Спокоен тон, спокойни деца
Макар и понякога да е трудно да запазим самообладание, по-малкото крясъци са равносилни на по-добро общуване
Хората без деца вероятно са ставали свидетели на разгневени майки и бащи, неспособни да овладеят емоциите си в магазина. Вътрешно са си казвали „Аз никога няма да крещя на децата си.“ Но когато на свой ред и те самите имат деца, се сблъскват с действителността. Защото във всеки така трепетно очакван етап от развитието си техните малки човечета усвояват и някои недотам желани умения.
Родителите са наясно, че запазването на самообладание (тоест, да не се развикат) насред цялата бъркотия, е златно плавило. Но освен ако не сте от камък, е доста трудно да задържите добрия тон когато ден след ден трябва да се справяте с деца. Когато родителите се развикат, значи вече им е дошло до гуша. Те са се изнервили и ядосали до краен предел.
Освен ако не е необходимо да предотвратите действие, което е опасно и застрашава здравето и живота на детето, рядко има ситуация, в която да трябва да се повиши глас. Надали има родител, който никога да не се е разкрещявал. Това неизбежно ще се случи, така че просто го приемете. А защо е толкова важно да сме твърди, но без да повишаваме глас?
Какво лошо има в това да се развикаме?
Разгорещиш ли се в спора, губиш посланието
Когато човек започне да крещи често не успява да изрази позицията си, защото емоциите вземат връх над посланието. Това вероятно ще доведе до ескалиране на ситуацията и ще предизвика вербална или физическа агресия от страна на детето.
Това вече съм го чувал
Ако родителите имат навика често да крещят, децата ще игнорират крясъците, защото те не са нищо ново за тях. Понякога детето може да се стресне повече ако вместо да се разкрещите, тихо му кажете, че сте много разочаровани от поведението му.
Проблеми със самочувствието
Знаем, че виковете и суровите родителски методи водят до ниско самочувствие при децата и може да повлияят на представянето им в училище. Децата, които са обект на вербална агресия, са застрашени от това да проявят враждебно или вредно поведение. Ако мама или татко викат, децата могат да решат, че родителите им „не ги обичат или дори не ги харесват“ и знаят единствено да ги критикуват.
Пропиляване на позитивното
Когато крясъците се превърнат в обичаен начин на общуване, и двете страни пропиляват възможността да изградят полезни връзки на взаимна привързаност. Тези отрицателни взаимоотношения може да бъдат повратната точка за деца, които и без това са предразположени към тревожност и депресия.
Ти също се чувстваш зле
Междувременно, избухванията карат родителите да се чувстват виновни, разстроени и обезкуражени. Възрастните, които изразяват гнева си по негативен начин, увеличават своя хроничен стрес, което от своя страна води до проблеми със здравето.
Защо е по-добре да сме по-спокойни
Ако се отнесем спокойно към неподходящото поведение, ще получим възможността да се фокусираме върху това да научим детето да разбира къде е проблемът в поведението му и ще можем да му обясним последиците.
Даването на пример е от съществено значение
Ако родители прилагат умереност в своето собствено поведение, децата им също ще се научат на това.
Децата се чувстват по-сигурни
Най-добрият подход при родителството представлява „висока степен на възпитание с проява на твърдост, но и нежност“. Колкото и на пръв поглед да изглежда, че децата и тийнейджърите искат да поемат нещата в свои ръце, това което действително ги кара да се чувстват сигурни са спокойните, последователни в действията си и справедливи авторитетни личности.
Ако развивате специални стратегии, които ви помагат да се чувствате по-спокойни, така можете да помогнете и на децата ви да усвоят умението да реагират по-добре.
Съвети към родителите
Определете проблемите във взаимоотношенията
Определете точно кои са повтарящите се проблемни ситуации, отключващи гняв у вас и у вашите деца. Ако тръгването за училище всяка сутрин е хроничен проблем, решението може да се крие в това да подготвите предварително дрехите им за следващия ден, да ги накарате да се изкъпят предната вечер или всички да започнете да ставате малко по-рано. Опитайте да раздробите ситуацията на малки стъпки, с които спокойно бихте се справите.
