В статията засягаме как да говорим за трудните теми с прогимназистите:

• Личната защита
• Наркотиците и алкохола
• Насилие
• Малтретиране
• Секс

Какво да научим прогимназистът относно личната защита?

Прогимназистите и гиманзистите трябва да знаят как се поставят и къде са границите, за да са в безопасност. По-долу ще намерите идеи как да говорите за безопасността в училище, навън и онлайн.

Може да помогнете на прогимназиста да прави правилните избори.

Детето ви ще иска да има все повече независимост. Но това не означава, че то няма нужда от вашите съвети как да остане в безопасност и да взима правилните решения. Да бъдете в час какво се случва е най-добрият начин да сте сигурни, че детето е в безопасност, прекарвайки все повече време онлайн, без вашата директна интеракция. Както сте научили детето си да пресича улицата или да кара колело, така можете да го научите и как да се справя с тормоза, безопасното онлайн сърфиране и как да се спрява с негативното влияние.

Показвайте уважение, емпатия и доброта у дома.

Споделяйте своите вярвания затова как трябва да се отнасяме с останалите и се придържайте към тях на практика. Помислите как трябва да изглежда добрият модел за подръжание. Отнасяйте се с непознати, колеги и членове на семейството с уважание, за да може и прогимназистът ви да повтаря същия модел с хората в живота си. Помогнете на детето си да разбере към какви ценности трябва да се стреми, вместо да следва тълпата.

Покажете различни безопасни поведения.

Бъдете критични относно информацията, която четете в интернет, особено когато не е от проверен източник. Също така трябва да се внимава за споделянето на лична информация или географска локация в социалните мрежи.Що се отнася до наркотици и алкохол, помислите колко често и колко пиете пред прогимназиста и бъдете внимателни как говорите за алкохола и наркотиците пред тях.

Отделете време, за да откриете вашите принципи относно купоните, онлайн поведението и малтретирането. Бъдете сигурни, че сте на една страница с вашия партньор относно правилата и моделите.

Как да поговорим за онлайн безопасността?

Може да си мислите, че прогимназистът ви разбира повече от технологии, отколкото вие. Но не е нужно да сте експерт в онлайн света. Просто поговорете с детето си. Голяма част от това да го предпазите се състои в това колко наясно сте с техния онлайн живот. Добре е да знаете какви социални медии и апликации използва и с кого комуникират онлайн.

Много деца споделят акаунти в социалните мрежи и смарт телефоните си със своите родители. Ако мислите, че детето ви е достатъчно голямо, за да има свой собствен акаунт, бъдете сигурни да останете част от онлайн живота му. Може да искате да поставите някакви правила относно техните приятели или последователи, или споделянето на паролата му с вас. Софтуерите за родителски контрол и наблюдение може да ви помогнат в това начинание. Бъдете открити относно вашите очаквания и включвайте детето си в създаването на правилата, за да бъде по-вероятно да ги следва. Обяснете му как тези правила ще му помогнат да е в безопасност.

Някои основни правила за онлайн безопасност:

• Никога не споделяйте лична информация (като адрес или телефонен номер) в публичния си профил или с някого, когото не познавате лично.
• Никога не изпращайте свои снимки онлайн без изрично позволение от родител.
• Имайте едно наум, че всичко, което поствате или качвате онлайн може да се види от всеки, независимо от настройките, които сте сложили. Може да последват истински отражения в реалния живот, като например администрацията в училище може да види неспазване на правилата и да накаже детето заради нещо споделено в социалната мрежа.

В действителност не можете да бъдете сигурни с кого разговаряте онлайн – дори той да ви уверява, че сте приятели или че го познавате. Няма как да бъдете сигурни кой е той в реалния живот. Кажете на детето си веднага да говори с вас, ако се почувства застрашено, заплашено или странно. Дори и да се страхува, че може да го накажете, по-добре е да потърси помощ от вас.

Как да говорим за наркотиците и алкохола с прогимназиста?

Употребяването на тези субстанции по принцип не  е типично за децата от тази възраст. Въпреки това тя е подходяща за разговор с тях и да им обясните какво мислите за употребата на алкохол и упойващи вещества още преди да се чувстват притиснати да ги опитат от своите приятели. Подготвяйки детето си за тази ситуация, може да им помогне в бъдеще.

