Защо януари се смята за най-стресиращия месец в годината?

Януари традиционно се възприема като най-тежкия месец и това не е просто културно клише. Психолози, организации за психично здраве, както и редица международни изследвания потвърждават, че именно началото на годината е период с повишени нива на тревожност, умора, влошено настроение и усещане за претоварване. Но какво стои зад това?

Причината е комбинация от физиологични, емоционални и социални фактори, които за разлика от декември не се компенсират с празнична атмосфера. Ако декември е свръхстимулиращ, януари е моментът, в който организмът плаща сметката.

Стресът и майчинството

Физиологични причини: тялото е реално изтощено

Хормонален дисбаланс след празниците

Стресовият хормон кортизол се повишава след периоди на:

• недоспиване,
• пренатоварване,
• силни емоции (дори положителни),
• прекомерна социализация.

Декември е точно такъв месец. Шумен, динамичен, изпълнен с промени в дневния режим и рязко увеличени стимули. Тялото влиза в януари с по-високи нива на кортизол, което прави нервната система по-чувствителна и по-уязвима.

Липса на светлина

Януари е един от месеците с най-къси дни. Намаленото количество слънчева светлина води до спад в производството на серотонин – невротрансмитер, който регулира настроението и енергията. По-ниският серотонин се усеща като:

• умора,
• мудност,
• раздразнителност,
• липса на мотивация.

Постоянна умора от празничния режим

Нередовно хранене, повече захар, по-късно лягане, повече социални контакти – всичко това нарушава циркадните ритми. А нарушен ритъм означава по-бавно възстановяване и по-трудно регулиране на стреса.

Емоционални причини: януари засилва вътрешния натиск

Рязък преход от емоционален пик към нормалност

Празниците носят очакване, стимули, емоции. После всичко спира рязко. Психологията нарича това “post-event letdown” – спад в мотивацията и тонуса след интензивно събитие. Мозъкът буквално се опитва да се адаптира към рязката промяна и това създава допълнителен стрес.

Усещане за „време за промяна“, без реален ресурс

В началото на годината много хора изпитват натиск да започнат „на чисто“:

• нови навици,
• спорт,
• организация,
• промени в работата,
• повече време за себе си.

Но ако тялото е уморено, мозъкът няма нужната енергия за нови начала. Това създава конфликт между желанието и възможността, което води до тревожност и самокритика.

Завръщане към реалността без адаптация

Веднага след празниците родителите се връщат към:

• училище,
• работа,
• логистика,
• графици,
• ангажименти.

Този старт от нулата без време за адаптация натоварва нервната система и предизвиква силно усещане за претоварване.

Социални причини: януари е месец на очакванията и сравненията

Социални норми и обществени послания

Навсякъде около нас се говори за:

• промяна,
• мотивация,
• продуктивност,
• цели,
• „новото аз“.

Това е токсичен тип натиск, защото:

• не отчита индивидуалния ресурс;
• превръща „началото“ в състезание;
• създава вина, ако не си достатъчно активен.

Финансов стрес

Следпразничните разходи влияят директно върху усещането за сигурност. Финансовата тревожност активира центровете в мозъка, свързани със стреса, много преди човек да осъзнае какво реално я задейства.

Повече изолация

Декември е социален, януари – обратното. За някои това е облекчение, но за други е рязък спад в социалната подкрепа, което увеличава усещането за самота и безпомощност.

29 причини защо е важно да играем по време на стрес

Какво е стресът всъщност?

Стресът не е емоция. Това е реакция на организма към промяна или натиск – външен или вътрешен. Има два вида стрес:

Остра стресова реакция

Краткотрайно напрежение, при което тялото мобилизира сили. Това е нормално и понякога полезно.

Хроничен стрес

Натрупван ежедневно, продължителен, изтощаващ. Той:

• нарушава съня,
• влошава концентрацията, 
• прави човек по-реактивен,
• влияе на имунитета,
• води до емоционално претоварване.

Януари е месец, в който хроничният стрес най-често се обостря.

Как можем да облекчим януарския стрес?

1) Намаляване на задачите — не дисциплина, а регулиране

Започни с ясни приоритети – задължително/важно/може да почака.

2) Възстановяване на съня

Първа стъпка към регулиране на кортизола е нормализиране на режима. Сънът не е лукс, той е регулатор на стреса.

3) Светлина и движение

Кратка разходка в първата светла част на деня значително подобрява серотонина и нервната регулация.

4) Реалистични цели, не „нов човек“

Целите работят, ако са:

• конкретни,
• измерими,
• постижими,
• съобразени с реалния ресурс (основното, което хората забравят в януари).

5) Ограничаване на вътрешния натиск

Смяната на въпроса вместо „Какво трябва да променя?“ към „Какво ми е възможно сега?“ помага за намаляване на тревожността.

6) Умереност в работата и семейната логистика

Януари е добър месец за:

• делегиране,
• разпределяне на усилията,
• търсене на компромисни решения.

Автор: Елеонора Симеонова, педагог, създател на съдържание и лайф коуч с основна мисия да бъде в помощ на родителите да не загубят себе си след появата на детето. Организира, мотивира и помага на настоящи и бъдещи майки и бащи да преоткрият живота си и да не потънат в капана на битовизмите и тревожността. Сертифициран коуч чрез методите на когнитивно-поведенческата терапия и позитивната психология.