Превръщането в модерен баща

Необходимо е нещо много повече от тестостерон, за да може от един мъж да излезе баща. Проучване показва, че хормоналните промени и в двата пола помагат за това мъжете да се превръщат в отдадени бащи. Ако тестостеронът е хормонът, определящ мъжествеността, време е да предефинираме това какво е да си мъж.

Когато жена му родила, Том реорганизирал практиката си така, че да може да си бъде вкъщи и да се грижи за сина си, Сиймъс, два дни в седмицата, като виждал пациентите си през останалите три работни дни. „Това беше много естествен преход“, казва той. “Щастлив съм, че имам такава възможност, каквато моят баща никога не е имал.“

Като част от новото поколение мъже, които променят представата за бащинство и мъжественост, Том, който е на 33, отказва да приеме ролята на отсъстващ глава на семейството, който просто е длъжен да подсигури средства за съществуването на семейството си, каквато роля е имал собственият му баща. С майки, които често са изкарвали хляба в семейството, много млади бащи решават, че мястото на мъжа също може да бъде вкъщи – за част от времето или през цялото време.

Според проучванията един на всеки четири бащи се грижи за детето си, преди то да тръгне на училище, докато майката е на работа. Броят на децата, за които грижи е полагал основно бащата, в момента е повече от 2 милиона и постоянно расте.

Във всеки случай, бащите присъстват много повече в живота на децата си, в сравнение с когато и да било преди. Това важи дори и за тези, които работят на пълен работен ден. Според Института за семейството и заетостта в Ню Йорк, днешните бащи полагат 3/4 от грижите за децата, които по принцип майките полагат. За сравнение преди 30 години грижите, полагани от бащите, са се равнявали на по-малко от 1/2.

Естествено ли е полагането на грижи от страна на бащата?

Много мъже и жени си задават този въпрос. Според популярните възприятия се предполага, че мъжете се влияят най-вече от хормоните (основно тестостерон), които ги карат да се съревновават за статус, да търсят секс и дори да бъдат агресивни – условия, които не са особено благоприятни за отглеждането на деца.

Наскоро публикувана статия в Рийдърс Дайджест със заглавие „Защо мъжете действат така, както действат?“ беше с подзаглавие „…тестостеронът се свързва с рискове: физически, криминален и персонален“. Дали съревнованието и поемането на рискове, продиктувано от тестостерона, не намалява способността на мъжете да се грижат за децата си?

Две канадски проучвания сочат, че мъжествеността е нещо много повече от просто тестостерон. Тестостеронът наистина е важен, за да накара един мъж да направи дете, но са необходими още много други хормони, които да го превърнат в баща. Оказва се, че сред най-добрите бащи нивото на тестостерон значително спада след раждането на детето. Ако това да си мъж включва и това да си баща, което важи за повечето мъже, то тестостеронът е последното нещо, според което трябва да измерваме мъжествеността.

Всъщност второто проучване, което бе публикувано наскоро в Майо Клиник Пръсийдингс, показва, че бащите имат по-високи нива на естроген – добре познатия женски полов хормон, за разлика от останалите мъже. Направен е извод, че мъжете преминават през значителни хормонални промени редом с бременните си партньорки. Включително и такива, които карат някои мъже да изпитват симптоми, характерни за бременността, например гадене и наддаване на тегло. Изглежда, че също както природата подготвя жените за това да бъдат отдадени майки, така тя прави същото и с мъжете.

„Винаги съм подозирала, че бащинството има биологични ефекти при някои, ако не и всички, мъже“, казва биологът Сю Картър, изтъкнат професор към Университета на Мериленд. „Сега разполагаме с първото солидно доказателство, че мъжете са биологично подготвени за това да бъдат бащи“.

Изследванията имат потенциала да променят изцяло нашите разбирания за семейството, бащинството и мъжествеността. Да бъдеш отдаден родител е не само важно, но и естествено присъщо за мъжете. И наистина, има доказателства, че мъжете присъстват в живота на децата си още от самото начало, и то на едно чисто биологично ниво.

Съдба ли е биологията за бащите?

Добре известно е, че хормоналните промени, предизвикани от бременността, карат майката да обича детето си и да се грижи за него. Но дълго време се е смятало, че привързаността на бащата към детето е плод на един по-несигурен процес, на едно възможно изграждане на емоционална връзка, която се развива с течение на времето, често с години.

