6-те начина, по които родителите оказват влияние върху връзките ни

Как родителите ни влиият на връзките ни?

По мнение на психолога Ребека Берген, много малко са онези хора, които биха казали, че ходенето по срещи е лесна работа (независимо към кое поколение се отнасят). Въпреки това, в дигиталната епоха, в която живеем, срещите се превръщат в още по-голямо предизвикателство. Приложенията за срещи всъщност правят така, че е много по-трудно да задържиш нечие внимание и е много по-лесно просто да зарежеш някого без обяснения. Така че, след като веднъж сме намерили сродната си душа, с радост ще се съгласим с Джон Ленън: „Всичко, от което се нуждаеш, е любов.“

Но как давате и получавате любов всъщност е силно повлияно от един или двама много важни души в живота ви: вашите родители. Всъщност нашият първи опит с това чувство е именно с нашите родители. Тези първи години от живота ни определят рамката за това как разбираме, даваме и получаваме любовта и какво искаме от връзките си по-късно в живота.

Доколко родителите ни са отговаряли на емоциите ни е повлияло на типа връзка, който сме създали с тях. Теорията за привързването предполага, че ние създаваме вътрешен модел на собствените си родители, който по-късно ние възприемаме като част от своето „аз“. Типа връзка, който създаваме с родителите си, влияе също и върху това как възприемаме самите себе си и как се държим във връзките си.

Как опита от детството влияе върху връзките в зряла възраст?

Нашите романтични връзки са повлияни от нашия опит от детството. Връзката на нашите родители е първият и най-силно влияещ ни пример за това как да общуваме и как да се държим в една романтична връзка. Това как родителите демонстрират любовта помежду си има голямо влияние върху детето. В това има смисъл, тъй като родителите ни са първият ни пример за почти всичко. Когато сме много малки, вярваме, че начинът, по който родителите ни правят нещата, е правилен. Дори и това в действителност да не е така.

Например, ако родителите ви не са показвали голяма привързаност към вас и почти никога не са ви прегръщали или целували, може да не сте предразположени да показвате привързаност като възрастен. Децата ще възприемат и проявят начините, по които родителите показват любовта си един към друг. Освен това, начинът, по който любовта към детето е била показвана, е също много важен.

Начините, по които семейството се е справяло с гнева и конфликтите, също оказват влияние върху това как общуваме с бъдещите си романтични партньори. Това дали един човек ще има склонност по-открито да изразява емоциите си или пък ще е по-склонен да проявява пасивна агресия, често отразява именно начина, по който собствените му родители са комуникирали един с друг или пък с него самия.

Влияе ли единият от родителите повече от другия?

Родителят от същия пол ни служи като модел за нашето собствено поведение, а родителят от противоположния пол ни служи като проекция за потенциален партньор. Това обаче може да работи и в обратната посока, в смисъл, че може да търсим например партньор, който е пълна противоположност на баща ни, който е бил студен и незаинтересован.

Друг пример – даден човек може да бъде прекалено критичен и често да се кара с партньора си, защото родителят му от същия пол е имал трудности да отстоява себе си и се е превърнал в „изтривалка“ за партньора си. Ние имаме склонност да искаме да подражаваме на връзката на родителите си, когато я възприемаме като здравословна и позитивна.

Как можем да подобрим връзките на децата си?

Изненадан ли е някой, че в книжарниците има цели секции, посветени на тази тема? Всичко, което родителите искат за техните деца, е те да бъдат щастливи сега и за в бъдеще, така че е съвсем разбираемо, че искаме да ги отгледаме по възможно най-добрия начин, за да ги подготвим да имат хубав живот като възрастни. 

Бъдете модела, който искате децата ви да следват, когато става въпрос за изразяване на любов, гняв, болка, радост и т.н. Както към тях, така и към партньора ви.

Това може да звучи малко неясно, но е съвсем търсено като ефект. В крайна сметка, няма един-единствен универсален съвет, който родителите могат да следват, тъй като всеки родител (и дете) са различни.

Научете ги как да изразяват емоциите си още от ранна възраст.

Децата трябва да бъдат насърчавани използват своите думи, вместо своето поведение, за да покажат как се чувстват. Един изпитан начин как да постигнате това е като четете на децата книги, в които се показва именно как да се изразяват чувства и да се поставят граници. Добре е да учите децата си още малки как да поставят граници във връзките си. Това може да им помогне да показват емпатия към другите хора. Но и в същото да знаят кога и как да покажат на някого, че той е наранил чувствата им и да поискат от него повече да не се държи по този начин.

