Митове и истини: техники за самостоятелно заспиване

Приспиването на детето е често обсъждана и силно чувствителна тема сред родителите. В съвременното общество се предлагат различни техники и методи за самостоятелно заспиване, които целят да помогнат на детето да се научи да заспива само. И както за много факти изобщо около съня на детето, така и тук има немалко митове и истини.

Мит 1: Всички деца трябва да се научат да заспиват сами!

Истина: Всяко дете е различно и някои от тях могат да имат нужда от по-голяма помощ и утеха при заспиване в сравнение с други. Не всички методи за самостоятелно заспиване са подходящи за всяко дете.

Мит 2: Cry-it-out (Да го оставиш да се наплаче) методът е единственият начин за обучение на сън!

Истина: Cry-it-out методът, известен също като „Бърз метод“ може да бъде ефективен за някои деца и семейства, но съвсем не е подходящ за всички. Има много други техники за обучение на сън, които предоставят по-голямо ниво на утешение и подкрепа на детето. Например, плавният метод и методът „Влез и Успокой“.

Мит 3: Родителите трябва да бъдат винаги на разстояние от детето при заспиване!

Истина: Въпреки че някои техники предлагат намаляване на присъствието на родителите при заспиване на детето, това не означава, че те трябва да са изцяло отдалечени от детето. Важно е да се намери баланс между успокоение и независимост, който отговаря на нуждите на конкретното дете и семейство.

Мит 4: Техниките за самостоятелно заспиване водят до отхвърляне и отчуждаване на детето!

Истина: Правилно прилаганите техники за самостоятелно заспиване не водят до отхвърляне на детето. Напротив, те помагат на детето да развие уменията си за самостоятелност и могат чувствително да подобрят качеството на съня му. Важно е да се запази чувството на сигурност и уют във връзката между родител и дете, дори при усвояване на всички нови умения.

Мит 5: Всички методи за самостоятелно заспиване са еднакво ефективни!

Истина: Наистина съществува разнообразие от методи, но те не са подходящи за всички деца. Всеки метод има свои предимства и недостатъци. Това, което работи за едно дете, може да не е подходящо за друго. Силно влияние оказва и темпераментът, защото той влияе върху възприемчивостта на детето към промени.

Какво представляват нейротехниките и как помагат за спокоен детски сън?

Мит 6: Колкото по-малко е бебето, толкова по-лесно ще се научи да заспива самостоятелно и колкото по-голямо става детето, толкова по-трудно, дори невъзможно, е това да се случи!

Друг мит е, че има точно определена възраст, на която детето да бъде приучавано да заспива самостоятелно. Истината е, че няма такава. На всяка възраст има как да се подходи и да се намери работещ метод за всяко дете. Повечето школи по детски сън казват, че подходящото време за приучаване, или поне начало за самостоятелно заспиване, е след 4-тия месец на бебето. Тогава свършва т.нар. четвърти триместър на бременността, услужливо даден от природата като време за взаимно опознаване на мама и бебе.

Това, обаче, не означава, че преди четвъртия месец не може бебето да заспива самостоятелно. Ако вашето бебе е спокойно, намерили сте вашия ритъм, улавяте признаците на сън, успявате да го успокоите преди сън, е напълно възможно и то да е податливо, и лесно и бързо да се унася без или с много малко помощ от ваша страна.

Винаги, обаче е важна добрата предварителна подготовка. Тя включва:

✔ оптимизиране на режима на сън и будуване;
✔ установяване на дневна рутина;
✔ премахване или намаляване на силата на нежеланите асоциации за заспиване;
✔ запознаване и избор на метод за приучаване към самостоятелно заспиване;
✔ съставяне на план за действие;
✔ действие.

Целта на всички методи за обучение на самостоятелно заспиване не е да попречат на бебето ви да се буди през нощта – всички деца се будят, дори и ние, възрастните. Нито целят бебето да изкара цялата нощ без хранене (много бебета се нуждаят от храна през нощта до около 1 годинка). Целта е да научите детето да заспива самостоятелно, без да зависи от външна допълнителна намеса.

Безкрайно дългото приспиване – има ли край?

Методи за самостоятелно заспиване

Методите за самостоятелно заспиване са създадени, за да дадат ясни и последователни действия и да намалят лутането и хаотичните действия на родителите. Така отпада и неработещата практика – да се правят промени по съня на детето на парче и да предотвратят неусетното придобиване на нови асоциации за заспиване.

Ето най-често използваните методи:

◼ Бърз метод –  без никаква помощ от родител и рязка промяна на условията за заспиване (Cry-it-out).