Мъжките при някои видове животни преминават през определени хормонални промени, които ги подготвят за бащинството. Но важи ли това и за мъжете? Двете проучвания, проведени от университета „Мемориал“ и университета „Куинс“ в Канада, предполагат, че това се отнася и за мъжете.

В първоначалното проучване, публикувано в Еволюцията и човешкото поведение, психологът Анн Стори и нейните колеги взели кръвни проби от 34 двойки през различни фази на бременността, както и малко след самото раждане. Изследователите избрали да наблюдават три определени хормона, които се свързват с развиването на поведение, насочено към полагане на грижи, при жените и при мъжките екземпляри на някои видове животни.

Първият хормон, пролактин, получава името си от ролята, която играе за отключването на лактацията при жените, но също така той води и до развитето на родителско поведение в голям брой птици и бозайници. Мъжки гълъби, на които е даван пролактин, започват да мътят и да хранят своите малки. Стори открила, че и при мъжете нивата на пролактин се увеличават с около 20% през трите седмици, предшестващи раждането.

Вторият хормон – кортизол, е добре известен като хормон на стреса, но също така той е и добър индикатор за привързаността на майката към бебето. Новите майки, които имат високи нива на кортизол, могат да усещат много по-лесно децата си по миризмата им, отколкото майките с по-ниски нива на кортизол. Майките също така реагират с много по-голяма готовност на плача на бебето и определят връзката си с него по много по-положителен начин. Стори и колегите ѝ установили, че при бъдещите татковци нивата на кортизол са се увеличили два пъти в рамките на последните три седмици преди раждането, отколкото през по-ранните етапи на бременността.

Биологът Катрин Уин-Едуардс, която извършила проучването заедно със Стори, обяснява, че обикновено кортизолът се разглежда като хормон от типа „бий се или бягай“, но много по-точно би било той да се определи като хормон от типа „горе главата-погледа напред-нещо важно е на път да се случи“. Той по всяка вероятност помага на родителите да се подготвят за наближаващото раждане. Нивата на кортизол при жените обикновено се увеличават с напредването на бременността. И наистина, увеличаването на нивата на този хормон подпомага раждането.

Третият хормон, тестостеронът, изобилства у мъжките животни по време на чифтосване, но намалява по време на отглеждането на малките. Ако на мъжките при птиците се дава тестостерон, те прекарват много повече време, защитавайки територията си и чифтосвайки се, отколкото грижейки се за потомството си. Проучване показва, че мъжете получават прилив на тестостерон, когато печелят спортни или други състезания.

В проучването на Стори нивата на тестостерон при бащите спаднали с 33% през първите три седмици след раждането. След това нивата на хормона се завърнали към обичайните, когато бебетата били вече на 4-7 седмици. Колкото и краткотрайно да е това понижаване обаче, то може да има важно значение за това бащите да преминат по-лесно през периода след раждането. Според психолога Рос Парк от Университета на Калифорния това може „да позволи на грижовната страна на мъжете да излезе наяве и да заеме централно място“. Понижаването може да позволи установяването на поведение, което е по-кооперативно и по-малко съревноваващо. Като окуражава бащите да общуват с децата си, тази кратка хормонална промяна всъщност може да подпомогне процеса по изграждане на емоционална връзка с детето.

Естрогенът и мозъкът на бащата

Уин-Едууардс и студентката Сандра Берг провели друго изследване, с което да проверят изводите, до които са стигнали Стори и Уин-Едуардс по-рано. Те измерили хормоналните нива на бащите за по-дълъг период от време, като освен това включили в изследването и една контролна група от мъже, които никога не са имали деца. Контролната група съответствала по възраст, сезон и време от деня, през което се тества – тъй като всички тези признаци могат да влияят върху хормоналните нива. Накрая, използвайки проби от слюнка, вместо кръвни такива, те били в състояние да тестват бащите и мъжете от контролната група много по-често.

В допълнение към потвърждението на изводите за понижаване на тестостерона и промяната в нивата на кортизола, изследователите установили, че при бащите са налице и по-високи нива на естроген. Повишаването започнало 30 дни преди раждането и продължило през всичките 12 седмици след раждането, през които били правени тестове. Въпреки че естрогенът е познат като женски полов хормон, в малки количества той съществува и при мъжете. Проучвания при животни показват, че естрогенът може да провокира грижовно поведение у мъжките.

