Теория на привързването

Теорията на привързването твърди, че силната емоционална и физическа връзка с един основен възпитател в ранните години от живота ни е изключително важна за нашето развитие. Ако връзката ни е силна и се чувстваме добре свързани, то ние се чувстваме защитени да изследваме света около нас. Знаем, че винаги можем да се върнем обратно в това безопасно за нас място. Ако връзката ни е слаба обаче, ние не чувстваме тази сигурност. Страхуваме се да напуснем познатото, за да изследваме така зловещо изглеждащия свят, защото не сме сигурни, че бихме могли да се върнем обратно.

Тези със здрави и силни връзки обикновено се доверяват по-лесно и могат да се свързват и с другите, в резултат на което постигат повече в живота. За тези, които не се чувстват сигурни в тази ранна връзка е обичайно да не могат да се доверят на околните, да имат проблеми с комукацията и със създаването на нови взаимоотношения. Има един вид сигурна връзка и три вида несигурни такива: неспокоен и противоречив, неспокоен и избягващ, и неспокоен и объркан. При стресови обстоятелства първите три реагират логично, докато последният действа объркано.

За да разберем теорията по-добре, нека разгледаме г-н и г-жа Смит, които имат четири деца – Лука, Ан, Джо и Ейми. Семейство Смит са прекрасни родители, които прегръщат децата си, гледат ги в очите, говорят им с топлина и са винаги до децата си. Докато един ден обаче г-н Смит се разболява лошо и умира. Животът за г-жа Смит става изключително труден. Тя работи по цял и същевременно се опитва да се грижи за децата си. Невъзможна задача.

На шест годишна възраст, мозъкът на Лука като цяло е вече развит, характерът му е силен и светогледът сформиран. Новата ситуация не му влияе толкова много – знае че въпреки всичко, мама все още е до него – все още има подслон. Той чувства сигурна връзка с нея. По-късно той се превръща в оптимистичен и спокоен млад мъж. Има положителна представа за себе си.

Ан, която е на три, не може да се справи с новата липса на внимание. За Ан, майка ѝ сега се държи непредвидимо. Тя се страхува за връзката им и в резултат на това става прекалено емоционално зависима. За да спечели вниманието на майка си, ѝ се налага да покаже силни емоции и да се развика. Когато майка ѝ най-накрая реагира предвидимо, тя самата се държи противоречиво и не показва истинските си чувства. По-късно в живота, околните смятат Ан за непредвидима и често сменяща настроенията си. Нейната представа за себе си не е особено положителна. Нейният стил на привързване е неспокоен и противоречив.

Две годишният Джо прекарва дните си с неговия вуйчо, който го обича, но мисли че доброто образование означава строга дисциплина. Ако малкият Джо показва прекалено много от емоциите си или пък е прекалено шумен, вуйчо се ядосва и понякога го наказва. Това плаши Джо. Той разбира, че за да избегне страха, трябва да крие емоциите си както пред него, както и в други ситуации. Като възрастен той продължава да използва тази стратегия и това създава проблеми, когато се опитва да създаде нови взаимоотношения. Представата, която има за себе си е по-скоро негативна, а стилът на привързване неспокоен и избягващ.

Ейми, която е само на една годинка, е изпратена на ясла. Екипът там е зле обучен, преуморен и често много стресиран. Някои дори проявяват насилие. Това кара Ейми да се страхува от хората, от които би следвало да търси закрила – този конфликт тотално обърква представите ѝ за любов и защита. Понеже изпитва страх без да знае как да се справи с него, тя избягва всякакъв контакт с други хора. Като възрастна, тя вярва че не заслужава да бъде обичана. Нейната представа за себе си е негативна, а стилът на привързване е неспокоен и объркан.

Нашата привързаност се формира през първите години от живота ни, период в който сме прекалено малки, за да изкажем страховете си и в резултат на това сме склонни да изпитвам високи нива на стрес. Тогава надбъбречните ни жлези – орган разположен точно над бъбреците ни – произвеждат стресовите хормони адреналин и кортизол. Пулсът се ускорява, кръвното налягане се покачва и ние заставаме нащрек. Ако това се случва прекалено често, се нарича токсичен стрес. Токсичен, защото накърнява развитието на детския мозък и отслабва имунната система. При ембрионите или в много ранна възраст, токсичният стрес може дори да причини промени в експресията на гените, което въздейства на здравето ни десетилетия по-късно.

При симулацията на необичайна ситуация, можем да определи стила на привързване дори и на възраст от една година. Това се случва като оставим детето да играе с майка си за няколко минути. След това детето бива оставено само в стаята. Ключовият момент е в реакцията на детето, когато майка му се връща при него. Децата, които имат здрави взаимоотношения с майка си обикновено първо я прегръщат, успокояват се и след това продължават да играят. Тези, които не се чувстват сигурни във връзката с майка си може да прояват двусмислени реакции или да се отдръпнат. Някои не могат да спрат да плачат, или отказват да продължат с играта.

Дългосрочните ефекти на нашето привързване в ранните години са добре документирани. Използвайки теорията, учените от Университета в Минесота са успели да предвидят със 77% точност дали детето ще отпадне от гимназията още когато е било на три години. В друго проучване, студенти в Харвард били помолени да оценят колко близки са се чувствали с родителите си. 35 години по-късно били попитани за тяхното здраве. 91% от тези, които казали, че са имали някак студени взаимоотношения с майките си били диагносрицирани със здравни проблеми, включително коронарна артериална болест, хипертензия и алкохолизъм. Докато процентите на, тези които за заявили топли отношения, но също имат проблеми със здравето са били само 45%.

Но има и друга причина защо ранните години заслужават специално внимание. Те определят бъдещото поведение. Дете, което се чувства сигурно привързано на възраст от две години лесно създава приятели в детската градина. Светогледът им се укрепва заради общуването и те развиват оптимистино мислене. В резултат на това те създават добри взаимоотношения в училище, в колежа и след това на работното място. Децата които се чувстват изключително несигурно в привързаността си могат да изпуснат тези възможности.

Психологът Джон Боулби, пионер в теорията на привързването твърди че, „Това което не може да бъде споделено с майката, не може да бъде споделено и с Азът.“ С други думи, тези които се чувстват несигурно привързани, вероятно не разбират добре самите себе си. За да опознаят същността си и какво изпитват, може да им се наложи да се върнат много назад във времето.

Източник. Благодарим за доброволния превод на Виктория Громова!