Какво е родителско превъзпитание и как да започнем?

Детството е периодът, в който се формира подсъзнанието.

Също така то е и периодът, в който научаваме как да отработим своите емоции, как да изграждаме взаимоотношенията си с другите, как да отстояваме своите граници, както и много други навици и поведение.

В идеалния случай, нашите родители са двама самоизградили се индивида, които позволяват на децата си да бъдат възприемани и чути като уникални индивидуалности, каквито всъщност са. В действителност ние живеем в културна среда, която не ни учи на осъзнато поведение, така че повечето от нас са деца на неосъзнати родители. Неосъзнатите родители повтарят навиците и моделите, които са усвоили. Те действат от позицията на наранено дете и в поведението им преобладават техните собствени неотработени емоции.

Важно е да разберем, че родителите могат да възпитават единствено от нивото на собствената си осъзнатост.

Можем да дадем на другите само това, което сме давали на себе си.

Някой ще си каже: “Детството ми приключи, няма нужда да се връщам отново там!” или “ Прецакан съм, след като детството ми е периодът, в който съм научил повечето от механизмите си за справяне!”

Обикновено заемаме защитна и отбранителна позиция по отношение на опита ни от детството, но истината е, че имаме уникална възможност да се излекуваме и съзнателно да изберем различно поведение като възрастни, независимо от това, което сме преживели в миналотона.

Този процес се нарича „Превъзпитание/reparenting“.

Превъзпитание е действието, при което даваме на себе си това, което не сме получили като деца.

Моето детство беше уникално поради факта, че притежавах двама физически присъстващи, но емоционално отсъстващи родители. Майка ми беше домакиня, а баща ми се прибираше вкъщи за вечеря в 17:30 ч. Родителите ми са били 40-годишни, когато съм се родил. Между мен и брат ми има 18 години разлика. По времето на моето раждане те са били доста притеснени. Майка ми се борела с хронично заболяване, а сестра ми, която имаше своите собствени здравословни проблеми, беше претърпяла няколко операции в детските и тийнейджърските си години. Смъртта и болестите бяха постоянно на фокус.

Дисциплината ми беше нулева. От много ранна възраст сам решавах кога ще си лягам, какво ще ям и кога ще се прибера вкъщи. Майка ми прекарваше по-голямата част от времето си в леглото. Нейното заболяване беше повлияло на всички членове на семейството. Имаше много хаос и взаимни зависимости у дома.

В този момент започна да се проявява моята тревожност. Тя се изразяваше в безразборно хранене и в обсесивно-компулсивно поведение за „постижения“. Разбира се, на това не се гледаше като на нещо лошо. Имах отличен успех в училище и в спорта. Печелех награди. Предлагаха ми стипендии. Приспособих и канализирах своята тревожност. Много хора не осъзнават, че под стремежа за постижения се крият доста болка и нездравословни обстоятелства.

В средата на своите 30 години, когато вече не учех и не спортувах, получих по-ясна представа за повечето негативни прояви. Не отстоявах себе си, разходите ми бяха извън контрол, не разбирах как да заявя или да отстоявам границите си и като цяло не смятах, че физическото и духовното ми здраве за от голямо значение.

Откриването на терапията за Превъзпитание промени живота ми! Възпитанието ми не беше грешка на родителите ми и нямаше нищо общо с това какви хора бяха те или колко са ме обичали. Те ме възпитаваха възможно най-добре за нивото на осъзнатост, което притежаваха.

Сега беше време да направя най-доброто, което мога на собственото ми ниво на съзнаване.

Превъзпитанието е наша лична отговорност. Всеки може да започне този процес. Той изисква време, отдаденост и търпение. Няма бърз резултат. Изисква се да отстоявате себе си всеки ден! Но, ще ви позволи да се излекувате и да простите.

Четирите основни стълба на Превъзпитанието са: 

• Дисциплина
• Радост
• Контрол на емоциите
• Грижа за себе си.

