Когато в класа има различно дете

Какво са различията

Различието, особено в детството е нещо особено приемано, както от детето носещо различието, така и от заобикалящите го. Различието е нещо, което те отличава от другите, от групата, от класа. То може да е екстравагантно облекло. Различен цвят на очите. Друг цвят на кожата. Необичайно за възрастта ти поведение, като например да четеш книги, а не да постваш в Тик Ток. Да предпочиташ да мълчиш, когато другите се смеят. Да се смееш, когато другите мълчат.

Различието понякога е заразно. Заразно е, когато различието става интересно и привлекателно за групата. Всъщност на тази основа се градят модните тенденции. Когато обаче не е привлекателно е страшно. Макар да не е заразно като грип, например.

Опасно ли е да си различен? Верният отговор е зависи. Когато на едно различие му е оказано гостоприемство то няма как да бъде опасно. За съжаление по-чести са случаите, в които различието е отхвърлено. Тогава със сигурност да си различен е опасно за самия носител на различието. Когато различието е отхвърлено, то е непознато. А непознатото плаши.

Кое е „различното дете“ 

Всяко дете, всеки човек е различен. Всеки един от нас носи говорещото си същество, субективната си истина, индивидуалността на характера и поведението си. Когато чуем „различно дете“, обикновено си представяме дете със специална потребност, което не се вписва в средата си. Често това са деца, които в детска градина и училище са предизвикателство както за родителите си, така и за педагозите. И не само! Тези деца са предизвикателство и за връстниците си.

Как да говорим с децата си за различията и различните деца 

Преди да говорим с децата си за различието първо трябва да поговорим със себе си на тази тема. Добре е да сме наясно какво точно изпитваме ние по въпроса за различието и различните. И когато не сме сигурни какво точно мислим можем да си отговорим на два-три въпроса.

1. Какво различно виждам в човека срещу себе си?
2. Как ме кара да се чувствам това, че сме различни? Плаши ли ме, кара ме да се чувствам неудобно, трудно ли ми е да го разбера, отвращава ли ме?
3. Защо се чувствам така?

Когато знаем какво изпитваме ние самите, ще ни е много по-лесно да говорим с децата си за различията, с които се срещат в ежедневието си. Различните деца също имат право да ходят на детска градина, както и родителите им на работа. Да, те често смущават дисциплината в час, но и създават много забавни моменти в междучасията например. Ако в класа или групата на детето ни има „различно дете“ е хубаво да говорим за позитивните страни на това дете. Да се отваря пространство за различието е полезно и за другите деца. Общуването с такова другарче, влияе много добре на социалните умения, способността за емпатия и емоционалната интелигентност на всяко дете.

Как да общуваме с различното дете

С търпение. С всяко дете спасението е да се подхожда с търпение. Всяко дете е носител на собственото си различие. Уважението към Другия, независимо от неговата календарна възраст, зачитането на субективните му граници, е най-успешния начин за общуване, според мен. И това е валидно с пълна сила за общуването с „различните деца“.

От какво има нужда различното дете

От каквото и всички останали. От грижа, от усмивка, от доброта, от разбиране, от забавление. 

От какво има нуждат родителите на различното дете

Родителите на „различните деца“ имат най-вече нужда от разбиране и адекватни грижи за децата им, за да могат да живеят и да родителстват пълноценно. Често се случва към тях да се сочи с пръст, че детето им не се е справило на изпит например, а това не зависи от тях като родители. Това до голяма степен зависи от възможностите на самото дете и посрещането на неговата особеност от образователната институция.

Родителите на „различни деца“ не са различни родители. И те обичат детето си, и те имат нужда от социален живот и професионална реализация. Те също обичат да ходят на театър и да се разхождат в неделя със семейството си.

Какво да направим ако нашето дете се държи лошо с „различното“ дете

В такива ситуации е добре родителите да държат в ума си, че детето им най-вероятно е уплашено или не разбира различието. Търпеливо и с уважение обяснете особеността на другото дете. Дайте му пример с негова специфична черта, за да може да ви разбере. Например „Както ти имаш бенка на крачето, така той има по-различен начин да говори с другите“. Не го насилвайте да се извинява. Това е негова естествена реакция. Обяснявайте, показвайте чрез личен пример как да се държи.

Митове за „различното дете“ 

Различните деца са агресивни. Всеки изпитва неприятна емоция, когато е неразбран и отхвърлен. Това е техния начин да изразят негодуванието си.

Различнте деца „дърпат групата назад“. Нищо подобно, дори напротив! Значително се подобряват социално-емоционалните умения на децата около тях.

Различните деца не разбират, когато някой говори нещо по техен адрес пред тях. Напротив! Дори и невербални те разбират добре какво се случва около тях. Именно за това е нужно да бъдем отговорни към думите си.

Автор: Доника Боримечкова, психотерапевт