може да продължи няколко месеца, през които ще възникват въпроси и не винаги ще има отговори за тях. КОГАТО ПРИЕМЕ РЕАЛНОСТТА, ЖЕНАТА ЗНАЧИТЕЛНО СЕ УСПОКОЯВА И УСЕЩА ПРИЛИВ НА ЕНЕРГИЯ, НОРМАЛИЗИРА ЕМОЦИОНАЛНИЯ СИ ТОНУС И ФИЗИЧЕСКАТА СИ АКТИВНОСТ.

А към края на бременността вече се чуват гласовете на умората и на страховете, на нетърпеливото очакване и всички предстоящи вълнения, свързани с раждането и появата на бебето.

Кои са водещите емоции през 9-те месеца?

Популярно е съвременното схващане,  че бременната жена сякаш е длъжна да бъде щастлива, но реалността не е толкова еднозначна. Ръка за ръка вървят противоречиви преживявания на страх и радост, безпокойство и вълнуващо очакване. Много жени стават раздразнителни и се разстройват лесно. Възможно е да преживяват загубата на предишния си начин на живот и на контрола върху тялото си като дълбока тъга. Нерядко се случва бременните жени да си задават въпроса дали са „нормални”, сравнявайки се с други жени, за които си мислят, че се справят по-добре от тях. Такова сравнение крие риск от понижаване на самооценката и увереността в себе си. СЪВСЕМ НОРМАЛНО Е ПРИ ВСИЧКИ ТЕЗИ ХОРМОНАЛНИ, ФИЗИОЛОГИЧНИ, ПСИХОЛОГИЧНИ И ЖИТЕЙСКИ ПРОМЕНИ ЖЕНАТА ДА СЕ ЧУВСТВА ОБЪРКАНА, УЯЗВИМА И ИЗПЛАШЕНА.

Емоциите на бъдещата майка влияят ли на бебето?

Майката може да въздейства съзнателно и пълноценно върху развитието на бебето си и да изгражда здрава емоционална връзка с него, още преди то да се роди. Тя може да общува с него и го прави, дори и да не си дава сметка за това. От голямо значение за бъдещото развитие на детето е майчиното отношение към бременността, към бебето и към външния свят. Майката е връзката на бебето с този свят и нейните възприятия и реакции влияят върху моделите на светоусещане и поведение, които то самото ще развива през живота си.

ДНЕС ЖЕНИТЕ СА НЕИЗМЕННО СЪВЕТВАНИ ДА БЪДАТ СПОКОЙНИ И ЩАСТЛИВИ, ЗА ДА ИМАТ СПОКОЙНИ БЕБЕТА. ТОВА НОСИ ПОВЕЧЕ НАПРЕЖЕНИЕ, ОТКОЛКОТО ПОЛЗА. Стресът на майката ще повлияе на бебето, ако е прекомерен и хроничен, ако тя няма подкрепа и възможност да го преодолее. Ако бъдещите майки се намират в особено трудна ситуация, в която страдат от безсъние, драстично са променили начина си на хранене, изолират се от контакти с близките си, преживяват чувство на безнадеждност и празнота, не изпитват чувства към бебето си и им е невъзможно да полагат грижи дори за себе си, то нека потърсят професионална помощ. Отричането и потискането на подобни проблеми води до задълбочаването им и до тежки последици както за самата жена, така и за бебето и семейството.

КАК БРЕМЕННАТА ЖЕНА ДА НАМЕРИ БАЛАНСА? 

Говорете на бебето си, без да се притеснявате, че то не е „истински” събеседник. Връзката, която започва да се изгражда още по време на бременността, ще бъде безценна през целия ви живот оттук нататък.

Говорете с партньора си! Обсъждайте заедно очакванията си, планирайте отговорностите си, споделяйте страховете и радостите си. Ако между вас има неразрешени конфликти, предприемете действия за тях, за да не се задълбо чат след раждането на бебето. Преосмислете с партньора си как сте живели досега и с какви нови роли ще живеете занапред.

Говорете с близките и роднините, които ще ви помагат – заявете им ясно от каква помощ ще имате нужда и очертайте границите на влияние и намеса. Говорете с приятелите и колегите си. Опитайте се да съхраните и поддържате контактите и интересите си, споделяйте вашите преживявания, изслушвайте техните съвети!

Как бременната жена би могла да управлява емоциите си?

Все повече жени споделят положителен ефект от прилагането на йога, дихателни и медитативни техники. Бих добавила и творчески, съзидателни занимания. Но това не е панацея. ОВЛАДЯВАНЕТО НА ЕМОЦИИТЕ Е ПРOЦЕС, ЗАПОЧВАЩ ОТ РАЗПОЗНАВАНЕТО ИМ, ПРЕМИНАВАЩ ПРЕЗ РАЗБИРАНЕТО НА ПОСЛАНИЕТО, КОЕТО НОСЯТ, И ЗНАЧЕНИЕТО, КОЕТО ИМ ОТДАВАМЕ, И СТИГАЩ ДО ПРИЕМАНЕТО ИМ. МНОГО Е ВАЖНО ЖЕНИТЕ ДА МОГАТ ДА ИЗРАЗЯТ ОНОВА, КОЕТО ЧУВСТВАТ, ДА МОГАТ ДА ГО ПОКАЖАТ И СПОДЕЛЯТ, ДА СЕ ЧУВСТВАТ РАЗБИРАНИ И ПОДКРЕПЯНИ.

Моментите на несигурност и страх са нещо естествено и не бива да се очаква, че могат да бъдат избегнати напълно и да се внушава вина у бременните жени, че не успяват да са спокойни.

Няма жена, която да не изпитва известна доза страх от раждането. Кога този страх е нормален и кога патологичен? Как да се справят с него бъдещите майки?

Страхът от родилния процес, от непредвидените усложнения, от невъзможността на жената да контролира собственото си поведение, от болката, е напълно разбираем, без значение дали става дума за първо или поредно раждане. Този страх може да се повлияе от наличието на адекватна подкрепа от близките, от изграденото доверие към медицинския екип и реалистичното планиране.

Страхът става патологичен, когато започне прекалено да влияе на ежедневието и го обсеби, когато парализира личността и тя става свръхтревожна, възприема и реагира неадекватно на ситуацията. Възможно е да се преживяват панически пристъпи или тежки депресивни състояния. В такъв случай е препоръчително жената да се обърне към специалист психиатър и/или психотерапевт.

Материалът е част от списание „Бременност и здраве“. От Петя Андреева, психолог и семеен консултант.