11 практични съвета за това как да помогнете на вашето дете да развие своята емпатия

Един от най-големите митове свързан с децата, е идеята, че им липсва емпатия по природа. В действителност, въпреки че децата могат бъдат фокусирани върху себе си и да им липсват познания и перспектива, да изпитват съпричастност към другите e дълбоко вкоренено в тях. Доколко това качество се развива обаче, до голяма степен зависи от начина на отглеждане на детето. В крайна сметка емпатията е отчасти инстинкт и отчасти умение което се заучава. Ако искаме децата ни да се възползват от тази полезна способност, първо трябва да ги научим как.

Какво точно е емпатията?

Емпатията не е симпатия, въпреки че последната често се заражда от първата. Вместо това емпатията е способността да усещаш и интерпретираш това което другите чувстват. За разлика от симпатията, емпатията не означава непременно съгласие с позицията на другия човек. Това просто означава да разберем защо другият човек заема тази позиция и да можем да видим ситуацията от негова гледна точка. Тази способност води до засилени комуникативни умения и формира гръбнака на това, което наричаме „емоционална интелигентност“.

Защо емпатията е важна?

Освен че помагат за изграждането на по-добро и рационално общество, умението да сме съпричастни често е отлична предпоставка за личен успех. Всъщност много експерти сега вярват, че емоционалната интелигентност е по-важна за цялостното щастие и просперитет от академичната интелигентност. Доказано е, че емпатията прави децата по-устойчиви и по-малко склонни към „проблемно поведение“ като тормоз. Децата проявяващи съпричастност са склонни да създават и по-силни приятелства.

Определете реалистични очаквания за вашето дете

Емпатията отнема много години, за да се развие и усъвършенства. Изключително важно е да имате това предвид, когато си имате работа с дете, особено с много малко дете. Вашето дете вероятно ще изглежда понякога нетактично, невнимателно и дори безчувствено, но това не означава, че той (или тя) не изпитва съпричастност.

Когато някой от нас, независимо дали е дете или възрастен, бъде предизвикан до крайно състояние (т.е. когато се чувства застрашен или претоварен), е склонен да влезе в режим на „борба или бягство“. В това състояние на ума можем да изглеждаме егоистично, защото рационалните части на мозъка ни (частите, необходими за обработка на чуждата реалност) са временно завладени от нашите инстинкти. Ако някога сте отговаряли грубо на партньора си, когато той или тя ви е задал невинен въпрос, защото сте имали ужасен ден, значи сте преживели това от първа ръка. Съвсем естествено е, тогава да не можем да очакваме някои да е съпричастен през цялото време, особено когато все още се развива. Децата са особено предразположени към крайни състояния. Тъй като не разполагат със знанията и перспективата на възрастните, дори малките неща често за тях изглеждат като „големи“.

Освен това, мозъкът на децата под четиригодишна възраст е зает да развива основното им чувство за индивидуалност.

Следователно, малките деца все още не са в състояние да разглеждат нещата от друга гледна точка сами. Обикновено те имат нужда алтернативните гледни точки да им бъдат обяснени с прости думи. По същия начин, тъй като те са напълно зависими от възрастните около тях, те непременно трябва да се съсредоточат върху собствените си нужди. Едва когато детето ви навърши пет или шест години, то наистина ще започне да разбира, че другите хора имат мисли и чувства, напълно отделени от неговите. Следователно, той ще започне да разбира неща, които не е могъл само преди няколко години, като нуждата да споделя и да позлява и на другите да правят същото.

Докато детето ви трябва до известна степен да развие емпатията със собствени темпове, има много неща, които можете да направите, за да активирате частите от мозъка му, които са отговорни за нейното създаване.

Като започнете този процес, докато детето ви е още малко, можете да укрепите мрежите от огледални неврони, които му позволяват буквално да усеща това, което другите чувстват. Някои стратегии за усъвършенстване на емпатията са описани по-долу:

1. Запомнете, че емпатията и въображението се преплитат

Докато емпатията може да започне с инстинкт, за да се интерпретират чувствата на другите, е необходимо голямо въображение. В крайна сметка, за да е съпричастно, детето ви трябва да си представи какво е да обитаваш съзнанието на другия човек.