Фокусира се върху помагането на детето да се успокои и заспи самостоятелно, но без активно участие или утешаване от страна на родителите. В този метод родителите обикновено не влизат в стаята на детето и не реагират на неговия плач.

След ритуала за сън, оставяте детето в леглото му и излизате от стаята. Не се връщате, независимо колко плаче и ви вика. Този метод не е за всяка психика, труден е за издържане, независимо, че гарантира бързи и трайни резултати.

Преди да приложите този метод е важно да се консултирате с педиатър или специалист по детско развитие, за да се уверите, че той е подходящ за вашето дете и семейство.

Пародаксално е, че у нас този метод се прилага значително по-рядко, отколкото на запад и най-вече в САЩ. Но като се спомене за самостоятелно заспиване, много родители смятат, че това именно е единственият метод за приучаване. Това ги кара да бъдат недоверчиви и често именно това е пречка те да не потърсят помощ от консултанти по детски сън.

◼ Бърз метод –  с минимална помощ и рязка промяна на условията за заспиване или „Влез и Успокой“. 

„Влез и Успокой“ е метод, който се фокусира върху утешаване на детето в рамките на неговата кошара или легло, като се минимизира активното участие на родителите. В този метод, когато детето започне да плаче, родителите влизат в стаята, за да го утешат и успокоят, но без да го вадят от кошарата/леглото. Целта е да се насърчи самостоятелното заспиване на детето, като му показвате, че сте съвсем наблизо.

Този метод е разработен от експерта по детски сън д-р Ричард Фербер. При него поставяте детето в леглото му, но се връщате, за да го успокоите на определени интервали. Плюсът тук е, че имате написана съвсем точна схема от минути, след които да се връщате в стаята. Методът е съпроводен също от плач, но не е толкова тежко като при първия, тук все пак влизате в стаята и детето се успокоява.

Регресия в съня: защо се случва и какво да направим

◼ Бърз метод с помощ –  рязка промяна на условията.

Тук родителят е в стаята, но дава минимална помощ, с постепенно отдалечаване. Към тях спадат методът на стола (Ким Уест) и „Вземи-Остави“ (Трейси Хог).

Това е подход, който се фокусира върху помагането на детето да се успокои и заспи самостоятелно, но с добавен елемент на подкрепа и утешение от страна на родителите. В този метод, когато детето започне да плаче, родителите влизат в стаята му, за да го успокоят и утешат. Постепенно намаляват своето участие и времето, което прекарват в стаята.

Методът „Вземи-остави“ се практикува често у нас, но е подходящ за по-малки бебета, защото по-големите не само са тежички, но и се дразнят на това ту вземане, ту оставяне в леглото.

Стратегии за приучаване към самостоятелно заспиване

◼ Плавен – с максимална помощ от родител и с постепенна промяна на условията за заспиване /Фейдинг/.

Прекрасен нежен метод, който е много подходящ при малки бебета. В този метод родителите активно участват в процеса на заспиване, като предоставят голямо ниво на подкрепа и утешение. Постепенно намаляват своята активна роля, докато детето се научи да заспива самостоятелно.

Супер щадящ метод, практически без плач, но с недостатък, че се случва бавно. Това често е проблем за и без това недоспалите родители, но, ако не сте стигнали до крайно изтощение, е чудесен. Това е много плавен и приятен метод, даже и да не целите самостоятелно заспиване, а само да изграждате добри навици при приспиване.

◼ Максимална помощ от родител и малко по-рязка промяна на условията за сън. 

Този подход комбинира интензивно участие от страна на родителите със значителни промени в съпътстващите условия за сън на детето. Той насърчава детето да се учи да заспива самостоятелно, като в същото време предоставя голямо ниво на подкрепа и уют от родителите. Може да бъде ефективен за семействата, които търсят по-бърз и решителен начин за учене на детето да заспива самостоятелно.

Важно е да се отбележи, че всеки метод за обучение на сън трябва да се прилага с уважение към индивидуалните нужди на детето и семейството.

Това е и методът, с който ние работим най-често в практиката. Често правим и комбинации от някои методи, за да може максимално да отговорим на предпочитанията на родителите и темперамента на детето. Тази гъвкавост е в отговор на евентуалните промени в желанието за работа на родителите, или пък съпротивите на детето се окажат по-силни от очакваните.

Важни за успеха на който и да е метод са ангажираността, последователността и силната мотивация на родителите.

Разбира се, методът за работа се избира не само от желанието на родителите. Необходимо е да се съобрази и с темперамента на детето и с неговата склонност лесно да приема промени.

Бъдете уверени и последователни във вашия подход, независимо кой изберете. Процесът може да отнеме време и усилия, но постоянството е ключът към успеха. Заслужава си!

Автор: Милувка за сън