Създайте постоянство
При по-малките деца може да ви е от полза създаването на рутина от лесни и едностепенни указания, които може да включват визуални средства, а да не говорим за разнообразието от похвали за конкретни техни действия или получаването на различни награди.
Вземете предвид причините
Ако сте наясно какво е провокирало конкретното поведение, ще можете да реагирате по-спокойно. Ако успеете да различите кога детето е раздразнително заради пропусната закуска или от преумора, тогава и вие ще можете по-лесно да успокоите обтегнатите си нерви.
Разбиране = търпение
За родителите също е важно да познават и разбират възможностите на своите деца, тъй като това може да им помогне да станат по-търпеливи. Човек може да стане по-спокоен, когато приеме и обича децата, такива каквито са и признае, че част от проблема идва от начина, по който ние самите реагираме.
Управление на времето
Опитите да свършите прекалено много неща наведнъж предизвикват стрес. При децата на родители, които се нагърбват с множество задачи едновременно, има увеличен риск от проява на проблемно поведение. Просто бъдете с децата си: по този начин е по-малко вероятно да се стигне до запратена на пода закуска.
Как да управляваме времето и енергията си с деца и работа от дома?
Бройте до 10
Отдръпнете се за момент и вдишайте дълбоко. Важно е да усетите, кога сте на път да изгубите контрол, за да имате възможност да се отдръпнете от ситуацията, дори и това да означава да излезете от стаята преди да е станало твърде късно. Майка, която казва на детето си, че се нуждае от малко време, е майка, която работи върху начин за самоуспокоение.
Отдръпнете се
Активното игнориране на проблемното поведение е друг вид стратегия, която възпира родителите от това да се разкрещят. Ако се отдръпнете от ситуацията, докато възвърнете самообладанието си, няма сами да подклаждате огъня. (Това не се отнася за ситуации, в които детето се държи агресивно или разрушително). Вместо това, родителят може да отвръща положително единствено на желаното поведение, като така окуражава това, което иска да се случи за сметка на това, срещу което се бори. Освен това, когато родителите позволят на детето си то само́ да „поуспокои топката“ без допълнителни подкани, те го учат как самостоятелно да се справя с раздразнението си.
Научете се кога да не се задълбочавате и кога да приемате нещата с усмивка
Наред с това да можете да игнорирате, идва и умението да не приемате нещата много навътре. Направете каквото е необходимо, за да не се затормозявате излишно.
Потърсете подкрепа
От помощ е да имате стабилна мрежа от приятели и роднини, за онези изключително лоши дни когато усещате, че не можете да потушите емоциите си и се нуждаете от подкрепление. Блоговете, групите за подкрепа, другите родители, както и медицинските лица са тези, които могат да ви помогнат да почувствате, че не сте сами.
Признайте чувствата си
В зависимост от възрастта и етапа от развитие на детето, и след поуспокояване на обстановката, родителите може да покажат на децата си как да изразяват чувствата си. Можете да им кажете, че не се чувствате уважавани или, че се чувствате пренебрегнати. „Съжалявам, че загубих самообладание – бях малко груб, не биваше да ви крещя. Но разбирате ли защо се почувствах засегнат?“ След, което обсъждаме накратко ситуацията.
Освен това, винаги се стремете да добавяте фрази като „Дори и да съм се ядосал, това не значи, че не те обичам.“ Основното в такива случаи е да се опитаме да направим така, че избухването ни да не се превърне в причина за това децата да изгубят доверие и чувство за сигурност. Независимо от случилото се, аз си оставам техният родител, който ги обича.
Източник Childmind.
Благодарим за доброволния превод на Александра Иванова!
Свързано по етикет
Развод с деца: какво е важно да уредим още в началото