Първо, бъдете сигурни какви послания искате да изпратите на детето си относно алкохола и упойващите вещества (включително и тези изписани с рецепта от доктор). Какво е ОК и какво не е за един възрастен? Каква е разликата, когато си тийнейджър? Какви примери от семейството, религията или опита в живота ви са формирали тези възгледи? Говорете за принципите си с детето си и какви са вашите очаквания що се отнася до алкохола и упойващите вещества сега и за в бъдеще.

Може да изпилзвате примери от телевизията, филмите или музиката, за да започнете разговор на тази тема. Питайте детето си какво мисли за пиенето, пушенето, приема на наркотици или дали познават някой в училище, който вече употребява някое от тези субстанции.

Помогнете им да помислят какво биха направили в някоя от следните ситуации:

• Ако някой им предложи питие, цигара или наркотици
• Добър техен приятел е пиян или надрусан и може да е в опасност
• Шофьорът в компанията им е пиян или надрусан

Един съвет, който може да дадете на детето е, че може да използва вас за извинение да не се поддава на такива предложения. Може да кажат нещо от сорта на: „Ще загазя много, ако нашите разберат“ или „Трябва да се прибера вкъщи и да помогна на нашите“. Изграждането на самочувствие е друг начин да помогнете на детето си да се справя с негативното влияние и натиска на околните.

Припомнете му, че има риск от законови наказания за употребата на алкохол или упойващи вещества. Обяснете му, че има реална опасност от пристрастяване към тези субстанции, както и че може да попадне в конфликт със закона заради тях, въпреки че е непълнолетен и това може да навреди в бъдеще.

Как да говорим относно насилието с прогимназиста?

Никой не иска да си мисли, че детето му е жертва, но сексуалното насилие може да се случи на всеки. Има няколко неща, които може да направите, за да предпазите детето си и да му помогнете е в безопасност.

Да взимате активно участие в живота му и да се интересувате от него е най-добрият начин да разберете дали детето е било насилвано. Осигурете му такава среда, че да споделя с вас, ако нещо такова му се случи и да знае, че няма да загази, ако сподели с вас.

Повечето случай на сексуално насилие се случват в изолирани пространства, при уиединени срещи и обикновено се случват с някого, когото детето или семейството познават. Бъдете внимателни с кого оставяте детето насаме – други възрастни или по-големи деца. Като основно правило, най-добре да ги оставяте в група. Внимавайте, когато избирате детегледачи дори когато става дума за други възрастни, деца, членове на семейството, треньори, учители и други хора, с които детето прекарва време.

Признаците на насилие може и да не са очевидни, затова е добре да знаете за какво да наблюдавате. Дискомфорт или инфекции на гениталиите, промени в поведението като нетипично поведение или проблеми в училище, напрежение, депресия или отдалеченост може да са признаци на насилие.

Ако смятате, че детето ви е било насилено

Ако мислите, че детето ви е било обект на насилие или само то ви признае, го приемете сериозно. Кажете му, че му вярвате и че не е загазило и вие ще му помогнете и ще го защитите. Опитайте се да останете спокойни пред него, за да не го уплашите и да го накарате да се затвори в себе си. Задавайте отворени въпроси като: „Какво се случи“, за да развиете разговора. Уверете го, че сте доволни, че е споделило с вас.

Как да съобщим за насилие

Важно е да съобщите на власите за извършено насилие, за да предпазите детето си и други възможни жертви. В някои случаи е добре да потърсите съдебна защита за протекция на детето. Ако има следи от физическо насилие или детето ви сподели за такива, е добре да го заведете на лекар, за да се погрижи за тях, както и за да ги опише като доказателство за посегателство, което може да се използва в разследване по-късно.

Животът след насилието

За хората, които са жертви на насилие е важно да потърсят помощ от експерт, за да запазят своето психическо здраве. Оздравителният процес може да е дълъг и труден, но се опитайте да показвате своята подкрепа и загриженост. Накарайте детето си да разбере, че случилото се не е по негова вина и че никой не заслужава да бъде насилен, независимо от обстоятелствата. Често се случва родителите да се чувстват виновни за случилото се, но това не е тяхна вина. Единственият виновен е насилникът.

