Как да помогнем на детето да не е в отбранителна позиция, когато е сгрешило?

Силните емоции често сa трудни за овладяване, особено от малките деца. Можем да им помогнем да се научат на контрол, като им покажем как ние овладяваме емоциите си.

“Моят 4-годишен син плаче и крещи, когато го смъмрим за нещо. В повечето случаи той знае, че е направил нещо лошо, но продължава да плаче и пищи. Винаги казва, че съжалява и обещава, че повече няма да се повтори. Това обаче се е превърнало в порочен кръг от повтарящи се случки и започва да представлява огромен проблем. Какво да правя?” Майка с Крещящо Дете

Скъпа Майка с Крещящо Дете,

Някои деца са по-чувствителни към опитите на възрастните да поправят поведението им и колкото по-малки са те, толкова повече това им поведение може да изглежда като неподчинение. Всъщност, самото чувство, че хората, които най-много ги обичат на този свят, ги възприемат като “лоши”, предизвиква тези силните емоции у тях. Все още нямат необходимите механизми, с които да се борят с това напрежение и поради тази причина се проявява по толкова неприятен начин. Разбирайки как работи мозъкът на сина ви, както и по какъв начин се развиват емоциите му, ще ви улесни в откриването на начин чрез който да прекратите порочния кръг.

Котролиране на импулси

Нека започнем с детския мозък. Изисква се голямо количество енергия, за да се управляват емоциите и поведението, при все че контрол на импулси почти не съществува. Частта от мозъка, която контролира импулси – челният дял, все още не е добре развита. Това обяснява защо малките деца не могат да контролират себе си, дори когато знаят, че не трябва да правят нещо.

Емоционално развитие

4-годишната възраст може да се окаже изключително объркваща фаза за родителите, защото тяхното дете има уменията да прави много повече неща, отколкото на 3, но въпреки това все още има своите детски избухвания. Като майка аз самата забравям, че линията на растеж и развитие е доста криволичеща, а не права, каквато ние се надяваме да бъде. Независимо от всичко, което 4-годишните малчугани са усвоили, емоционалното израстване е доста неравен и сложен процес, и е още по-труден, когато е придружен със силни и неприятни емоции.

Въпреки факта, че синът ви все още не притежава капацитета изцяло да разбере своите чувства, а още по-малко спокойно да ги изрази, предполагам, че се чувства смутен или засрамен, когато бъде порицан. Той изразява тези си чувства чрез плач и пищене, защото не знае какво друго да направи с тези силни емоции.

Преживяването на такива негативни емоции, всъщност може да усложни процеса на промяна на поведението. Това от своя страна може и да е причината защо сте заседнали в порочен кръг от повтарящи се случки. Негативните емоции може да попречат на ученето, защото емоционалната част от мозъка се задейства и превзема всичко останало. Това е като когато се чувстваме много неспокойни да не се провалим на тест и ни става още по-трудно да се фокусираме върху ученето.

Прекъснете този кръговрат    

Тук идва най-хубавата част: вие можете да направите промени, които да улеснят прекъсването на този кръговрат! Промяната трябва да започне с вас, след като вие сте по-зрелият и умелият. Притежавате изцяло развит, обигран мозък, а пък детето ви има само потециал за промяна засега. След като плачът и викането започват при акт на порицание, опитайте се да приложите следните съвети, които да коригират поведението му по начин, по който не го предизвиквате излишно:

Бъдете на неговото ниво.

Погледнето го в очите, така че да привлечете вниманието му. Използвайте допира си, за да успокоите нервите му – хванете ръчичките му или го обгърнете с ръка. Това се нарича емоционална регулация.

Вие задавате емоционалния тон.

Запазете спокойствие и равен глас, докато реакциите ви следват следните две стъпки – съпреживейте емоциите му и след това обяснете проблема. “Изглежда, че сестра ти те е ядосала и след това си й счупил играчката. Проблемът сега е, че тя има счупена играчка, което я прави много тъжна.” Този подход го предразполага да се почувства разбран, правейки го по-лесно за него да реагира на самия проблем, вместо на вашите емоции.

Предоставете му възможност сам да коригира поведението си.

Ако той например е съборил стол или пък е хвърлил играчките си, той може сам да ги вдигне. С малко практика, той даже може сам да намери начин да поправи поведението си: “Какво можеш да направиш, така че да решиш проблема?”

Завършете общуването с любвеобилност.

Похвалете за това, с което се е справил добре: ”Много ми хареса, че изслуша какъв е проблемът, въпреки че се разстрои. Справи се чудесно с прибирането на тези играчки, така че можем да правим нещо забавно сега.” Тази обич и похвала са естествени награди, които ще стимулират желанието му да се държи по същия начин отново и все по-често, заменяйки плачът и писъците с течение на времето.

Детето трябва да се разграничава от поведението му

Важно е да изразявате емоциите си на разстроеност от поведението на детето си много точно, но и да показвате, че го обичате дори когато не слуша. Пример за това е: “Обичам те дори когато съм разстроена от поведението ти.” Това може да изглежда очевидно за нас, но децата могат да интерпретират реакциите на родителите си по всякакъв начин, който да се окаже неверен. Особено децата с чувствителен темперамент. Знаех, че сме направили прогрес, когато собствената ми 4-годишна дъщеря ми каза следното: “Обичам те, дори когато ми се караш!” По-вероятно е децата да реагират позитивно на опити за промяна на поведението им, когато са дълбоко сигурни, че са обичани.

Заключение

Малките деца обожават хората да са доволни от тях, особено когато става въпрос за родителите им. Аз самата съм имала моменти, в които съм си мислила, че детето ми обича да ме затормозява, но знам, че това не е така. В края на всеки изтощителен ден децата ни искат да знаят, че все още ги обичаме, въпреки че не умеят да ни го кажат или покажат. Ако запомним, че те искат да се справят, но все още не могат да наложат намеренията си над емоционалния импулс, това може да ни помогне да останем спокойни и да свършим нашите задължения, свързани с тяхното възпитание и порастване.

Източник Parents.com

Благодарим за доброволния превод на Йоана Станева!