Дисциплина без наказания

от Емилия Сотирова

В същността си добрата дисциплина се основава на намирането на ефективна алтернатива на наказанието.

Само по себе си наказанието като метод на възпитание, не поправя лошото поведение. То само кара детето да стане по-сръчно, когато реши да повтори белята. Така у него се оформя разбирането, че следващия път трябва да бъде по-предпазливо, а не по-послушно.

В същото време, в случаите, когато се налага, наказанието трябва да бъде справедливо, пропорционално на провинението и без контраобвинения. Наказанието има влияние заради неизбежността си, а не заради суровостта си. Децата винаги трябва да виждат възможността и необходимостта от започването наново. 

Затова е важно, като родители, да научим и децата, и себе си на дисциплина, а не на страх от наказание.

„Дадох си сметка за следния парадокс – често, за да накарам децата си да спрат да правят нещо, аз използвам същото средство като онова, срещу което се боря. Повишавам тон, за да ги накарам да не вдигат шум, използвам сила, за да прекратя сбиването. Отнасям се грубо с дете, което се е държало грубо и ругая дете, за да не ругае то самото.“

Кои са трите златни правила, когато говорим за дисциплина?

1. Ясни правила (ясни граници)

Децата се нуждаят от ясно определение на това що е приемливо и що е неприемливо поведение. Те се чувстват по-сигурни, когато знаят границите на позволеното. 

2. Постоянство и последователност (стабилност)

Дисциплината не е нещо моментно. Освободете се от намерението си всичко да се случи наведнъж, с един опит, веднага. Ученето е процес, който изисква време и постоянство, а дисциплината е именно „научаване“ на поведение. За да създадете у детето си навик да „учи“ е важно да му давате пример. То трябва да вижда, че вие следвате собствените си правила. По такъв начин дисциплината, наложена от родителите, може да доведе до самодисциплина. Тъй като се отъждествяват с родителите си и с ценностите, олицетворявани от тях, децата придобиват вътрешни стандарти за саморегулация. Това помага да се изгради вашия образ на авторитет за детето. Да бъдете авторитет е изключително важно за развитието на детето, защото това му дава спокойствие и сигурност, че вие знаете какво правите и какво искате.

3. Поощряване и похвали (резултат)

За да мотивираме децата си да променят поведението си, ние трябва да се научим да създаваме желание в тях, защото няма мотивация без желание. Както се казва в един добре познат афоризъм – има ли желание, има и начин. (Няма ли желание, търсим оправдание.) Най-прекият път към създаване на позитивно отношение към промяната е през „Браво!“ и това е твоята „Награда!“. Така децата започват да виждат „ползата“ от това да са послушни. Виждат резултата от действията си, а нима всички ние не искаме точно това в крайна сметка.

Какви видове наказания съществуват?

Те се разделят според целта си – тоест какво искаме да постигнем с него? Дали искаме, наказвайки детето си, то да се чувства виновно или искаме да създадем страх у него от последствията за в бъдеще. Дали искаме то да научи ново поведение или нова реакция. Или искаме да му причиним неудоволствие, отнемайки му нещо любимо. Дали искаме да го обидим, като го използваме епитети засягащи неговата личност – „много си глупав, как може да направиш това. Или искаме да обърнем внимание лошото поведение „това, което направи беше глупаво“.

Затова е ключов момент да си зададем въпроса: Какъв резултат искам да постигна с това наказание?

Кога едно наказание върши работа?

Непослушанието и наказанието не са противоположности, които се отменят взаимно. Напротив, те се пораждат едно от друго, като взаимно се усилват. Както споменахме вече, наказанието не поправя лошото поведение.

При полезните подходи на възпитанието, главните усилия са насочени едновременно към поведението и към чувствата на децата. Да се позволи на децата да говорят открито за това какво чувстват, но да се ограничи и пренасочи нежелателното поведение.

Важно е ограниченията да се поставят без агресия или излишен гняв. Как да направим това?

Най-добрият начин е чрез игра. В играта ние можем да преформулираме наказанието и да го превърнем в дисциплина. Защо? Защото всяка игра има ясни правила, ясни граници и ясен резултат. Каква игра можете да създадете следващия път, когато детето ви си разпилее играчките из цялата къща и не иска да ги прибере?

Разбирайки по-добре същността на дисциплината и наказанията, ние като родители и като хора, можем да възпитаваме чувство на отговорност, а не чувство за вина. Желания за промяна, а не страх от последствията.

Емилия Сотирова е Магистър „Психологично Консултиране“ и Бакалавър „Психология“. Тя е школуван семеен консултант по Фамилна терапия, през Структурен и Системен подход, в Институт по Психодрама, Индивидуална и Групова Психотерапия „Бернхард Ахтенберг“. Тя е един от основателите на Психологичен център СОВА във Варна и работи в центъра от 2015, като семеен консултант, психотерапевт и психолог.

Това е откъс от Практически наръчник за деца и родители. Цялата електронна книжка можеш да изтеглиш ТУК.

Материалът е част от Дни на емоционалната интелигентност, които се проведоха с подкрепата на Бочко, Reach For Change България и Фондация Лъчезар Цоцорков.

Проектът Социално-емоционално образование за родители е финансиран от семейна фондация „Лъчезар Цоцорков“. Изявленията и мненията, изразени тук, принадлежат единствено на Академия за родители и не отразяват непременно вижданията на семейна фондация „Лъчезар Цоцорков“ или нейните партньори.