Как да намалим екранното време на детето?

Практични съвети за родители на деца до 10 годишна възраст

Като родители във все по-дигитализиран свят сме изправени пред големи, но и твърде нови за историята на човечеството предизвикателства. Информацията за ефектите от твърде ранното и прекомерно екранно време на малкото дете е все по-достъпна. Но балансът в екранното време понякога е труден за постигане на практика. Ако сте в ситуация, в която детето прекарва повече от полезното време пред устройствата, то знайте, че не сте сами в това. И добрата новина е, че макар и понякога трудно, е напълно възможно като родители да изградим по-добри екранни навици у дома.

Важно е да започнем темата с правилната нагласа.

Темата за екранното време е сложна, тъй като дигиталните технологии изпреварват значително научните изследвания и доказателства по темата, а и всяко дете е уникално само по себе си – има нужда от индивидуален подход. В този ред на мисли е необходимо да си напомним, че никой не може да ни предостави три лесни стъпки, с които да се справим веднъж за винаги с предизвикателствата, свързани с екранното време. За да възпитаме деца, използващи дигиталното в добър баланс с реалния живот, ще бъде необходимо да отделим време и бъдем активна част от процеса, да се посветим на това дългосрочно, давайки и така необходимия добър личен пример за това. В някои случаи ще установим, че не можем да се справим сами, и е по-добре да потърсим подходящ и доверен специалист.

Започвам тази статия с уговорката, че темата няма как да обхванем толкова обширна тема в няколко абзаца. Ще споделя няколко общи съвета, просто за да поставим начало на един по-дълбок разговор.

Преди да започнем каквото и да е било действие…

… е важно да се погрижим за себе си. Да си дадем малко време да се поуспокоим, да се наспим, да си простим, ако е необходимо. Всичко това е необходимо, за да можем да обмислим трезво и внимателно ситуацията и да вземем адекватни решения, които след това да имаме енергията и капацитета да устоим, особено през първите дни.

Можем да си дадем малко време, за да помислим и преценим кое реално причинява прекаляването с екрана у дома. Вместо да лекуваме симптоми, да потърсим какъв е корена на нашия проблем.

• Дали поставянето на граници е област, в която ние самите имаме нужда да поработим?
• Дали имаме нужда да помислим как да посрещаме потребностите си – наши или на детето – без необходимостта от дигитална бавачка? Това може да бъде и собствения ни стрес или преумора, тревожност, личният ни навик за екранно забавление.
• Да помислим дали причината е някоя конкретна трудна ситуация, с която се сблъскваме, като например храненето, приспиването или домашните ни задължения?
• Дали прибягваме и ние самите към разсейването, просто защото нямаме друга алтернатива за деня и т.н.

Осъзнавайки корена на проблема, можем много по-осъзнато и целенасочено да планираме и справянето с него. А всъщност понякога решението се оказва доста по-лесно, отколкото си мислим. Например, ако установим, че основният причинител на прекаляването, е нашата неспособност да издържим на тръшкането, когато изключваме екранното време, то можем да изпробваме модела “Как да изключим екрана без драма?”, за да намалим негативната реакция. И успоредно с това да се информираме за практични начини за поставяне на здравословни граници на детето.

От раз или постепенно?

Специалисти от цял свят апелират бебета и малки деца до поне 3 годишна възраст да не бъдат излагани пред екран, освен за видео връзка с роднина или друг близък на семейството. Практиката показва, че при тях преустановяването на тази практика се случва най-лесно от раз, без преход. Родители споделят, че в началото малкото дете може и да негодува и да търси по всякакъв начин дигиталното забавление, но това отминава в рамките на около 3 дни.

При малко по-големите дечица премахването или намалянето на екранното време “от раз” също би могло да даде добър резултат, но в общия случай коства много повече усилия от страна на родителя. Повече преговори, повече тръшкания и като цяло много повече стрес. В този случай много по-добър ефект би имало постепенното намаляване на времето пред устройствата или поетапното премахване от различни ситуации. Всяка малка крачка към по-здравословното екранно време ще ни помогне от една страна да се убедим, че промяната е реално възможна, и в същото време ще ни помага на практика да подобряваме ситуацията.