В зависимост от вашия уникален опит от детството, някои от тези цели ще бъдат по-трудни за вас отколкото други. За мен дисциплината беше най-трудна. Изпадах в истерия. Детето в мен се бунтуваше. Нито една част от мен не искаше да се събужда рано, да ходи във фитнеса или да прави нещо „планирано“. Скърбях за детето от своето минало  и изпитвах самосъжаление, което ми пречеше да възприема дисциплината по различен начин.

Друга голяма трудност за мен се оказа откриването на радостта. Радостта е емоционално състояние. Тя е продукт на игра, спонтанност, творчество и чисто присъствие. Не беше нещо, което съм изпитвал вкъщи. Част от откриването на радостта е свързано с откриването на собствените уникални страсти и интереси. За това ми беше необходимо доста време. Трябваше да „преоткрия“ себе си.

След години на Превъзпитание мога да твърдя, че наистина съм друг човек. Терапията повиши самочувствието ми, емпатията ми и творческата ми енергия.

5 стъпки

Дишайте.

Да, това е първата стъпка. Лесно е да се претовариш. Превъзпитанието е процес. Не е нещо, което се случва за една нощ, нито за 2 месеца. Ако се опитате да свършите твърде много работа на един път, ще се претоварите и ще се върнете към старите модели на поведение. Следвайте стъпките и не се опитвайте да вършите твърде много неща наведнъж!

Всеки ден спазвайте по едно малко обещение към себе си.

Тази стъпка изглежда толкова малка, че е почти незабележима. Трябва да изберете нещо, което ви „настройва“ за успех в дадена ситуация. Например, моето първо обещание към самият мен бе да се събуждам рано. Знаех, че с моя график мога да правя това всеки ден. Ако имате график, който не ви позволява това, тогава то не е добър избор за вас. Ако не посещавате фитнес зала за тренировки, не си обещавайте, че ще ходите на фитнес всеки ден. Някои добри примери: да медитирате за 2 минути; да правите 5-минутна разходка в квартала всяка сутрин; да приготвят едно ястие вкъщи всеки ден; да си водите дневник всяка вечер преди лягане. Тук важно е времето – не бива да избирате да спазвате обещание, чиято продължителност е повече от 10 минути.

Разкажете на някого, на когото вярвате (но не и на родителите си), че започвате терапията.

Не споделяйте тази информация с родителите си. Не е необходимо и може да ги нарани. Запомнете – те са направили всичко най-добро за вас на тяхното ниво на осъзнатост и най-вероятно ще заемат отбранителна позиция, ако споделите с тях. Превъзпитанието е за вас. Когато започнах процеса, аз споделих информацията за това с партньора си, като работихме заедно по това. Ако имате партньор или близък приятел, го уведомете, че сте предприели тази терапия. Подкрепата ще ви бъде от помощ.

Използвайте следната мантра “Какво мога да си дам сега?”

Това е мантра, която използвам често. Като деца не сме получавали всичко, от което сме имали нужда. Като възрастни, имаме възможността да задоволим тези нужди. Когато изпитвате силни емоции, си задайте въпроса. Понякога верният отговор за мен е „вана с мехурчета“. Друг път отговорът е „излез от социалните медии“ или необходимост от 15-минутна разходка на свеж въздух. Напълно нормално е в началото да се чувствате объркани и да не можете да намерите отговор. Просто продължавайте да си задавате въпроса. Това е практика за свързване с интуицията. Ако останете ангажиран, ще започнете да получавате и отговори.

Отпразнувайте момента, в който успеете да отстоите себе си.

Ако не сте били възприемани, хвалени и признати като уникална личност, каквато всъщност сте, вие бързо ще пренебрегнете действителността, в която трябва да отстоявате себе си. Превъзпитанието е трудно. То работи с душата. Признайте куража, който е необходим. Управлявайте напредъка си. Отпразнувайте личността, в която се превръщате.