Влияейки върху мозъка и други части на тялото, естрогенът при мъжете и тестостеронът при жените правят хората изключително гъвкави в тяхното поведение. „Ние прекарваме страшно много време да търсим различия между половете и да ги огласяваме на всеослушание, когато ги открием“, отбелязва Уин-Едуардс, „но нашите мозъци са удивително еднакви, направени от една и съща ДНК“.

Всъщност, със задълбочаването на изследването, Уин-Едуардс предсказва, че „бащинския мозък“ използва същите нервни сигнали, задействани от същите хормони, които действат при „майчинския мозък“. „Ако майката природа би искала да отключи родителско поведение у мъжете, най-лесно би било да го направи посредством начините, които вече съществуват за отключване на това поведение при майките“, отбелязва тя.

Проучванията също така стигнали до извода, че хормоналните промени у мъжете били паралелни на тези у бременните им половинки.

Ефектът върху интимността

Изследователите предполагат, че интимният контакт и общуване между партньорите могат да провокират хормонални промени, които окуражават мъжете да се грижат за децата си. Стори обяснява: „Моето най-добро предположение е, че нивата на хормоните при жените са обвързани с раждането и че нивата на хормоните при мъжете са свързани с тези на партньорките им.“

Не е ясно как точно се случва това. Възможно е да има определени физиологични сигнали, които се обменят между партньорите, като например обмяна на феромони. Също както и миризмите, феромоните са летливи химически субстанции, които животните постоянно отдават посредством кожата си или потта си, но не могат да бъдат усетени. Феромоните могат да стимулират специфични реакции при някои животни, като чифтосване. Сетете се например за всички онези случаи, при които женските кучетата карат мъжките в целия квартал да започнат да лаят.

Традиционните проучвания показват, че с помощта на феромоните се синхронизира менструацията при съквартирантки, живеещи заедно в общежития по време на следването. Щом за жените, които спят в едно и също помещение, е възможно да реагират една на друга на феромоните си, то тогава мъж и жена, които споделят едно и също пространство, със сигурност биха могли да комуникират помежду си посредством подобни химически съобщения.

Тези феромони биха могли на едно чисто биологично ниво да „подсетят“ мъжа, че неговата партньорка е бременна и да провокират хормонални промени, които да го подготвят да бъде баща на практика. Бременността със сигурност би могла да се свърже с изпращането на такива сигнали.

Нивото на интимност между двойката със сигурност е фактор, който влияе върху начина, по който тялото на майката химически сигнализира бащата за предстощото раждане. Всички тествани мъже са живеели с бременните им партньорки. Емоционалната близост също може да породи хормонални промени, въпреки че тази възможност не е била изследвана в детайли. Двойки, участващи в проучването, споделили, че се чувстват много по-близки с партньорите си, ако говорят за бебето и споделят детайли относно бременността.

Дали това е причината за хормоналните промени или е по-скоро е резултата от тях, засега не е ясно. Но ефекта от близостта и последващите хормонални промени могат също така да бъдат причината за това мъжете да изпитват симптоми, подобни на тези при бременността.

Скъпи, бременни сме

Когато не се грижи за Сиймъс, в своята практика Том лекува както мъже, така и жени. Той си спомня за няколко негови пациенти, които се оплаквали от симптоми, типични за бременността, като гадене и наддаване на тегло. Всички тези пациенти били мъже. Том си спомня също така за един мъж, който щял да става баща за втори път и който знаел, че жена му е бременна още преди тя да му е казала. Той започнал да изпитва сутрешно гадене също както по времето на първата бременност на жена му.

Симптомите, типични за бременността, се срещат у мъжете много по-често, отколкото се предполага. Две проучвания показват, че приблизително 90% от мъжете изпитват поне един такъв симптом, а понякога те са толкова сериозни, че се налага бъдещите бащи да потърсят медицинска помощ.

Според проучване, докладвано в Годишник по вътрешна медицина, повече от 20% от мъжете с бременни жени са потърсили помощ поради симптоми, свързани с бременността. За жалост, също както и при жените, не може да се направи кой знае какво, за да отшумят подобни симптоми, освен да се чака.