Когато решим да направим промяна по отношение на екранното време.

Вместо да…

• Отнемаме по агресивен начин устройството от ръцете на детето или да използваме устройство като средство за мотивация и наказание.
• Водим разгорещени конфликти по темата с детето или с втория родител в присъствието на детето.
• Поставяме етикет на детето като “екранно зомби”, “пристрастено”, “зависимо”, което може да се проектира върху детската идентичност.
• Се поддаваме на тръшкането на детето, след като сме обявили нови граници.
• Променяме постоянно правилата за позволеното екранното време (например на всеки 2-3 дни).

По-добре да…

• Обединим сили заедно с втория родител, ако той участва активно в отглеждането на детето. Необходимо е да бъдем единомислени и консистентни в пославените правила по отношение на позволеното екранно време, за да не се получи объркване в детето или конфликт в семейството. Обединяването по темата ще ни направи много по-уверени в поставените граници и по този начин значително ще подкрепи тяхното отстояване. Единството ни в процеса е много по-важно от това да имаме идеалните правила.
• Да помислим какво бихме могли да направим, за да улесним процеса в дългосрочен план. Тук е важно да помислим какво е необходимо да променим във физическата среда у дома, в личния пример, който ние даваме. Какви алтернативи ще предложим, както и кои са хората, които биха могли да ни подкрепят в процеса. Така например, ако искаме да намалим екранното време на детето, е добре да оставяме и ние по-често телефона настрани.
• Да планираме промяната в ден/период, в който ще можем да отделим повече внимание на детето, за да го подкрепим в процеса – първите дни ще бъдат трудни и за него.
• Да подготвим визуализация, която да напомня за новите правила, както и да инсталираме необходимия софтуер за управление на екранното време, ако такъв е необходим.
• С думите си да показваме емпатия, да насърчаваме всяко усилие за коопериране, да се включим активно с процеса.
• В трудните моменти, когато детето неистово иска екрана, да бъдем твърди и показваме своята непоколебимост, но с емпатия, любов и спокоен тон.

Разбира се, понякога промяната може да е лесна, а друг път може да имаме необходимост от помощ от близък приятел или специалист. Няма нужда да преминаваме през това голямо предизвикателство сами.

И нещо за вдъхновение

И за малко повече мотивация споделям няколко извадки от истории, които са ми споделяли родители, след като са намалили успешно екранното време на детето. Надявам се да ви послужат като вдъхновение и мотивация – вие също можете да се радвате на тези позитивни ефекти:

„Няколко дни беше много трудно, дори си мислех ”Леле аз него ли наказвам или себе си”. Той нямаше дори и 15-минути ПЕС патрул. Но резултатът не закъсня и може би 10 дни по-късно детето стана различно. Весело, игриво, отново с работещо въображение. Дори родителите ми забелязаха грандиозна положителна промяна.“

„В първите няколко дни, децата постоянно питаха за детските и бяха нервни, но за наше огромно учудване, от втората седмица в тях започна промяна и то каква. Те започнаха да си измислят сами игри и забавления, и не само това. Започнаха да проявяват креативност и изобретателност в игрите. Нервността при тях изчезна… За няколко седмици, той започна все повече да обяснява ясно какво иска и виждаме как разширява речевия си запас с дни. Видяхме как децата започват за комуникират помежду си и да се карат доста по-малко от преди.“

„Беше невероятно да наблюдавам моменталната разлика в тяхното държание – станаха по-спокойни и инатливото поведение намаля значително. Станаха по-креативни, а да ги гледам да избират книга вместо да ме молят да гледат филм ме накара да се почувствам като горда майка.“

Автор: Александрина Георгиева, основател на Фондация „Офлайн Кидс“