10 стъпки да се справите със собствените си чувства когато вашето дете удря

Колкото и странно да изглежда, децата, които удрят са деца, които се страхуват. Страховете, които причиняват проблема за дете, което удря обикновено се корени в някакъв страшен/плашещ опит по-рано в живота му, дори и то да не изглежда изобщо уплашено. За да управлява своя страх изплашеното дете развива агресивно поведение, което се появява по всяко време по което то почувства напрежение. Вместо да плаче или да говори то се чувства изплашено когато страховете му го връхлетят, то се напряга, не може да помоли за помощ и избухва.

Повечето от нас се чувстват унижени когато детето ни удари друго дете. Техният гняв ни плаши и обърква. Ние може да се досещаме, че то избухва, защото е претоварено и уплашено, но все продължаваме да имаме чувството, че случаят изисква нашето повишено внимание. 

Неговата агресия отключва нашия отговор „бий се или бягай” и внезапно нашето дете изглежда като враг. Ние усещаме неотложната нужда от действие. Да накажем.

Но наказвайки дете, което удря – не решава проблема му със склонността му да удря. За да спрем склонността му да удря веднъж и завинаги, трябва да се обърнем към чувствата, които предизвикват удрянето. Ето как.

1. Предотвратете удрянето, ако е възможно.

Може да си мислите, че не може да видите кога настъпва, но ако вашето дете често удря на  обществени места, може да предположите, че то ще продължи да удря във всяка ситуация докато не се намесите.

Най-добрата превенция е нормалната превантивна подкрепа, която всички деца заслужават: емпатия като обратна връзка на всичко, което вашето дете показва, ежедневни разговори с всяко от децата ви, рутинни действия, с които да помогнете на детето си да се чувства в безопасност и приемане на всички негови емоции (което включва да се уверите, че детето ви получава редовно позволение да си поплаче). Превантивната подкрепа поддържа емоционално детето ви в добра форма, така че е по-малко вероятно да удари или да се почувства разстроено.  

Но как да избегнем удрянето в ситуации с други деца? Стойте наблизо, така че вашето дете да се чувства по-свързано с вас. По този начин каквото и да се случи то ще се чувства като, че ли може да се справи, защото има подкрепа – и ще избухва по-малко. 

Също така вие по-добре ще можете да наблюдавате неговото поведение. Ако забележите, че то се напряга, се придвижете физически между него и другото дете. Вашето присъствие може да го успокои, или да го разстрои, в този случай може да си поемете дълбоко дъх, да го отдалечите от другите деца, и преминете към стъпка 7. 

Добрите новини? Вие помагате на вашето дете да се справи със чувствата, които го карат да удря, и никой не е пострадал!

2. Ако вашето дете удари, дишайте.

Напомняйте си: то удря, защото е изплашено. Мога да се справя с това. Сега то се нуждае от моето съчувствие.

Застанете между него и другото дете за да избегнете допълнително насилие. Осигурете чувство на безопастност и бъдете модел за самоконтрол чрез съзнателно понижаване на гласа ви, дишайте дълбоко, и издишайте вашето напрежение.

3. Модел на грижа и възстановяване.

Да се надяваме, че там ще има и друг възрастен, който да се погрижи за удареното дете. Ако ли не,  вие трябва да удържите и да утешите това дете. Това също така ви дава минута да успокоите себе си преди да обърнете към вашето собствено дете за да не си изкарате яда на него.

След като удареното дете се успокои, сложете ръка около вашето дете и се обърнете към другото дете заедно. Кажете му:

 „Ние много съжаляваме, че Ани /или каквото и да е името на вашето дете/ те удари. Тя се разстрои и забрави да се извини. Надяваме се, че сега се чувстваш по-добре”

4. Избегнете обвиненията.

Вие може да помогнете на вашето дете да развие емпатия като му показва ефекта от това, че е ударило другото дете: “ Ауч, Теди е наранена… удрянето боли !”

Но карайки вашето дете да се почувства като лош човек само ще го разпали в него съмнения : „Мама казва, че това, което направих беше лошо … но аз не можех да се спра … Трябва да съм лош … и ако тя спре да ме обича, защото съм толкова лош?”

Този страх е това, което причинява празния поглед на срама, който ние толкова често виждаме след като детето е било агресивно. Изнасяне на лекция какво е направило грешно плаши детето и го поставя в защитна позиция. Така то гледа надолу и не ни допуска до себи си и сковава сърцето си.

Агресията в ранна възраст, как се овладява и към кого да се обърнат родителите

5. Погледнете от гледната точка на детето.

Вашето дете е малък човек, който лесно се обърква в този голям свят. То е твърде стимулирано и откъснато от вас и се чувства само и ужасено. Или, то има някакъв страх от миналото, и в тази нова ситуация просто не може да овладее цялата си тревожност, така че миналите му страхове започват да изплуват на повърхността.

То не може да се справи с тези чувства. Така, че просто избухва. Ако можете да запомните това, ще изпитвате повече симпатия към него. Имате нужда от това съчувствие, защото детето ви няма да смекчи сърцето си, ако вие първо не смекчите вашето.

6. Отдръпнете детето си настрани.

Поемете си още няколко дълбоки дъха за да сте спокойни. Кажете на вашето дете:

„ Удрянето боли… Беше ти твърде трудно с другите деца … нуждаем се от малко време насаме за да се успокоим.”

Не бъдете предубедени за това; бъдете любезни и разбиращи. Вие не наказвате. Вие вземате превантивни действия.

Докато не помогнете на вашето дете да се справи с неговите чувства, то почти сигурно ще продължава да се бие. Така, че извадете го от ситуацията, за да му дадете възможност да се наплаче или разсмее – и двете могат да му помогнат да се справи със страха. Веднъж след като му помогнете да се почувства в безопастност достатъчно, за да приеме и почувства тези сълзи и страхове, те ще се изпарят и удрянето ще престане.

