Мит ли е полезността от преходен обект?

Теорията за преходния обект е поставена от Доналд Удс Уиникът, който е британски лекар, педиатър и психоаналитик. Тя се уповава на психоаналитичната теория за обектните отношения.

Какво ще рече теория за преходния обект и какво е значението ѝ за един нов родител?

Преди всичко ще опиша в една обща рамка какво стои зад фразите „преходен обект“ и „достатъчно добра майка“. Уиникът следва приемането, че в началото на човешкия живот най-важна роля играят именно взаимоотношенията на детето с майката или основно грижещия се за него възрастен. Това е периодът, в който липсва разбиране и приемане, че в света
съществува „АЗ“ и „НЕ АЗ“.

Всичко, което малкото дете вижда или усеща, то приема за свое притежание.

В тази възраст първият значим обект е „майчината гърда“ или „шишето с мляко“. Поради невъзможността да възприеме, че в света съществува нещо, което е извън него, бебето приема, че майчината гръд е част от собственото му същество, обект (предмет), който му принадлежи и е винаги на разположение, или поне така би трябвало да бъде.

Теорията на Уиникът за „достатъчно добрата майка” е, че това е тази майка, която успява в началото на живота на своето дете да му създаде илюзията, че тя винаги присъства за него.

Защото майчината гръд го подхранва не само с мляко, но и с топлина, грижа, любов, и никога не липсва и го задоволява винаги и напълно.*

Идеята за вмъкването на преходен обект и неговата полезност се появява в малко по-късен етап, когато е необходимо да започне процес на отделяне, в хода на прекъсване на симбиотичната връзка майка-бебе. Преходният обект се явява символ на майчиното присъствие, което се очаква, че вече може да бъде прието като нещо външно, като „не мое“ за бебето, неподлежащо на контрол и съответно изгубено.

То започва да възприема, че „мама може да я няма“.

Уиникът казва, че в хода на нормалното развитие, децата изоставят своите преходни обекти и това се случва без скърбене, а е по-скоро вследствие от това, че детето се научава на други начини, с които да се успокоява и да се свързва със света около себе си.
Все пак е възможно първоначалната мека играчка да остане още дълго време необходима в моментите на заспиване, тревожност или самота. В някои случаи първият избран обект бива заменен с друг или с някакви ритуални движения.

В теорията на Уиникът за необходимостта от заместващ майката и проявлението на нейната грижа предмет, във вид на меко, топло одеало, или на любимата плюшена играчка присъства ключов момент.  Франсоаз Долто не е съгласна с него, а аз подкрепям нейната позиция.

Здравословна привързаност и отделяне

Нима може да бъде полезно да се тика в ръцете на бебе предмет, с цел то да повярва, че това е мама!?

Какво означава заместващ майката предмет? Това означава, че в период, в който малкото дете все още е напълно зависимо от грижещия се за него възрастен, то получава не човешка ласка, топлина и лично отношение, а … предмет!

Разбира се, в случаи, когато детето е обгрижвано от друг близък, а мама отсъства за кратко, е добре да има предпочитана вещ, чрез която то да си спомня меката любов. Да се обръща към тази специална играчка или предмет от бита в моментите на заспиване, тревожност или самота. Но разликата тук е, че ИЗБРАНАТА ИГРАЧКА не е с цел заместител на мама. А с цел по-лесно насочване на мислите, че мама СЪЩЕСТВУВА, макар да не я виждам.

Къде тогава е разликата и как да бъде подкрепено малкото дете в процеса на отделяне от майката?

Истинският преход за детето се случва през речта. Думите са онова, което биха му помогнали да намери заместващ обект на майчиното присъствие. Обговарянето на предстоящата раздяла, задаването на краен срок на раздялата, което да се случва през изричането на истини и в никакъв случай на лъжи. Лъжи от типа „Мама/тати ей сега ще се прибере от работа“, „Изяш си обяда и мама/тати ще е тук“, Когато спреш да плачеш, мама/тати ще дойде да те вземе“ и пр.

Предупреждаването на малкото дете и задаването на осезаем срок му помага да облече случващото се в разбираем за него вид, далеч преди да е проговорило. Едновременно с това му дава възможност да изживее тъгата от предстоящата раздяла в прегръдките на любимата си майка или любимия си баща.

Тук бих искала да подчертая, че полезността от предмет, който да носи духа на семейния уют, когато детето е в ясла, детска градина, на гости при баба, на разходка с леля и т.н. не подлежи на съмнение. Но предлагането на такъв и настояването детето ДА ИМА задължително любима играчка, е в негов ущърб.

Когато бебето е съзряло достатъчно за отделяне, то само проявява желание за раздяла. Ако тези фини знаци бъдат разчетени навреме и бъдат подкрепени от възрастните, раздялата се случва с повече лекота и устойчивост, а вкопчването в мека играчка или топло одеалце няма да бъде необходимо.

Автор: Елица Диамандиева, специалист детско развитие и семейно възпитание

*[Повече за „достатъчно добрата майка“ можете да прочетете в страницата и на фейсбук профила Елица Диамандиева, специалист детско развитие и семейно възпитание]