За да помогнете на детето си да усъвършенства тази способност, насърчете го да си представи как могат да се чувстват героите от любимите му книги, телевизионни предавания, филми и други,  докато се развива сюжетната линия. Кажете на детето си да следи внимателно израженията на лицето и жестовете, за да разпознае деликатните знаци издаващи емоциите на героите. Тъй като голяма част от общуването в „реалния живот“ е невербално, това ще осигури отлично познания за общуване на вашето дете.

2. Създайте умения за признаване и приемане на емоциите

Колкото повече признавате и приемате емоциите на другите (особено емоциите на вашето дете), толкова повече детето ще се опитва да ви подражава и да прави същото. Правейки прости изявления като: „Изглеждаш тъжен; всичко беше ли наред в училище днес? “ е достатъчно, за да покажете на детето си как се изразява съпричастност. Просто се уверете, че изражението на лицето и тонът на гласа ви изразяват искрена грижа. Тези констатации не са толкова ефективни, ако са направени прибързано или без подготовка. Отделянето на време, за да говорите лице в лице с детето си, също ще му помогне да интерпретира правилно израженията на лицето.

3. Вмъкнете емпатията в игрите

Ако детето ви изпитва затруднения с долавянето на знаците, свързани с емоциите, описани по- горе, можете да вмъкнете огледало на емоциите в игра, за да му помогнете да се упражнява. Опитайте се да правите мимики, след което помолете детето си да ги имитира и да назовете емоцията, която смята, че представляват. Ако вашето дете не харесва това, ролевите игри са друг чудесен начин да стимулирате въображението му. Всеки път, когато детето ви изиграе персонаж, то експериментира с това да вижда света от различна гледна точка.

4. Научете дето си да приеме емоциите си

Да се научим да приемаме чувствате си- дори и трудни, чувства като гняв и тъга- ни дават основни способности, които са ни необходими, за да приемаме чувствата на останалите. Научете детето си да не пренебрегва и да не потиска чувствата си. (Напомняйки му, че няма проблем да бъде тъжен или ядосан, стига да не наранява някого, може да му помогне да се научи на търпение.) В идеалния случай, вашето дете трябва да направи всичко възможно, за да разпознае емоциите си, да не ги осъжда и след това да поеме дълбоко дъх и да ги преодолее постепенно. (Това, разбира се, ще отнеме много практика, докато се усъвършенства.)

Важно е и вие да може да приемате емоциите си. Покажете на детето си, че няма проблем да бъдеш ядосан или тъжен, като си позволите да изпитвате негативни чувства, без да се съдите. Добийте навика да си давате почивка, когато имате нужда от нея и да се погрижите добре за себе си когато имате лош ден.

5. Научете дето си, че всеки човек има своята история

Всеки от нас има минало, което ни е направило такива каквито сме днес. Тези изживявания оформят как се чувстваме, мислим и реагираме спрямо другите. Обяснете на дето си, че както неговите любими герои имат история, неговите приятели, роднини и учители също имат такава.

Ако можем да разкрием уникалната история, която стои зад всеки човек, с когото взаимодействаме, ставаме много по – способни да сме съпричастни с него. Това трябва да се прави внимателно, разбира се, за да не ви помислят за любопитни. Най-добре е да започнете, като споделите собствената си история; повечето хора ще започнат да споделят своята по подобен начин.

И накрая, посъветвайте детето си да се съсредоточи върху приликите в историите на хората, а не върху разликите.

В противен случай става лесно да се съсредоточим върху това, което ни разделя един от друг, а не за това, което ни обединява. Особено когато си дете и си в конкурентна социална среда, в която всеки иска да се „впише“.

Дори ако преживяванията на вашето дете се различават от преживяванията на някой друг, вероятно е имало моменти, когато то се е чувствало по същия начин, като другият човек. Като се концентрира върху чувствата, а не върху сходните детайлите, детето ви може да изгради връзки с хора, които имат много по-различен произход от неговия.

6. Напомнете на детето си, че понякога е достатъчно просто да си там за някого, когато минава през емоционален момент.