7.  Устоявайте на желанието да изнасяте лекции.

Не трябва ли да кажете на детето си, че удрянето не е хубаво? Разбира се ! Но дали вече не го знае? То просто не може да се спре. 

Начинът да спре да се бие е да му помогнете да анализира чувствата, които го карат да  удря. То няма да се срещне с тези чувства докато не се почувства в безопасност. Да му кажете какво е направило грешно не му помага да се чувства безопасно. По-късно, вие ще го поучавате. Първо, назовете чувствата:

“ Ти трябва да си бил много разстроен за да удариш Теди … Съжалявам, че не съм била тук, за да помогна … Аз съм тук до теб … Ти си в безопасност …„

8.  Посрещнете нервния изблик с добре дошъл.

Ако детето има нервен изблик, защото сте го отдръпнали настрана от ситуацията, напомнете си, че то ви доверява всичко онова, което го е накарало да удари и го е извадило от равновесие. Това е добро нещо.

Трудно е за повечето от нас когато децата ни плачат, но това е най-вече защото не можем да понасяме те да страдат. Обещайте си просто да дишате докато отмине. Колкото повече сълзи, през толкова повече чувства то преминава, което значи, че след това ще се чувства много по-добре и е по-малко склонно да удря.

Предложете му повече топлина отколкото думи. Говорете само до толкова, че да останете свързани и да му помогнете да се почувства безопасно. Не започвайте да анализирате неговите чувства. Просто стойте съпричастни и любящи така, че то да може да поплаче и да му мине.

А ако не заплаче?

Смекчете собственото си сърце. Съчувствайте му колко е трудно за него:

“ Ти удари Теди … Беше толкова разстроена … Аз не бях там за да ти помогна … Ти си се притеснявала … Било ти е тежко нали …?

Ако то все още не плаче, оставянето му обратно на площадката е рисково, защото то все още може да удари. Преминете към поучаване, но имайте предвид, че трябва да я накарате да се смее преди да я върнете при останалите деца, или удрянето все още е така вероятно.

9. След като и вие и вашето дете се успокоите, преминете към поучаване.

Което не означава да му четете лекция. Мислете за това, като приканване на детето да размишлява върху по-добри начини да се справи с онези чувства, които може дори да си спомни следващия път, когато се ядоса на детската площадка. Направете го с леко докосване и чувство за хумор. Може дори да се наложи да изчакате няколко часа, за да проведете този разговор, докато можете да го направите спокойно.

Разкажете историята:

„Спомняш ли си в парка днес, когато удари малкото момиче? Помниш си колко беше разстроена тя? Това я нарани. О! Беше тежко за теб; знам. Сигурно си бил толкова разстроен, че я удряш. Разкажи ми за това“.

Слушайте го и разсъждавайте:

„Ти и беше ядосан? Пясъчника беше твърде претъпкан … Разкажи ми още … Леле, значи се притесни, че ще ти развали тунела? Нищо чудно, че си се разстроил ….“

Поставете ясна граница на поведение:

„Разбирам защо си се разстроил дотолкова, че да искаш да го удариш. Всеки се чувства така понякога. Но независимо от това, ударът никога не е добра идея. Удрянето боли. Можеш да спасиш тунела си като поговориш с детето.“

След това му помогнете да открие други алтернативи:

„Разбира се, искаш да спасиш тунела си. Следващия път, когато се ядосаш, какво друго би могъл да направиш, вместо да нараниш другото дете?„

Позволете му да отговори.

Ако има нужда от помощ за алтернативите, предложете няколко:

„Би ли могъл да ми се обадиш? Би ли могъл да си тръгнеш? Можеш ли да тропнеш с крак? Можеш ли да си сложиш ръцете до тялото и по този начин да се сдържиш?“

След това го накарайте да покаже тези отговори на практика, така че да останат в неговата „мускулна памет“. „Добре, нека да се упражняваме. Тази плюшена играчка се опитва да вземе твоя камион. Виждаш ли? Толкова си ядосан, че искаш да я удариш. Но си спомняш, че винаги има и други неща, които можеш да направиш! Така че си слагаш ръцете до тялото, и ме извикваш, нали? Аз ще се отзова веднага и ще разговарям с другата майка. Извикай ме се силно – мамо! – и аз ще дойда. Извикай ме веднага.“

10. Наблюдавайте вашите собствени чувства.

Със сигурност такива ситуации доста ви притесняват, особено ако детето ви удря с някаква закономерност. Зад гнева ви вероятно има страх. Страхувате се, че нещо не е наред с вашето дете, или че сте лош родител, или че ще стане побойник.

Нито едно от тези неща не е вярно. Но трябва да си позволите да почувствате страха и да излезе наяве. Само така той ще се смали и накрая ще изчезне и вие ще се почувствате по-способни, за да осигурите помощ на детето си.

Когато се страхуваме, децата ни усещат това и се стават по-напрегнати. Те тайно се страхуват, че ни разочароват и се чувстват разтроени по някакъв начин. Тази тревожност всъщност прави по-голяма вероятността едно дете да посегне. Затова трябва да направите всичко възможно да предотвратите желанието на детето да удари както и да превъзмогне чувствата, които го предизвикват да го прави.     

Едва когато овладеете страха си и останете разбиращи и състрадателни, детето ви ще се почувства достатъчно сигурно, за да премине през собствения си страх. И когато страхът бъде преодолян, ще спре и желанието да удря.

Не е ли това бъдещето, в което всички ние искаме живеем?                

Източник. Благодарим за доброволния превод на Славка Янева!

Детето, което се ядосва