Ако изпитвате затруднения да говорите с детето си за насилването, може да потърсите помощ от партньори, близки приятели, членове на семейството, които могат да помогнат. Също така е хуабво да помислите за посещения при терапевт, за да изчистите собствените си чувства и да помогнете по-пълноценно на детето си.

Насилието над деца, независимо дали става дума за сексуално, емоционално, психологическо или физическо насилие, може да промени живота на хора, семействата и общността завинаги. За вас като родител може да означава да прекъснете връзка с близък за вас човек или дори с член на семейството и това може да ви изглежда немислимо. Всички тези чувства може да са объркващи и е добре да потърсите помощ, независимо дали от близки, терапевт или група, която е преживяла нещо подобно. Да потърсите помощ за себе си може да се окаже най-важното в желанието ви да помогнете на детето си да премине през този тежък и труден период.

Как да говорим относно малтретирането в средното училище?

Тормозът и малттретирането обикновено са доста често срещан проблем в средното училище. Може да се случи както и на живо, така и онлайн и може да е еднакво болезнено. Децата, които са били малтретирани може да проявят следните знаци:

• Да са нещастни или плашливи или да отказват да отидат някъде
• Да се изолират
• Да имат необясними охлузвания или пък счупени или липсващи вещи
• Да имат повтарящи се главоболия, болки в стомаха или други физически проблеми
• Промени в емоциите или поведението, включващи притеснение, ниско самочувствие или лошо представяне в училище.

Бъдете в час със социалния живот на детето си, за да може да им помагате да преодоляват трудни ситуации. Бъдете категорични в какво се изразява насилието и че могат да ви разкажат, ако им се случи такова.

Какво да направите, ако детето ви е жертва на насилие

• Показвайте любов и подкрепа. Слушайте, опитайте се да ги убедите, че не е тяхна вината и им покажете, че се интересувате.
• Предложете различни стратегии за справяне с проблема. Може да игнорират случващото се, да кажат на насилникът да спре или да се опитат да са в група.
• Информирайте в училището за проблема. Говорете с детето за предимствата, ако сподели в училище за проблема – ще се работи в посока превенция и бъдещи случки на тормоз. Обикновено е по-разумно да се съобщи в училище, вместо да се контактува директно с насилника или родителите му. Подгответе се с бележки, колкото по-конкретни откъм дати, имена и кой какво е видял, толкова по-лесно ще бъде.

Какво да направите, ако вашето дете тормози другите

Ако обвинят детето ви в тормоз над други негови съученици е най-добре да приемете обвиненията насериозно. Дори и да ви се струва, че поведението и постъпката му е приемлива, тя може да причинява болка или да застрашава някого друг. Поговорете с детето си относно неговото поведение. Припомнете му, че ще го обичате независимо от всичко, но всякакъв тип насилие, физическо, психическо, дразнене, обиждане или разпространение на клюки, е неприемливо. Помолете го да ви обясни какво го е провокирало да го направи и че това трябва да не се повтаря, а да се промени. Може да се наложи да седнете и да дискутирате проблема с някой от училището. Споделете му, че работите над проблема с детето си и че някои лични проблеми в семейството може да са допринесли за проявата на тормоз.

Ако детето ви стане свидетел на тормоз

Тренирайте с детето си как да реагира на различни ситуации, в които някой подложен на тормоз може да попадне:

• да бъде мил с тормозените си съученици
• да сподели с доверен възрастен
• да отвлече внимението от ситуацията
• да помогне на жертвата да напусне мястото на инцидента
• да създаде добър пример чрез невключването си в акта на тормоз

Онлайн тормозът

Кибернасилието може да бъде също толкова опасно, колкото и насилието в реалния живот. За разлика от него обаче, насилието в интернет пространството може да се случва 24/7 и да е провокирано от хора по целия свят и да достигне до децата, когато те са сами. Примери на кибернасилие включват:

• Изпращане на е-мейли и съобщения в социалните пространства, съдържащи заплахи, обиди или клюки
• Създаването на фалшиви профили или е-мейл адрес с идеята да нараниш някого умишлено
• Качването на унизителни снимки или видеа

Някои училища имат политика и правила срещу кибернасилието и някои прояви на такова са нелегални като заплахите, изпращането на нудистки снимки на непълнолетни, както и следенето на някого онлайн. Говорете с детето си за кибернасилието и му кажете, че не е допустимо да тормозят или да се подиграват с някого онлайн. Също така му кажете, че е ОК да говорят с вас, ако някой ги притеснява онлайн, за да може да му помогнете да се справи с проблема. Окуражете го да остави настрана компютъра / телефона / таблета си, ако нещата загрубеят.