Макар и добре документирани, за подобните на бременност симптоми при бащата често се казва, че те просто съществуват в главата му. Сега обаче се оказва, че те съществуват и в хормоните му. Стори и нейните колеги открили, че мъжете, които изпитвали такива симптоми, имали по-високи нива на пролактин. Те също така имали значително понижаване на нивата на тестостерон, когато били изложени на различни бебешки звуци, като например плач, които симулирали преживяването на това да бъдат с истинско бебе.

Все още не се знае със сигурност дали гаденето и увеличаването на теглото при мъжете е предизвикано от хормоните. Повишаването на хормоните обаче от дълго време е сочено като причина за сутрешното гадене при жените, както и за други подобни симптоми. Фактът, че мъжете също преминават през определени хормонални промени, предполага, че това, което ги кара да изпитват същите неволи като партньорката си, е нещо много повече от просто проява на емпатия.

Променени от детето

По всичко изглежда, че бащата може да съпътства майката в нейните хормонални върхове и спадове по време на бременността, но общуването с бебето може да накара хормоните му да се променят рязко дори и след раждането.

Не е тайна, че хормоналните нива могат да се променят в резултат на определено поведение. Сексът, спортът и успехът могат да провокират повишаване на тестостерона. Не би ли било възможно също така грижите за детето, и по-специално гледката, звуците и миризмата на новородено, да променят нивата на тестостерон при бащите?

В първоначалното проучване учените помолили двойките да държат кукли, които били повити с одеяла, използвани за новородени в предходните 24 часа. (След като жените им родили, бащите държали техните истински бебета.) След това им бил пускан 6-минутен запис с плач на новородено, а после гледали и видео на бебе, което се опитва да суче. Учените взели кръвни проби от мъжете и жените преди началото на теста и 30 минути по-късно.

Това, което установили, е впечатляващо: мъжете, които изпитали най-голямо желание да утешат плачещо бебе, имали най-високи нива пролактин и най-ниски нива на тестостерон. А нивата на тестостерон спаднали рязко при онези мъже, които преди това били държали куклата в рамките на половин час.

Въпреки че учените доста дълго са наблюдавали промените в поведението при хората и животните в резултат на хормоните, те все още не могат да разберат напълно как хормоните предизвикват тези промени. Връзката между хормоните и поведението все още остава една от най-големите загадки на човешкия мозък. Вероятно хормоните стимулират повече невронни връзки в онази част от мозъка, която е отговорна за развитието на грижовно поведение. Или може би помагат за това подобни сигнали да се осъществяват по-бързо и интензивно.

Уин-Едуардс смята, че хормоните могат превърнат двулентов „път“ на невронни връзки в мозъка на бащата в четирилентова високоскоростна магистрала. Нарастването на пътя на невронните връзки може да направи бащите по-способни да разпознават миризмата или звуците на своето дете. Това може да дори да влияе върху рецепторите за миризми в носа така, че да притъпи възприятията за неприятната миризма от мръсните памперси на бебето. Безброй са начините, по които хормоните могат да повлияят на бащата, за да го направят по-отзивчив към неговото бебе.

Дом на хоризонта

Въпреки че тестостеронът е „основният“ мъжки полов хормон, проучването ясно показва, че други хормони също могат да бъдат съществено важни, особено по време на прехода към бащинство. Уин-Едуарс смята, че проучването „потвърждава преживяванията, които мъжете знаят, че са имали. То също така детронира тестостерона като единствения важен за мъжете хормон.“

Парки вярва, че изследването предлага и нещо много по-радикално: „Мъжете са много по-двуполови, отколкото си мислим.“ Ние имаме способността да бъдем агресивни, но също и грижовни. Традиционното виждане, че мъжете са предимно агресивни, ги принизява в голяма степен и отрича тяхната способност да изпитват целия спектър от човешки емоции.

Проучването показва, че хормоните на мъжа играят важна роля за това да му помогнат да изпита цялата палитра от човешки емоции, особено когато това се отнася до превръщането му в любящ и отдаден баща. Всъщност то дава първото доказателство, че грижовността е част от природата на мъжа.

Източник. Благодарим за доброволния превод на Деси Стаменова!