10 начина, по които децата изглежда че се държат лошо, но не са

Ето 10 начина, по които децата могат да изглеждат „палави“, но всъщност да не са. Когато приемем нежеланите поведения на децата като реакции към условията на околната среда, фазите на развитие или нашите собствени действия, това ни позволява да реагираме проактивно и с много повече разбиране.
1. Импулсивност
Казвали ли сте някога на децата си „Не хвърляй това!“ и те го хвърлят все пак? Изследванията показват, че мозъчните зони, участващи в самоконтрола, са неразвити при раждането и не са напълно развити до края на юношеството, което обяснява защо постигането на самоконтрол е „дълъг, бавен процес“. Едно скорошно проучване разкри, че много родители приемат, че децата им могат да правят неща в по-ранни възрасти, отколкото експертите по детското развитие препоръчват. Например, 56% от родителите смятат, че децата под 3-годишна възраст трябва да могат да устоят на желанието да направят нещо забранено, докато повечето деца не овладяват това умение до навършване на три и половина или четири. Напомняйки си, че децата не винаги могат да управляват импулсите си (защото мозъкът им не е напълно развит), може да ви окуражи за по-меки реакции към тяхното поведение.
2. Превъзбуждане
Водим децата в парка и пиесата на сестра им в една и съща сутрин, и неизбежно виждаме сривове, хиперактивност или открита съпротива. Претоварените графици, превъзбудата и изтощението са отличителни белези на съвременния семеен живот. Изследванията показват, че 28 процента от родителите „винаги се чувстват притиснати“ и 45 процента докладват, че „нямат излишно време“. Ким Джон Пейн, автор на „Опростено родителство“, твърди, че децата изпитват „кумулативна стрес реакция“ от твърде много обогатяване, дейности, избори и играчки. Той твърди, че децата се нуждаят от тонове „време за почивка“, за да балансират своето „активно време“. Когато внедрим достатъчно време с тишина, време за игра и почивка, поведението на децата често драстично се подобрява.
3. Базови дразнители
Някога били ли сте ядосани, защото сте гладни, или изнервени поради липса на сън? Малките деца са засегнати десетократно повече от такива „основни състояния“ като умора, глад, жажда, преяждане със сладко или болест. Способността на децата да управляват емоциите и поведението си значително намалява, когато те са уморени. Много родители също забелязват рязка промяна в поведението на децата около час преди хранене, ако са се събудили през нощта или се разболеят. Децата не винаги могат да си кажат или да си помогнат със лека закуска, вода или дрямка, както възрастните могат.
4. Изразяване на силни емоции
Като възрастни сме били научени да владеем и скриваме силните си емоции, често като ги скриваме, изменяме или отричаме. Децата не могат да го направят още. Педагогът Джанет Лансбъри има фраза за децата, когато проявяват силни чувства с крещене, викове или плач. Тя предлага родителите да позволят „чувствата да се изявят“ като не реагират или наказват децата, когато изразяват силни емоции.
5. Развитието става с много движение
„Стой мирен!“, „Спри да гониш брат си около масата!“, „Спрете да се биете с мечове с тези парчета картон!“, „Стига си скачал от дивана!“. Децата имат нужда от много движение, за да се развиват. Те имат огромна нужда да прекарват времето си навън, да карат колела и скутери, изграят грубо и падат, пълзят, люлеят се, скачат и се състезават. Вместо да наричате детето „лошо“, когато е енергично, може би е по-добре да организирате повече посещения на детската площадка или разходка из квартала.
6. Част от развитието е да се съпротивлява и да стане независим
Първокласникът настоява, че е достатъчно топло да носи шорти, докато мама казва, че температурата е за панталони. Моделът на Ерик Ериксън постулира, че малките деца се опитват да правят нещата сами и че в предучилищна възраст поемат инициатива и изпълняват свои собствени планове. Въпреки че е неприятно, когато детето ви избира доматите, докато са още зелени, подстригва собствената си коса или прави град с 8 прясно изпрани чаршафа, те правят точно това, което трябва да правят – опитват се да изпълняват собствените си планове, да се отделят, да вземат решения, и да се превърнат в малки независими хора.
7. Силни страни, които ги препъват
Всички ние имаме силни страни, които също така могат да ни подложат крак. Може би сме невероятно концентрирани, но да не можем да се променяме лесно. Може да сме интуитивни и чувствителни, но и да поемаме чуждите негативни настроения като гъба. Децата са подобни: те могат да бъдат активни в училище, но да се справят трудно, когато объркат (напр. да крещят когато сгрешат). Те могат да бъдат предпазливи, но да се съпротивляват на нови дейности (отказват футболна практика). Те може да изживяват момента, но да не са организирани (напр. пода на спалнята им да се покрива с играчки). Осъзнаването, че нежеланите поведения на детето са от другата страна на техните силни страни – точно като при нас – може да ни помогне да реагираме с по-голямо разбиране.
8. Остра нужда от игра
Вашето дете рисува лицето си с кисело мляко, иска да го преследвате и да го „хващате“, когато се опитвате да му миете зъбите, или облича обувките на татко си вместо неговите собствени, когато бързате да излизате. Някои от „привидно“ лошите поведения на децата са това, което Джон Готман нарича „оферти“, за да играете с тях. Децата обичат да са щури. Те се наслаждават на връзката, която идва от споделения смях и обичат елементите на новост, изненада и вълнение. Играта често отнема допълнително време и следователно пречи на родителските срокове и дневни програми, които може да изглеждат като съпротива и палавост, дори и да не са. Когато родителите отделят повече време за игра през деня, няма да ви се налага толкова много да се молите за всяко нещо.
9. Реакция на настроенията на родителите
Множество изследователски проучвания на емоционалното заразяване са установили, че са необходими само милисекунди, за да преминат емоции като ентусиазъм и радост, тъга, страх и гняв, от човек на човек и това често се случва, без да го осъзнаваме. Децата особено прихващат настроенията на родителите си. Ако сме стресирани, разсеяни, тъжни или разочаровани, децата подражават на това настроение. Когато сме спокойни, моделираме децата като такива.
10. Реакция при неспазване на граници
При една игра с топка купувате на детето си бонбони. На следващата казвате: „Не, това ще ти съсипе вечерята“, а детето ви крещи и хленчи. Една вечер четете на децата си пет книги, но на следващата заявявате, че имате време да прочетете само една, а те молят за още. Една вечер питате детето си: „Какво искаш за вечеря?“, а на следващата вечер казвате: „Имаме лазаня, не може да получиш нещо по-различно“, а децата ви протестират срещу промените. Когато родителите не поставят съответстващи ограничения, това естествено предизвиква недоволството на децата и предизвиква хленчене, плач или крещене. Точно като възрастните, децата искат (и имат нужда) да знаят какво да очакват. Всяко усилие за 100-процентово съответствие на границите, ограниченията и рутините ще подобри сериозно поведението на децата.
Източник. Благодарим за доброволния превод на Наталия Вичева!