Как да говорите за секса

Темета за секса е нормална по време на пубертета. Когато говорите с децата си за секс, това  им помага да се справят с тези нови усещания и ги подтиква да ви търсят за съвет или повече информация при възникнали въпроси.

Важно е да споделите вашите лични принципи и възгледи относно секса.

Когато децата преминават през пубертета е нормално да започнат да имат повече сексуални усещания и мисли. Приемайки ги като нещо нормално и разговаряйки за тях, вие помагате на детето да се чувства по-удобно, както и стимулирате вземането на добри решения що се отнася до това да се изчака със секса, докато се почувства готово.

Разговорите с детето наистина помагат, когато се стигне до това да направят избор в бъдеще. Ако отделите повече време да разговаряте с прогимназиста за ценностите, които са важни, това ще му се отрази положително, когато порасне. Ако сте точни и ясни относно вашите надежди за него, е по-вероятно и той самия да ги възприеме.

Най-добре е да започнете с кратки, но много разговори, които се зараждат спонтанно, отколкото с един дълъг разговор.

Не е нужно да планирате в детайли да изговорите всичко нак-важно наведнъж. Всъщност е много по-добре да разисквате сексуалността в поредица от разговори. По този начин детето ви няма да се чувства залято с твърде много информация или да се отегчи.

В ежедневието могат да се открият много възможности за започване на разговора за сексуалността и тези моменти се наричат обучителни. Можете да използвате телевизията, филмите, рекламите, социалните медии за трамплин към разговори за секса, сексуалността, външния вид, здравословните връзки и др. Можете също да разкажете за ваш личен опит от когато сте били на същата възраст (например увлечение или целувка), за да започнете разговора за това какво се случва с тях.

Нормално е в началото тези разговори да са малко неудобни, но детето ви слуша и очаква да разбере какви ценности имате и какво очаквате от него. И колкото повече разговаряте, толкова по-лесно става да дискутирате по-сложни теми с възрастта.

Не само разговорите са важни. Изграждането на пълноценна връзка с прогимназиста и поставянето на граници също са важни.

Разговорите за ценностите и очакванията са важни. Но също и така вашата близка връзка с детето трябва да е изградена на базата на взаимно уважение.

Проучвания показват, че младите са по-малко податливи да рискуват, когато имат здрава връзка с родителите си. Да се интересувате какво се случва с детето ви, да го изслушвате и да споделяте с него ще ви помогне да изградите такава връзка.

Поставянето на граници също може да помогне при избягването на рискови ситуации. Ето няколко съвета как да го направите:

• уверете се, че не прекарва твърде много време с връстниците си без родителски надзор
• не подкрепяйте приятелства с много по-големи от тях
• запознайте се с приятелите му и родителите им
• питайте детето къде и с кого е бил

Как да започнете разговора

Преди да започнете разговора, помислете си добре какво искате да предадете на детето си: кога според вас е ОК да започне сексуален живот, да се целува и да се докосва? След колко време е нормално да има сексуален контакт? Какви фази трябва да е преминало преди да се стигне до секс (да има връзка, да е подготвено с предпазни средства и кондоми, да е определен клас или да е завършило училище и др.)? Да сте наясно с отговорите на тези въпроси ще ви помогне да изпращате ясни послания към детето си.

Един от начините да окуражите прогимназиста да почака с правенето на секс е чрез разговора с него относно мечтите и целите му и какви стъпки иска да предприеме, за да ги сбъдне. После поговорете как справянето с непланирана бременност или сексуално предавани болести може да направи постигането на тези цели доста по-трудно.