Не винаги можем да разберем защо един човек се чувства по опреден начин и не винаги можем да намерим правилните думи. Важно е детето ви да е наясно с това; в противен случай то може да се разочарова, когато не успее да разбере някого. Обяснете на детето си, че често е достатъчно просто да бъде до другите, да седи тихо с тях и да съпреживее чувствата им доколкото е възможно. Това може да им даде утеха дори, когато думите не могат.

7. Покажете на детето си, че е важно да се „погледне отвън/от високо“ когато е разтроено

Един от най-добрите начини да избегнем крайното и често вредно състояние на „борба или бягство“, което споменахме по- рано, e да опитаме това, което е известно като „поглед отвън“. Когато се „погледнем отвън“, мислено се махаме от междуличностната ситуация, която ни тревожи, и я гледаме обективно. Посъветвайте детето си да си представи, че гледа филм: Ако той и другият човек са герои във филм, как смята, че всеки от тях би се чувствал? Как би описал ситуацията на някой друг? Отговарянето на този тип въпроси ще помогне да се включат отново аналитичните части на мозъка на вашето дете, като по този начин се потиснат инстинктивните части и това ще му позволи да бъде съпричастен.

8. Уверете се, че вашето дете знае, че няма проблем да прави грешки и да няма отговор за всичко.

Всеки се държи егоистично понякога. Но ако се обвиняваме, вместо да се учим от такива моменти, ние оставаме съсредоточени върху себе си и ограничаваме развитието си. Така, вашето дете трябва да се научи как да си прощава, когато прави грешки и случайно наранява другите.

По същия начин, детето ви трябва да се научи, че не винаги трябва да сме в „режим на решаване на проблеми“. Всъщност, обикновено не е нужно изобщо да знаем как да разрешим дадена ситуация, за да направим действителна промяна в живота на другите. Самият разговор с другия човек по грижовен, ангажиран начин често ще му помогне да се успокои, да премисли ситуацията и да намери решение сам – което в крайна сметка е много по-овластяващо за него.

9. Не се колебайте да давате на детето си позитивни определения

Често се говори за вредата от негативни определения спрямо децата (напр. „Ти си егоист“, „Ти си мързелив“ и тн.), но това може да има и обратна страна, тъй като децата приемат тези неща буквално – позитивните определения също биват запомняни, ако ги използваме по подобен начин. Вместо да казвате на детето си, че това, което прави, е полезно или добро, кажете му, че той самият е полезен или добър. Изглежда като малка промяна, но изследванията показват, че това може да бъде голяма разлика. Колкото повече детето ви вярва, че по своята същност е мил и съпричастен човек, толкова повече ще се стреми да действа по този начин.

10. Осигурете на детето си богат избор от думи свързани с чувствата.

Децата изпитват трудности да опишат чувствата отчасти, защото техният речник все още е ограничен. Следователно, като се фокусирате върху изграждането на емоционален речник в ранна възраст, можете значително да увеличите способността на детето си да описва както своите чувства, така и чувствата на другите. Дайте на детето си различни думи за всяка емоция; напр. „мрачен“, „отчаян“ и „скръбен“ в допълнение към просто „тъжен“. Трябва също така да го научите на тънките разлики, по които всеки от тези нюанси на чувството се различава от тяхното основно чувство.

11. Поставете грижата на първо място и постижението на второ

Всички искаме да видим как деца ни разгръщат пълния си потенциал в живота. Когато обаче се фокусираме толкова много върху постиженията, че децата ни се чувстват така, сякаш се интересуваме повече от това отколкото самите тях, всъщност намаляваме мотивация им.

Когато обсъждаме цели с децата си, трябва да поставим самите деца на първо място. Вместо просто да казвате на детето си, че искате да получи добри оценки, например, започнете с това, че искате то да е щастливо. След това можете да обясните защо смятате, че трудът и успехът в училище могат да увеличат личното щастие.

Помагайки на детето си да развие отлични умения за съпричастност, вие създавате предпоставки то да бъде повече от любезен човек – вие го правите мечтател. В крайна сметка емпатията е определящото качество на много велики личности от историята. Емпатията е ключ към създаването на ефективни компромиси, премахването на ненужните граници и кара света ни да работи по-гладко. Когато отглеждате съпричастно дете, вие посявате семената на лидерството.

Източник PSY-ED.

Благодарим за доброволния превод на Полина Йончева!