Децата и безпокойството: какво да правим и да не правим

Как да уважаваме чувствата им без да насърчаваме страховете им

Когато децата са постоянно тревожни, дори и най-добронамерените родители могат да попаднат в негативен цикъл и, не желаейки детето да страда, всъщност изострят безпокойството му. Това се случва, когато родителите, изпреварвайки страховете на детето, се опитват да го предпазят от тях. Ето няколко съвета, с които можете да помогнете на детето да излезе от цикъла на тревожност:

1. Целта е да помогнете на детето да се справи с безпокойството, а не да го премахнете.

Никой от нас не иска да вижда нещастни деца. Най-добрият начин да се помогне на едно дете да преодолее тревожността, не се състои в опитите ни да премахнем стреса, който я отключва, а да им помогнем да приемат безпокойството си и да живеят възможно най-добре с него. В резултат на това, безпокойството им ще намалее или ще изчезне с времето.

2. Не отбягвайте нещата, само защото те притесняват детето.

Като помагаме на децата да избягват нещата, които ги притесняват, ще им помогнем да се почувстват по-добре. Но ще подсилим тревожността им в дългосрочен план. Ако детето, което се намира в притеснителна ситуация, се разстрои и започне да плаче, без да се опитва да ви манипулира, а просто защото така се чувства в момента и родителите му го изведат от помещението или отстранят причината за стреса му, то ще усвои този механизъм за справяне и е възможно той да стане цикличен.

Как да помогнем на детето да се справи със страховете си

3. Подчертавайте позитивните, но реалистични, очаквания.

Не можете да убедите детето, че страховете му са нереални — че няма да се провали на теста; че няма да се забавлява по време на ски-ваканцията или че другите деца няма да му се присмиват по време на викторината. Но, можете да го уверите, че то ще се чувства добре, че ще успее да се справи и че като посреща страховете си ще успее да намали чувството на безпокойство след време. Това ще го убеди, че вашите очаквания са реалистични и че няма да го карате да направи нещо, с което детето не може да се справи.

4. Уважавайте чувствата им, но не ги насърчавайте.

Важно е да разберете, че потвърждението не винаги означава съгласие. Така че, ако детето е ужасено от посещението в докторския кабинет, тъй като трябва да му се постави инжекция, вие не искате да омаловажите страховете му, но също така не искате и да ги насърчите. Желаете да го изслушате и да бъдете съпричастни, да му помогнете да разбере какво поражда безпокойството му и да го окуражите, че е в състояние да се справи със страховете си. Съобщението, което искате да предадете е: “Знам, че си уплашен/а и това е нормално, но аз съм тук (до теб) и ще ти помогна да преминеш през това.”

5. Не задавайте насочващи въпроси.

Насърчете детето си да говори за своите чувства, но се опитайте да не задавате насочващи въпроси. “Тревожиш ли се за класното? Тревожиш ли се за фестивала на науката?” За да избегнете подхранването на цикъла на тревожност, просто задавайте въпроси с отворен отговор. “Какво мислиш за фестивала на науката?”

6. Не подсилвайте детските страхове.

Това, което не искате да казвате с тона или с езика на тялото си, е: “Може би това наистина е нещо, от което трябва да се страхуваш.” Да кажем, че детето е преживяло стресираща случка с куче. Следващият път, когато то се намира в близост до куче, вие може да се разтревожите за реакцията му и може несъзнателно да изпратите съобщение, с което казвате, че то наистина трябва да се страхува.

Детският страх от умирането

7. Насърчавайте детето да приема своето безпокойство.

Кажете на детето, че оценявате неговите усилия за приемане на тревожността, за да го накарате да направи това, което желае или това, което трябва да направи. За него ще бъде наистина окуражаващо да го „върнете“ към ежедневието и да оставите тревожността да заеме естественото си място в него. Наричаме това “крива на привикване”— тя ще „спадне“ с времето, след като детето продължи да контактува със стресиращите го фактори. Може да не стигне до „нула“; може да не спада толкова бързо, колкото на вас ви се иска, но това е начинът, по който страховете се преодоляват!

8. Опитайте се да скъсите периода на очакване.

Когато се страхуваме от нещо, най-тежкият момент за нас е този, преди „нещото“ да се случи. Затова, едно от практическите правила за родители е, наистина да се опитат и да премахнат или намалят периода на очакване. Ако детето се тревожи от посещението си при личния лекар, вие не бихте искали да говорите за това 2 часа преди визитата. Вероятността да превъзбудите детето е много голяма. Затова се опитайте да скъсите този период максимално.

9. Обмислете нещата с детето.

Понякога помага, ако поговорите с детето за това какво би се случило, ако неговите страхове се оправдаят и как то би се справило с тях. Едно дете, което се страхува да се раздели с родителите си, може би всъщност се страхува от това дали те няма да го изоставят. Ето защо разговаряме за това.

Ако мама не дойде да те вземе след тренировката по футбол, ти какво ще направиш? Ами, ще кажа на треньора, че майка ми не е дошла.

И какво си мислиш, че ще направи треньора?  Ами, ще се обади на мама или ще я изчака заедно с мен да дойде.

Дете, което се тревожи, че непознат човек ще го прибира вкъщи, може да използва парола, съгласувана с родителите му, която непознатият трябва да знае. Наличието на план за действие може да намали несигурността при някои деца по един здравословен и ефективен начин.

10. Опитайте се да „изработите“ здравословни начини за справяне с безпокойството.

Съществуват многобройни начини, с които можете да помогнете на децата да се справят с тревожността като им позволите да наблюдават начина, по който вие се справяте с нея. Децата са схватливи и ще възприемат подхода, ако вие продължавате да се оплаквате по телефона на приятелката си, че не можете да се справите със стреса и безпокойството. Не казвам, че трябва да се преструвате, че не изпитвате стрес и безпокойство. Но помогнете децата да ви чуват или виждат как се справяте с тези фактори спокойно, приемайки ги с добри чувства.

Източник ChildMind.

Благодарим за доброволния превод на Милена Радулова!