Средната възраст, на която тийнеджърите започват да правят секс е 18. Затова въпреки че е малко вероятно прогимназиста да започне да прави секс, е важно да говорите с него как да се предпази от нежелана бременност и венерически болести, за да е отговорен, когато стане сексуално активен. В този период може да започнете да му споделяте по-детайлна и обстойна информация относно болести, безопасен секс, бременност, предпазни средства, маструбация и др. и трябва да знаят, че има поне един възрастен към когото да се обърнат, ако имат въпроси. Тези разговори ще му помогнат да разбере, че все още не е готов за започването на сексуален живот.

Как да говорим за маструбацията с прогимназиста?

Маструбацията е нещо нормално в тази възраст. Повечето деца научават в ранна възраст, че е приятно да докосват генителиите си. В пубертета мастурбацията става насочена и свързана със сексуални усещания и това е нормално. Разбирането, че мастурбацията е нещо срамно, мръсно или лошо може да породи вина, срам и страх и може да бъде емоционално нездравословно за хората от всички възрасти. Затова е важно децата да разберат, че маструбацията е нещо нормално и безобидно, когато са сами и че също така, ако не маструбират, защото не искат също е нормално. Всичко опира до личния избор и какъвто и да е той, всичко е в реда на нещата.

Това е и времето, когато е хубаво да започнете да чукате на вратата преди да влезете в стаята на детето. Ако го хванете да маструбира, останете спокойни и обяснете, че всичко е нормално и не прави нищо лошо. Може да излезете от ситуацията като кажете: „Извинявай, че не почуках“ и да уверите, че в бъдеще ще се постараете да сте по-внимателни.

Как да говорим за порнографията?

Всички знаем, че порното не е пододящо за прогимназистите. То може да бъде объркващо и дори разстройващо за подрастващите им умове. Някои порно филми са с доста с насилие и извращения и могат да покажат нездравословни идеи относно секса, връзките и сексуалността. поради тази причина е добре да слагате родителски контрол на всички телевизори, компютри телефони и таблети. Опитайте се да сте в час с това какво гледа детето ви онлайн, за да ограничите достъпа му до порно.

Истината е, че много младежи виждат порнографски снимки или видеота. Често чисто случайно сърфирайки през Google попадат на сайтове или реклами за възрастни. Друг път пък целенасочено търсят порно, защото са чували от техни приятели или просто са любопитни. Ако откриете, че детето ви гледа порно се опитайте да не изтерясвате или да се ядосвате. Попитайте го как е попаднало на него- случайно или не; дали някой им го е изпратил. Опитайте се да разберете какво мисли за ситуацията.

Ако детето има въпроси относно порното се опитайте да отгаваряте честно и прямо.

Може да обясните, че то е предназначено за възрастни, а не за деца. Когато поотраснат още малко може да дискутирате темата, че секса в порното често не отговаря на този в реалния живот, защото там всичко е режисирано. Например, например порното показва сексуалната активност, но не и последствията от нея – бременност и венерически болести, с които хората се сблъскват в реалния живот. Също така в порнографията изричното съгласие често е пропускано, както и формите на тялото не са реалистични. 

Как да говорим за сексуално предаваните болести?

Дори и повечето прогимназисти да не са сексуално активни, те са достатъчно големи, за да научат как да се предпазват в бъдеще. Разказвайки им за венерическите болести и безопасния секс, поставя и очаквания за отговорно поведение в бъдеще. Също така показва и вашата загриженост към тях и че може да се обръщат към вас с въпроси.

Може да помогнете на детето да бъде отговорно и здраво като му давате истински и честни отговори и факти за полово предаваните болести и как да се предпазват. Споделете следните неща:

• Когато се прави вагинален, анален или орален секс без презерватив има голям риск от предаване на болести. Повечето прогимназисти не считат оралния секс за секс и не знаят, че и от него могат да се заразят.
• Сексуално предаваните болести невинаги имат симптоми. Повечето хора нямат никакви оплаквания и затова не знаят, че са заразени. Но това все пак може да причини здравословни проблеми или пък да зарази други хора.
• Да се тестваш за сексуално предавани болести е нормално, когато си сексуално активен. Трябва да кажете на детето, че когато започнат да водят сексуален живот е нормално да говорят с лекар за евентуални тестове за превенция освен използването на предпазни средства.

Пубертетът и прогимназистите

Как да говорим за пубертета, приятелствата и връзките

Как да говорим с прогимназисти за темите табу

Източник: plannedparenthood Благодарим за доброволния превод на Ралица Паскалева!