Ключово да показваме на децата си безусловна любов, но с граници относно допустимото поведение.

Обичайте децата си безусловно и показвайте любовта си към тях по различни начини. Помогнете им да разберат приемливото и неприемливото поведение, както и че определени типове поведение могат да имат положителни или отрицателни последствия. Все пак, независимо какво поведение демонстрират, вие ще ги обичате, но винаги ще има място за развитие и учене в резултат на грешките, които правят. Научете ги как да се учат от грешките си и да израстват.

Как да се отървем от вредните навици от детството?

Много психолози биха се съгласили, че всяка личностна промяна започва с осъзнаването. Започнете да идентифицирате откъде произлизат моделите на общуване, мислене, чувства, които следвате. Размишлявайте върху детството си и се опитайте да откриете моделите на поведение, които сте следвали при общуването си с родителите си.

Зададете си следните въпроси: чий глас беше това? Вашият глас на възрастен, изразяващ това, което мислите и в което вярвате, или той идва от някъде другаде или от някой друг? Ако вашите родители са все още живи, можете също да започнете да обръщате внимание как общувате с тях сега. След това да видите как този модел на поведение се проявява и в романтичните ви връзки.

Какво представляват „функционалната връзка“ и „сигурната връзка“?

Мащабно проучване, проведено през 60-те и 70-те години от Джон Боулби и Мери Ейнсуърт, помага в разбирането на т.нар. теория на привързването. Много психолози след това изследват как различните форми на сигурни и несигурни връзки с родителите ни оказват влияние върху моделите, по които изграждаме връзките си като възрастни. Например, ако родителите са показвали любов, отговаряли са на нашите нужи и са обръщали внимание на чувствата ни, е много по-вероятно по-нататък да развием именно модели на сигурна връзка и ще ги търсим и желаем и като възрастни.

Ако сме имали несигурна връзка с родителите си пък, е много вероятно да имаме непълноценно усещане за Аз-а си. Това може да доведе до ниска себеоценка, тревожност във връзките, съмнения, че можем да се доверяваме на другите. А понякога и по-предразположени да търсим връзки, които възпроизвеждат същия тип връзка. И то не защото ни карат да се чувстваме добре, а просто защото са ни познати.

Как да прекъснем омагьосания кръг на негативни модели на общуване от детството?

Четете книгите на психологическия изследовател и учен Джон Готман. Научете повече за различните модели на поведение, които водят до позитвен тип връзки, както и за тези, които водят до негативен тип връзки. Едно от ключовите неща, които трябва да запомните, е да научите кои са здравословните начини за управление на конфликти и кои са по-добрите начини да се свързвате с партньора си емоционално. Никой не обича да се кара, но определено можете да подобрите нещата, ако все пак спорите по по-конструктивен начин.

Воденето на дневник помага да осъзнаете по-добре своите мисли, чувства и поведение във връзката ви. Сравнете това, което сте забелязали, с начините, по които вашите родители са общували с вас и помежду си. Ако забележите, че нещо липсва във връзката с родителите ви, замислете се дали не се опитвате да го намерите във връзката си.

Опитайте се да намерите нови начини, по които да се държите в настоящата си връзка. Д-р Готман очертва специфични видове поведение, върху които можете да поработите повече. Да задавате по-задълбочени въпроси. Да се отваряте към партньора си, когато той прави опити да се свърже с вас. Да изразвате себе си асертивно, когато се чувствате наранени. В крайна сметка, няма нищо лошо в това да опитвате нови неща – особено когато сте заедно от доста време.

Ако продължавате да изпитвате трудности да преодолеете тези модели на поведение, може би ще е необходима терапия.

Един обучен терапевт би могъл да ви помогне да идентифицирате тези модели на поведение и да се опитате да приложите в живота си нови и позитивни такива.

Източник. Благодарим за доброволния превод на Деси Стаменова!

Материалът е подготвен с подкрепата на Фондация Лъчезар Цоцорков.

Организацията финансира проекта Социално-емоционално образование за родители. Изявленията и мненията, изразени тук, принадлежат единствено на Академия за родители и не отразяват непременно вижданията на семейна фондация „Лъчезар Цоцорков“ .