от Радостина Стоянова

Едва ли има психолог, който не е повтарял хиляди пъти, че децата се учат от подражание. Мъниците подражават от раждането си до… всъщност и възрастните подражават постоянно на някого, но не винаги го разпознават, а пък още по-рядко си го признават.

За емоционалните и социалните умения това правило важи със същата сила. За да научим децата си да изразяват емоциите си, да съчувстват и да изпитват емпатия, да помагат на страдащо другарче, да намират сами решение за “проблемите” си относно някоя играчка, на правилата на играта и прочие – трябва да им покажем как се прави.

Често възрастните си мислим, че като кажем: “Попитай и децата ще те включат в тяхната игра” – това е достатъчно. Не е задължително детето да знае предварително как да зададе подходящ въпрос, ако ние не му дадем „сценарий”. Например: „А ти знаеш ли, че можеш да отидеш и да кажеш на децата: Много искам и аз да играя с вас, може ли да се включа?”

Затова предлагам пет лесни правила, с които да започнем да тренираме с малките деца емоционални и социални компетенции:

1. Говорете за собствените си чувства и емоции. Трябва да признаем, че нашата народопсихология понякога ни поставя пред сложен феномен, да не смеем да си признаем как се чувстваме. На всеки от нас се е случвало да го “посъветват” или “смъмрят”, че “това не се казва или показва пред хората”, защото ще се покажем слаби, неуверени или невежи в дадена ситуация. Това не е така! Колкото повече родителите говорят с децата за собствените си емоции, за емоциите на децата и за емоционалното състояние на всеки член от семейството, толкова повече децата се чувстват уверени в това да разпознават собствените си и чуждите емоции. Учат се да ги изразяват правилно, да уважават и разбират.

Опитайте с въпроси от типа: Днес се чувствам тъжен/весел/обиден. Ти как се чувстваш? Как ли се чувства твоята сестричка/ твоето братче? Чудя се от какво ли има нужда? Ти как мислиш?

2. Задавайте въпроси. За да провокираме мислене в посока на възприемане и разбиране на емоциите, ние възрастните трябва да задаваме въпроси. Не просто да очакваме от децата да “чуват” и “усещат” своите и чуждите емоции, а да им ги покажем. Задавайте въпросите спокойно, без да очаквате, че децата могат да ви отговорят адекватно. Много често и ние не можем да отговаряме според социалните очаквания.

Как се чувстваш днес? Как се чувстваш, когато…? Как мислиш, че се чувствам аз когато…?

3. Използвайте изказвания в първо лице “Аз…”. За да можем да научим децата как трябва да изразяват своите емоции, трябва да им покажем как трябва да го правят. Правилната употреба и адекватния избор на изразни средства относно емоциите може да изглежда естествен процес, но правилният подбор на думи е умението, което ние можем да предадем на децата.

Аз се чувствам весел/тъжен/самотен, когато… Аз се чувствам весел/тъжен/самотен, защото… Аз се притеснявам, че трябва да стигнем на време, а ти не си готов/готова да тръгнем. Моля те, облечи се вместо Облечи се, закъсняваме!

Бъдете сигурни, че децата ще откликнат на вашите молби и препоръки по-бързо и лесно, ако знаят как се чувствате. Те ви обичат също толкова много и няма да позволят да сте нещастни.

4. Просоциално поведение.  Просоциалното поведение е едно по-високо стъпало на емоционална компетентност. За да можем да общуваме помежду си, ние се нуждаем от емоционални умения. Отношението ни към другите е базирано върху емоциите ни спрямо тях и съответно отношението и чувствата, които те изпитват към нас. Но за да се върнем към малките деца и това как да ги научим да се държат просоциално, трябва да им покажем, как можем да споделяме чувства и играчки и да решаваме конфликтни ситуации.

Има само една кукла/количка. Нека да се редуваме/ да играем заедно. Има само една ябълка. Нека да си я разделим!

И тук важи същото правило като при емоциите – решението може да изглежда естествено, но не всички деца могат да стигнат до него. Особено, ако никога не са попадали в подобна ситуация. Например, ако в семейството има само едно дете. Затова родителите трябва да показват.

5. Много постоянство и никакъв перфекционизъм! Едно от най-важните правила, за да се случи всичко, описано по-горе е да сме постоянни. Няма как да искаме от тях едно, а да показваме друго! Ние сме огледалото, в което те се оглеждат. И точно затова трябва да можем да си признаваме, че и ние правим грешки. Да се извиним и да обясним защо не сме били прави. Така децата учат, че както ние бъркаме, така може и те да объркат. Важно е всеки да се извини за своята грешка. И всеки заслужава да му бъде простено. 

Радостина Стоянова е детски психолог и майка на две деца. Завършва висшето си образование в Германия. Практикува в България. Създател е на Школата за емоционално развитие – Радости.

Статията е част от безплатен “Наръчник по социална и емоционална интелигентност”.